Кой кого ще надлъже в парламента

Пътува кораб към комунизма. Слънце, бури, затишия, рифове. Но корабът пътува! Пътува, но не стига до благословения бряг.

Моряците, гладни и брадясали, озверели от глад и липса на секс се вдигат на бунт. Отиват при капитана.

-Капитане, защо не стигаме до комунизма, нали обеща , а срокът отдавна мина?

-Няма пара, момчета. Затова стоим на едно място. Идете при механика.

Отиват при механика.

-Къде е парата, глупако, защо не се движим?

-Пара има много, момчета. Но всичката отива в свирката.

                                                                                  Виц от края на 50-те години

Българският парламент е странно нещо. Май най-доброто сравнение ще бъде ако го сравня с анимационното филмче за барбароните. Те непрекъснато променят размерите и формата си. Същото е и с българските парламентарно представени партии. Те непрекъснато променят бройката си и формата, че човек може да си помисли, че са жив организъм.

Но нещата не стоят точно така. По-скоро те заемат формата си според съдинката,, в която са изсипани.Спомнете си какви плонжове имаше парламентите след преврата. Една част от „сините „ депутати отидоха при „противника” си. Това бяха Петър Слабаков, Стефан Гайтанджиев, Румен Воденичаров, Александър Каракачанов Пламен Орешарски, Николай Младенов, Яне Янев, Христо Бисеров, Йордан Цонев. Те заедно със стотици други станаха ренегати. За едни целта беше да създадат „пътека” за връщане към майчицата ЛСП. Други разцепиха парламентарните си групи и или преминаха групово към”големите пари” или се опитаха да овладеят част от членовете на партията си с цел достъп до повече власт.Това бяха и „сините мравки”, и „новото време” и парчетата от „атака” и „НИЕ” и какви ли не.

Анализът показва, че още в предизборния период няма точни и ясни правила какви хора да се състезават и издигат за депутати и хора от изпълнителната и съдебна власти. Няма място за подготовка на кадри и за повишаване на квалификацията им. Всичко е оставено на самотек. В последния момент се присламчват „кадри” или просто приятелите на спечелилите изведнъж стават „фактори”.

Едно време комунистите разбраха, че без добре обучени професионално кадри вече не може да се управлява и създадоха АОНСУ /Академия за обществени науки и социално управление. Изписвам го за по-младите/. Сам по себе си проектът е необходим и добър, но БКП опорочи до абсурд и този проект, понеже АОНСУ и БКП са несъвместими концептуално. Там се преподаваше на подбрани по родов и приятелски класов принцип хора, които от една страна нямаха капацитет, а от друга изучаваха не действителността, а насилствената и промяна.

Сега отново всичко става на принципа „Моите университети”. Т. е. всичко се учи в движение. Който научи нещо-научи. Който не успее-майната му.

Като принудително избран член на НКС на СДС в периода юли 1990 г.-юли 1992 г.многократно съм предлагал да се администрира СДС като партия и особено да се наблегне на програмния и кадровия отдели. Като чуха „кадрови отдел” колегите ми изпаднаха в „свещен гняв” и веднага ревнаха въпроса кой ще бъде началник на този именно отдел. Изгаврих се с тях и казах, че съм го запазил за себе си. Настана второ пришествие. След тупурдията им обясних, че всъщност кадровият отдел не се занимава с това кой какво вади и къде го пъха. Кадровият отдел се занимава с две неща. Да обикаля учебните заведения и да подбира по-будни момичета и момчета и да им даде добро образование, възможност за повишаване на квалификацията и за кариера. Но кой да разбере тогава Конфуций? Та те и Маркс не разбираха, та камо ли Конфуций, когото също не са чели.

От тази смъртоносна болест страдат всички български „партии” без изключение. Затова са преходни и повтарят една и съща грешка. Затова и няма партия, която да е повторила мандата си. Затова и животът им е кратък.

Липсата на реални програми и подготвени кадри се усеща едва след изборите, когато „лидерите” остават като ударени с мокри гащи с думите: „Защо след успешен мандат не ме преизбраха”.

Първо, защото мандатът не е бил успешен. Второ, защото на избирателите им е дошло до гуша от крадливите и некомпетентни, корумпирани и нахални министри и администрация. И трето, защото не можеш да лъжеш дълго време много хора та ако ще всички медии и социологически агенции да са твои.

Точно по причина на случайно попадналите във властта неподготвени, морално и психически неустойчиви или нарочно, но с тайни цели, вкарани хора във властта мърдат барбароните Дават вид, че властта е жива, защото мърда. И никой не си дава сметка, че силата не е на по-голямата група, а на по-добре подбраната и подготвена. Сега ГЕРБ се изживява като сила невиждана и нечувана. Като сила, която може да купи по няколко играча от Синята коалиция, РЗС и АТАКА и по този начин да заздрави мнозинството си и да разтури групите им. Но те са длъжни да си дават сметка, че ГЕРБ е същата уязвима група, която в един момент може да се разкапе на люспи и мравки. Нека си спомним какво стана през 1992 г със СДС, нека си спомним, че и те имаха партийна секретарка в ръководството на парламента-Снежана Ботушарова. Вярно, тя беше само зам. председател. Но и нейното зам. председателство бе един от факторите, които доведоха до разцепление в групата. А сега как ще се повиши доверието в Бойко Борисов, когато той от една страна „посвещава победата си на дядо си, убит от комунистите на 16 септември 1944 г.”, а седмица по-късно назначава за председател на Народното събрание партийна секретарка. Той трябва да обяснява на част от депутатите си какво изобщо дири тя в групата. Ако е толкова добър специалист /Неизвестно в какво освен в интригантството и някога в кревата/ нека я ползва като експерт. Но да назначиш убиеца на дядо си за втори човек в държавата ще им дойде малко множко на „неговите хора”. Друг е въпроса, че не комунистите са убили дядо му, а убийството е криминално и на лична основа. Това след време също ще бъде въпрос към Борисов от страна на хората му. Разбирам, че той се изживява като Индже войвода, който от кърджалия става закрилник, но никой не видя катарзиса му.

Да не стане както в разказа да го гръмне негов човек?

Предричам голямо надлъгване в парламента. Интригата ще бъде основното занимание на парламентарните групи и ще изпие силицата на 240 случайно попаднали във властта хорица.

А корабът България стои на едно място и водата над ватерлинията бавно се покачва.

Иначе пара има.

Но всичката отива в свирката.

Николай Колев – Босия