Кой не освети пленената камбана в ранената българска земя
В РАНЕНАТА българска земя на Западните покрайнини, ОТБЛЪСНАТА от духовен служител на чужда държава, НЕОСВЕТЕНА българска черква “Св. Йоан Рилски Чудотворец”
96 дена пленена камбана.
От християни за християни, през християни.
Православни.
2009г. ХХІ век.
Падат граници. Срещат се народи с народи. Мъдрите и хармоничните приемат другостта и в религия, и в народност. Далновидните отдавна знаят – Земята е единствената точка, в която Човечеството си е близко. Затова знание и за толерантността не е нужна нито длъжност, нито политика, нито сан, нито църковна одежда.
И нищо, че България отвсякъде граничи със себе си.
70 км. въздушен път СВЪРЗВАТ Босилеград и София.
Но гранична черта РАЗДЕЛЯ територии.
Босилеградското селце Паралово е разстлало покриви между небето и кипнали зелени склонове. И на една равна височина, на над 1000 м. над морското равнище се извисява китна, блеснала в новородие малка черква с камбанария.
Най-после пленената камбана е тук. Дарена лично от Боголюбивия и Народолюбив пловдивски митрополит Николай.
КОЙ пречи дълго на пътя на камбаната? И още по-точно – КАКВО, спираше този път.
Или още по-дълбоко: КАК се спираше този път към високата камбанария на малката черквичка, от която в далечините ширнали се виждат планините на България?
Един миролюбив народ, който пази своя корен български в тези ранени земи на Родината, издига свой храм. Този народ не е на чужда земя и затова няма как “да се върне” – да живее и работи в България, както “предлагат” някои невежи журналисти и пишман политици.
Западните български покрайнини са откъснати от България според Ньойския договор 1919г. и включени в бившето Кралство Сърби, Хървати и Словенци (СХС), просъществувало до 1928 г., след което се преобразува в Кралство Югославия, което пък претърпява още 8 метаморфози, докато окончателно изчезне държавата Югославия. Въпросното Кралство и наследницата му Югославия отдавна са бивши и дали Европа няма да се замисли върху валидността на Ньойския договор? Или – още – историци и политици отчитат ли факта, че Ньойският договор е валиден от 27 ноември 1920г., а войските на Кралството СХС навлизат в българска територия и теглят границата още на 6 ноември 1920 г.
21 дена преди правото да направят това, сърбите САМИ НАРУШАВАТ договора, който е в тяхна полза!?!
Кой народ обитава Западните български покрайнини? Не ли този, чиито деди са оставили костите си тук – на българска земя за българската свобода?!
Църквата в село Паралово, Босилеградско, Западните български покрайнини се построява, с над 90% български средства, издействани от български институции от боголюбивия патриот български отец Йоан, роден в село Тлъмино, Босилеградско. С неимовернит
Хората тук обичат отец Йоан, вярват му, тачат го. Но сръбският вранянски владика Пахомий е повел отдавнашна битка.
Още преди години Пахомий води в босилеградската църква сръбски свещеници, за да ограничи родолюбивата духовна дейност на отец Йоан. Дечицата на последния от тези сръбски свещеници, босненски сърбин – стреляха с пушки играчки в босилеградската църква на 3 март тази година, докато отец Йоан отслужваше тържествена литургия за националния празник на българското Освобождение. А самият свещеник, босненският сърбин, сбираше “писмена” – донос по донос, клевета след клевета срещу българския отец Йоан, с помощта на църковната настоятелка, която като други консуматори тук има българско гражданство, следователно български паспорт и употребява България. За мен е отдавна знайно, че България е бедна държава, която някои, за да я употребяват, наричат я “родина”.
и за когото не друг, а сръбските вестници (напр. “Врански” 20 август 2009г.) пишат, че посяга на деца и момчета…, че хората крият от него децата си и треперят, когато ги кръщава!
Да пази Господ!
На 31 август т.г. – денят на Св. Йоан Рилски, народът български – християнски – православен, се сбра на високото място в село Паралово за освещаване на църквата, наречена от нейния съзидател отец Йоан “Св. Йоан Рилски Чудотворец”.
Тежък от грехове и омраза, пристигна и вранянският владика Пахомий, който единствен може да освети новопостроена църква в сръбската държава, т.е. в сръбската патриаршия.
Но не я освети. Забрани и на отец Йоан да сложи тържествената одежда и да участва в богослужението, което сръбският владика превърна във водосвет.
Тук присъстваха дейците на българския Културно информационен център в Босилеград, много българи от двете страни на границата. Присъстваха и представители на няколко институции в България. Най-престижното присъствие изглеждаше това на българския министър на българите извън България, историкът Б.Д. И най-слаба и неопределена като позиция беше неговата реч. Ако тя бе опит за дипломатично отношение, той бе напълно неуспешен. Страшно би било за облика на този министър и историк, ако изразеното отношение е плод на недостатъчно знание за същинската, не само за историко-географската, съдба на Западните български покрайнини. Дали ако знаеше за ТУК поне на половина от това, което знае за Македония, би допуснал това изказване на над 1000 метра българска височина (?!), което изказване изстрадващи България, работливи до възбог и интелигентни хора тук определиха като “навиване на сърми” – “отсам-оттам-полека-мазно-подпъхване…” и т.н.
Хората тук добре говорят български и имат ярко метафорично и остро историческо мислене.
Аз съм български гражданин. Родена и възпитана съм във времето на “социализЪма”, когато имаше “братски мост” между Югославия и България. Исторически, географски и културно бях възпитана в книжен патриотизъм – да обичам “високи сини планини, реки…” и т.н., “тоз народ и таз страна”…
Ала почувствах патриотизма с безмълвието на кръвта, с непримиримостта на мисълта и с любовта на сърцето, когато преди две години стъпих на тази откъсната българска земя и се вградих в живота тук.
Днес имам три основни въпроса към българските политици, които управляват “Майка България” (както я наричат ранените българи от Западните български покрайнини) и които се трудят за успешното й вграждане в Съюза на Европа.
Валиден ли е Ньойският договор на България с несъществуващото отдавна вече Кралство СХС, чиято наследница е Югославия и всичките й трансформации, което на всичкото отгоре нарушава договора предварително, подкопавайки само своята “полза”?
Българското гражданство се ДАВА на онези, които го искат, но не трябва ли ПРОСТО ДА СЕ ВЪРНЕ, ВЪЗСТАНОВИ на онези, които по род и език, по памет и земя са българи? А който, придобил български паспорт, работи срещу българските интереси – като местната църковна настоятелка – не трябва ли да бъде изправен пред българските закони?
Кога официалното отношение на българската държава към Западните български покрайнини неотстъпно и последователно ще защити на дело българите тук –
народ от народа ни. “Дело” значи конкретни действия – образователни, културни, социални, икономически.
Децата пред църквата в село Паралово – тази, неосветената в уречения ден, на над 1000 метра българска височина, от която се виждат планините на майка България, бяха издигнали плакати. На един от тях пишеше: “Върнете ни обучението на роден, майчин български език в училище!”
А на друг, пред който спира дъхът на истинския българин, пишеше:
“Цариград 1860
Паралово 2009”
Анета Иванова
6 септември 2009г
София – Босилеград – София