Кой фалшифицира подписа на Бойко Борисов?
Още през 2008 година гръмна скандалът с с брата на зам.-шефа на ДАНС Иван Драшков Петър Драшков, който се е нагушил общински терен, не без помощта на фалшив подпис на тогавашния кмет на София Бойко Борисов. „Очаква се много скоро развръзка по това дело, ще е приятна изненада за обществото“, каза говорителят, но допълни, че до този момент обвинения не са повдигнати на никого.
Няма и да се повдигнат. Това е прокуратурата в България. Заподозрян е не Иван от Обеля, а братът на ДАНС-аджията Драшков. Перфектна схема за крадене на имоти, но този път без участието на фалшивия подпис на Бойко Борисов, а едва ли не с неговата „благословия“. А той, горкия, пак нищо не е разбрал…
Говорителката Немска може и да е права. Ако изобщо има дело, то приятната развръзка ще е Бойко и Алексей да са в една килия, заедно с цялата софийска администрация, която е хем глуха, хем сляпа, хем безмълвна. Българската електорална единица може и да е търпелива и наивна понякога, но в никакъв случай не е глупава.
Нима очакват някой да повярва на глупостите за фалшивия подпис? Сделките за общински имоти се гласуват от общинския съвет. Ако имотът е в Подуене, кметът на съответния район трябва да обясни каква е причината за продажбата. Кметът се подписва последен, като преди него се изреждат какви ли не чиновници, заедно с поне едни юрист.
Толкова тъпо, толкова плоско, толкова зле скалъпено извинение за далаверите и на тези, и на онези, и на всичките продажни и нагли политици, чиновници, бивши кметове и настоящи премиери, до сега не бях чувала. Все едно живеем в Средновековието, няма компютри, няма копие на документа в електронен вид, няма входящ номер, няма общинска йерархия.
От нищото се появява един документ, с един подпис, и – честито, вие сте новия собственик на апетитен общински имот! И аз искам така! Искам, ама мен няма как да ме огрее. Нямам брат в ДАНС, нито пък имам телефона на Алексей Петров, за да му изпраскам някой sms. Да не говорим, че главоболия с общински имоти никак не са ми нужни. Имам си достатъчно…
Мариана Атанасова
www.razkritia.com