Кой ще се пребори с Кради Марко?
Щом на бившия вътрешен министър от кабинета “Беров”, прочул се с “ювелирната акция” в квартал “Белите брези” в София, където се изпозастреляха пазители на реда от различни служби, значи положението е наистина тревожно. Може би почти толкова, като през далечната 1993-та, когато същият вътрешен министър Михайлов най-сериозно ( без никакъв смях) обясни пред медиите колко лоши са станали бандитите. Обикаляли с едни страховити джипове самото вътрешно министерство – излезе, че меверейците с примрели души се спотайват зад (не)пристъпните стени на сградата с гранитния лъв в центъра на столицата.
Оставям на специалистите по статистика да преценят доколко безпрецедентна е вълната от въоръжени изстъпления и дали концентрацията им в рамките на един ден е нещо извънредно. И без точни сравнителни данни обаче е видно, че изстрелите отекват право в сърцето на властовата легитимност на това управление.
Ударите по престижа на властта, представата за която е дълбоко свързана със силовото ведомство, е трудно да бъдат възприети като “сценарии” . В това отношение е прав Виктор Михайлов. Той ли не знае! След министерстването си г-н Михайлов стана адвокат на “Мултигруп” и потвърди твърденията на Ренета Инджова за кабинета “Беров” като правителство на “Мултигруп” – групировката, която сценарий не я ловеше, докато не бяха опровергани подозренията за безсмъртието на нейния лидер Илия Павлов.
Греши обаче като казва, че обвинението не можело да бъде анонимно. В България то е предимно анонимно- в огромната си част авторите на тежки престъпления си остават “неизвестен извършител”.
Не е нужно човек да е бил вътрешен министър, нито адвокат на дявола, за да се досети, че недосегаемостта на наглите бандите трябва да бъде бронирана с много високи протекции. Защо иначе нито едно, просто нито едно от 150 ( или колкото са вече там) поръчкови убийства не е убедително разкрито? Тази мистерия прилича да зорко охранявана свещена тайна, чието нарушаване може да разобличи единен център и да доведе до разплитане на целия чорап.
Ето този “неизвестен извършител”, същинският Кради Марко, трябва да бъде усмирен. Само че събитията показват точно обратното. За престижа на сегашните управляващи това е все едно Христо Стоичков да беше станал президент ( както настояваха полуделите от радост българските фенове на световното по футбол през 1994 г. ), след което да обяви футбола за вреден за здравето на нацията.
Да, именно за здравето на нацията става дума и за автогола да имаме управляващи, от които се очакваше толкова много в овладяването на престъпността.
Иво Инджев