Кой ще хвърли кубинка по Гоце?
Тихо, по папуци, Георги Първанов направи едно ненужно и бих казал, скандално посещение в Турция. Точно преди Коледа президентът на една християнска и европейска държава, за каквато се представя България, отиде да се поклони пред Високата порта и за пореден път да потвърди зависимостта си от политико-икономическата доктрина на бившите ни поробители. Оскъдните информации за визитата на Първанов говорят за абсолютното безсилие на неговите съветници, подготвили срещите и темите за разговор на своя началник.
"Първанов обсъжда газопровода "Набуко", "Турция се колебае за "Набуко". Зад тези две заглавия се крие печалната истина, че държавният ни глава е участвал в безсмислена дискусия относно намеренията на Анкара във връзка с т. нар. стратегически проект за газопровода "Набуко", който би трябвало да доставя "синьо" гориво от Централна Азия за Западна Европа и да минава през Турция и България. Защо безсмислена ли? Ами защото се оказа, че правителството на Турция изобщо не е съгласно неговата страна да е само транзитен преносител за амбициозния проект. Като истински търговци турците възнамеряват да купуват и после да препродават количествата газ, идващи от Иран и Туркменистан. За разлика от нашите енергийни "стратези", свикнали да раздават българската територия на Сульо и Пульо срещу жълти стотинки за държавата и тлъсти комисиони в собствените им джобове.
Незнайно защо Първанов похвали нарасналия стокообмен между Турция и България, но пък пропусна да отбележи, че този растеж е изцяло в ущърб на българската икономика. Турските фирми все по-агресивно източват и малкото останал стопански потенциал у нас и светкавично изнасят своите печалби към банките и инвестиционните проекти на собствена територия. В резултат на тази компрадорска политика българското земеделие вече агонизира, а дребните производители са напълно зависими от волята на турските доставчици. Големи инфраструктурни обекти почти изцяло са в турски ръце, а съзнателното забавяне на тяхната реализация носи огромни финансови загуби на българската хазна.
От Анкара бе съобщено, че Първанов се е осмелил да постави парливия въпрос за връщането на тракийските имоти. Турските му домакини обаче съвсем безцеремонно са заявили, че проблемът ще бъде разгледан в необозримото бъдеще. Някаква смесена работна група щяла да обсъди спорните въпроси през пролетта на следващата година. Подобен отговор Анкара даде и през 1992 г. И както всички добре знаем, вече 16 години не си мърда и пръста, за да задвижи механизма на конкретните преговори. Поредният дипломатически карамбол, с който турският президент Абдула Гюл на практика отхвърли и без това плахото запитване на Първанов за бежанските имоти, е повече от скандално, защото демонстрира пълното незачитане от турска страна на основателните български претенции, и то в момент, когато Анкара все по-настоятелно изисква от София подкрепа за членството си в ЕС. Още по-скандален е фактът, че в българското външно министерство не остана нито един експерт, който да е в течение на документацията, свързана с нашите имоти в Турция и това означава, че смесена работна група скоро няма да има, а срокът за решаване на спорните въпроси ще изтече само след две години.
В Анкара Първанов тихомълком трябваше да се срещне с т.нар. български студенти, учещи в турската столица. Нито един от тях не е етнически българин и всъщност държавният ни глава трябваше да се запознае с бъдещата администрация на нашата държава, която се подготвя с финансовата подкрепа на Високата порта. Едва ли има по-унизителна позиция от тази, в която трябваше да изпадне нашият държавен глава, легитимирал с височайшото си присъствие бъдещите анадолски онбашии на европейска България. Вероятно по тази причина не изтече никаква информация дали тази скандална среща се е състояла в турската столица. Не по-малко унизителен беше и фактът, че официален преводач на Първанов в Турция бе Тимур Халилов, областен координатор на ДПС в София. Този факт е едно от безспорните доказателства за пълната зависимост на нашия президент от незаконната етническа партия и за стриктния контрол, който тя упражнява върху първия човек на българската държава.
И докато турците развеждаха Първанов като мечка из Анкара и Истанбул, партията на Ахмед Доган още веднъж демонстрира кой фактически управлява България. След като поискаха затвор за критикуващите ги журналисти, галлайтерите от ДПС раздадоха 13-а и 14-а заплата в министерствата, намиращи се под техен контрол. Пълният провал на администрацията в секторите земеделие, околна среда и бедствия и аварии изобщо не впечатли гьонсуратите на Доган. В същото време министърът на вътрешните работи кърши отчаяно ръце и се чуди къде да се скрие от протестиращите полицаи. Главнокомандващият Гоце, който удобно се скри в Турция, продължава величествено да мълчи относно дискриминацията на българските полицаи, за да не скърши хатъра на турските деребеи, които лично той постави на кормилото на властта.
Вместо гневно да пушат пред вътрешното министерство и тихо да ругаят върховните си началници, крайно време е нашите шерифи да излъскат добре служебните си кубинки и при пръв удобен случай да "поздравят" с тях виновниците за мизерното им съществуване. Приятелят на Първанов Джордж Буш вече получи подобен новогодишен подарък. А наш Гоце, както знаем, обича да мери ръст с "големите" в световната политика. Дали кубинката ще долети откъм полицията или от завърналия се от Иран наш окупационен батальон – няма голямо значение. Важното е да почетем любимия президент за всичко, направено от него за разрухата на българската държава.
В. “Атака”