Колегиии!!! Колеги ли???
Тъкмо това правят Анна Цолова и Виктор Николаев в повереното им тази сутрин предаване “Тази сутрин” , когато се хвърлят на амбразурата да защитават лъжливата версия на ръководството си, че върху техния колега Инджев не бил оказван натиск да напусне Би Ти Ви. Те откъде знаят – да не би да са присъствали на заплахите, които ми бяха отправени по телефона или да са отсъствали от този свят, когато ги отправяше лично президентът Първанов под формата на декларация с персоналното ми обвиняване в несъществуващо оклеветяване? Жалко…
Ще припомня малко факти за сведение на служителите на “американската телевизия” . Или вече тя не е такава, откакто Мърдок престана да се афишира като собственик, а близкият на Първанов олигарх Гергов си призна най-после собствеността върху нея след години увъртания и недомлъвки на РъБъ на откровената лъжа?
Колегите може и да не са чули крясъците по телефона ( с ден и половина закъснение след предаването ми на 8 октомври 2006 г.), когато бях заплашен с уволнение след сваляне на предаването ми от екран ( без шефа Парсънс дори да го беше гледал!?). Но предпочитат да вярват на началството си, че не е имало такива крясъци. То им казало, че не ми е бил оказван натиск и те му вярват – откъде накъде ще вярват на някакъв си колега. Жалко…
Във Вашингтон обаче повярваха на напусналия под натиск журналист и го написаха в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за 2006 г. В частта за България и за свободата на словото там е спомената изрично, че журналистът Иво Инджев е бил принуден да напусне под политически натиск. Би Ти Ви обаче “пропусна” тогава да цитира доклада, а колегите продължават от екрана да бранят лъжата на своите началници. Жалко…
Впрочем какво има за “вярване”: срещу моя милост беше четена в централните новини на Би Ти Ви заклеймяваща поименно декларация от името на президента Първанов ( без изобщо да ми бъде дадена думата за коментар или оправдание). Бях обвинен в “обявяване на война” на държавния глава заради зададен въпрос към него – ни повече ни по-малко!
Този политик имаше ехидството след това да се подиграва в интервюта с моето напускане, изобразявайки учудване ( след онази уникална като факт и тон, поименно адресирана към мен негова декларация!) какво толкова се било случило- приблизително същото отрицание на очевидното повтарят сега и двамата колеги от екрана на гузната телевизия.
Да се съюзиш с неговата гледна точка и с тази на слугуващите му медийни шефове си е начин да докажеш, че никога не е късно да се опозориш.
Жалко…
Колегиии!!!
Колеги ли???
Иво Инджев
www.ivo.bg