Коледната отпуска на един премиер
Ден 1
Колкото и невероятно да звучи, се наложи да изляза в отпуск. Идва вчера Тотю и ми вика: „Шефе, трябва да си вземеш старата отпуска, иначе гориш“. Насила направо ме изкара отпуска. Ама и той ще изгори – и без това се чудех от кое министерство да отрежа 50 милиона за нов стадион.
Проблемът беше кого да оставя да ме замества. На Цецо му се събра много, нека Монката да се качи на стола. Пуснах му заповед и се прибрах в къщи. Гледах цял следобед турски сериали. Сюжетът им обаче беше сложен и ме заболя главата. Ударих я три пъти в стената. Мина ми. Утре ще замажа трите дупки. В стената, разбира се.
Ден 2.
Прескочих до Варна. Ходих на плаж и се изкъпах в морето. Водата не беше лоша като за края на декември. После строих пясъчен замък. Стана хубав и голям. В момента му слагат ограда, а Кирчо Йорданов каза, че до вечерта ще ми донесе нотариалния акт. Един декар на самата плажна ивица. НСО вече охранява замъка и не допуска вълните да стигат до него. Гражданска защита вече строи дига, а Ахмед Доган обеща да ми подари барбекю. Имал в момента едно излишно, щели да му го демонтират.
Ден 3
Звънят ми от работата. Монката реве. Отрязал на Цецо едни 20 милиона за подслушване и оня го съборил и му скочил върху очилата. Без да му ги сваля от лицето. Няколко пъти. Пратих Цецка да издърпа ушите на побойника. Сега и Монката, и Цецо реват. Поне няма сърдити.
Прибрахме се в София. Ходихме с Цветелина на разходка в Южния парк. Гледам до него построили една хубава нова кооперация, хареса ни. Имаше оставен телефон, мислех да се вземем мезонет в нея. Звънях. Оказа се, че Цецо там мезонетите вече ги е изкупил. Аман от него! Този номер ми го прави за трети път в последните няколко месеца.
Ден 4
С Цветелина правихме туршия. Когато я носих към мазето се чу жален плач. То верно преди десетина дни Стенли пак беше разплакал дъщеря ми и го затворих там. Щях да го пускам на другия ден, ама съм забравил. Добре поне, че в мазето имаше пръжки и сланина от миналата година, а и компоти също. Да не се оплаква, ако знае какво е менюто в Централния затвор, моето мазе ще му се стори като петзвезден хотел. Стана ми малко мъчно за него, понеже всеки път като ме види се свива на кълбо и почва да плаче. Не е нормално това, трябва да го прегледа лекар, трябва да видя на новия здравен министър каква му е специалността и да го извикам. А да, гинеколог бил, няма значение, сега ще го извикам.
Ден 5
Днес се отдадох на спомени. Ходих с пожарникарите с колата да гасим пожари. На обяд звъняха за пожар на „Позитано“ 20. Отидохме, но се оказа, че огън няма. Разбира се, че няма да има, цялото мероприятие с пожара беше планирано за другия ден.
Ден 6
Днес се подготвях за посещение в Бразилия, нали Дилма ме покани. Освен външния, ще взема и транспортния министър да не се загубим на някое летище. Колебая се дали да не взема и земеделския министър, понеже не знам с какво ще ни хранят, а той е ветеринар.
Чудех се какъв подарък да й взема на Дилма. Реших еленска глава с рога. Ходихме в Стара планина. Цял следобед съм ги гонил тия лопатари. Улових 5-6 и им откъснах главите. С голи ръце, разбира се, да не съм някое чудовище. Занесох ги на Цветелина да каже коя й харесва най-много. Тя пък взе, че припадна. Жени, какво да ги правиш, не разбират от подаръци.
Ден 7
Днес беше ден за култура. Пак гледах турски сериали. После ходихме с Цветелина на кино. Гледахме „Хрониките на Нарния“. На 3D. Като ме видяха, всички злодеи избягаха. Час и половина съм ги гонил, но не успях да ги хвана. Поне се раздвижих. Имаше и един лъв, дето гледаше лошо. Не знам дали беше положителен или отрицателен герой, ама и той избяга като другите. Както се казва дойде като Аслан, а си тръгна като насран.
После ми звъня Цецка. Не може да ги усмири Цецо и Монката. Цецо искал да докара деловодството на МВР в парламента за да може да чете секретни документи по телевизията. Харесало му, било като Wikileaks, ама на живо. Той се побърка с тоя сайт, особено като разбра, че собственика му щял да вземе 2 милиона за автобиографията си. Казал, че за тия 2 милиона още 7-8 апартамента щял да си купи.
Монката пък говорил за 13-та заплата и пенсия. Ама не че щял да я дава, а да я удържи от дванайстата. Абей, аз на една заплата живея и на Цветелина от лихвите! Край ! Прекратявам отпуската ! От утре – в държавата пак ще има много ред и дисциплина!