Колко са златни златните ордени?

Тези въпроси напират у любопиткото, прочел задълбочено скандалната вест за уж нарочените за претопяване, но пуснати за продан в интернет магазина ebay на 5 ноември 2005 г. 220 пълни комплекта “За военна доблест и заслуга” (начална цена 11 000 долара), 250 пълни комплекта “За трудова слава” (начална цена 15 000 долара), 120 пълни комплекта “За храброст” (начална цена 16 000 долара), 120 пълни комплекта “За гражданска доблест и заслуга” (начална цена 18 000 долара), 130 пълни комплекта “Девети септември” с мечове (начална цена 7800 долара), 270 пълни комплекта “За народна свобода” (начална цена 18 500 долара) и 170 пълни комплекта “Народна република България” (начална цена $8500).

Министър Божидар Димитров реши да гаси пожара на изредените по-горе въпроси с бензин, като заяви вчера сутринта по Нова тв: “От всичките близо 155 хиляди ордена да са получили най-много 200-300 килограма злато! Стойността им е историческа.”

При монархията
Бегъл прочит на книгата на принц Дмитрий Романов “Ордените, медалите и историята на царство България”, издадена през 1982 г. в Дания, показва всеизвестното – че най-пищните и обилно обсипани с диаманти отличия е раздавал любителят на скъпи дрънкулки цар Фердинанд. Но пък “Големият кръст за храброст” е създаден от предшественика му княз Александър Батенберг през януари 1880 г., малко преди заминаването му за Санкт Петербург. Целта му е да има с какво да декорира цар Александър Втори. Изработката му обаче е скромна, както подобава на нова държава – сребро и емайл. Орденът “Свети Александър” пък се появява година по-късно в чест на воина светец Александър Невски.

На следващия български монарх Фердинанд обаче хич не се нрави семплият вид на военните и цивилните награди и той веднага ги обсипва с брилянти, а на мястото на емайла се настанява златото. Разбира се, това важи за висшите степени в ордените. Най-високото отличие за граждански заслуги е било “Св. Св. равноапостоли Кирил и Методий” и се е присъждало на малцина богоизбрани, като царя, наместника на Бога и …. неговия аналог в литературата Иван Вазов. Правилото било броят на живите му кавалери да не надвишава 15.

Носителите на най-високата степен на ордена “За храброст” също се брояли на пръсти. Освен задължително на монарха, “бижуто” с корона и мечове е било притежание на патриарха на българската войска ген. Данаил Николаев. По царско време се е смятало за обида към ордените за храброст да върви парична премия или рента. Защото кръвта и смелостта не може да имат финансово покритие.

Стар социалистически генерал разказва пред известна журналистка как след 9 септември 1994 г., когато било завзето военното министерство, той бил настанен в кабинет с шкафове, пълни до отказ с царски ордени и медали. Не му пречели и той не ги докоснал дори. Скоро след това долетяла заповед всички скътани там символи на “мракобесната” власт да бъдат унищожени с чук, а кутиите и грамотите за тях – изгорени. Генералът си запазил за спомен смачкана кутия, в която държал карти за игра. По-късно от Виена пристигнали още поръчани и платени царски ордени. Чак тогава някой соцумник стоплил, че може просто да се махнат короните и вензелът и да се преправят на “републикански” с лавров венец.

По Татово време
По време на социализма светлото бъдеще бе заменено с раздаване на медали. Орден “Георги Димитров” е първият по старшинство. В средата му е разположен медальон, покрит с червен емайл, върху който е изобразен златен релефен бюст на Георги Димитров в ляв профил. Малката версия тежи около 29 грама чисто злато, а голямата – 60. Материалното му изражение е 1500 лева еднократен кеш. Получен е от 4000 души.

В момента приблизителната му пазарна цена е 600 лева за по-тежкия и до 350 за 29-грамовия. Всеки, декориран с “Георги Димитров” два пъти, се обзавеждал с бронзов бюст в родното си място приживе. Мълви се, че този текст от закона е гласуван, за да се зарадва Тодор Живков на паметника си в Правец. Освен самостоятелно, орденът се връчвал и на всички носители на златните петолъчки “Герой на република България”и ”Герой на социалистически труд”.

“Героичната” значка обаче е притежание едва на 58 души. А “трудовата” – на 1700. И двете златни звезди вървят в комплект с паричния еквивалент на “Георги Димитров”. “Героите” на труда обаче всеки месец са получавали по 100 лева към заплати или пенсии.

Орден “13 века България” е учреден е с указ на Държавния съвет на 16 октомври 1981 г. по повод 1300-годишнината от основаването на българската държава. Той представлява двустранно емайлирана петолъчка с вграден средновековен детайл от 8 грама злато. Негови притежатели са около 100 нашенци и чужденци. Стойността му днес в интернет се определя по споразумение. Останалите медали за заслуга на соца, дори да се водят “златни”, всъщност са окъпани в благородна баня.

Дори лауреатите на Международна ботевска награда, макар и именити, са се радвали на изображение на поета от жълт метал. С нея са наградени петнайсетина души, сред които Гюнтер Валраф, Ласло Наги, Марио Бенедети, Евгений Евтушенко и др. Поради “бутиковия” й характер колекционерите давали от 2000 лева нагоре за нея, тръбят колекционерски сайтове в интернет. Други източници обаче й определят цена от 15-20 лева.

Много истински събирачи биха дали лявата си ръка за 14-каратовия знак “Летец космонавт на НРБ”. От него са произведени, маркирани и номерирани всичко на всичко пет екземпляра. №1 и №2 са връчени на Георги Иванов и Александър Александров. За бройките от 3 до 5 има три версии – че са дадени за спомен на руски космически другари, че са предадени в Монетния двор на съхранение и че овреме са прибрани от високопоставени колекционери. Така или иначе, на пазара не са се появявали от години, макар в интернет да предлагат за тях до 15 000 евро. Което на езика на колекционерите си е начална цена.

При демокрацията
Съществуващият и днес орден “Стара планина” е един от тримата “сървайвъри” в отличията от социализма. Другите два са “Мадарски конник”и“Орден на розата”.

Според закона за ордените и медалите, приет през 2003 г., днешните отличия наблягат повече на емайла, отколкото на благородните метали: “Орден “Стара планина” с лента е без степени и има формата на петолъчна звезда със златни кантове, покрита с бял емайл, прикрепена чрез напречен бант и златен лъв за бяла лента с българския национален трибагреник.” По-ниските степени са в сребърна версия.

Оцелелият още от царско време орден “Св. св. Кирил и Методий” е златен кръст, покрит с емайл и в средата с медальон с образа на светите братя. Поради масовото му раздаване по времето на социализма цената му за метално късче от онова време е едва 30-40 лева.

“За гражданска заслуга” също е златен кръст с емайл, изображение на лъв и дъбови клонки с плодове между раменете на кръста. “Мадарски конник” пък е миниатюрно изображение на прочутата скала върху розетка със златни или сребърни лъчи. Орденът “За храброст” се връчва за героизъм в полза на обществото. Вариантите са златен, сребърен или бронзов кръст, покрит с емайл.

В наши дни дори златните олимпийски медали… не са златни. Те са излети от 92,5 % сребро и съдържат само 6 грама злато. Сребърните имат същото количество бял метал, но без златото, а брознът е сплав от мед и цинк 811.

Гимнастичката с толкова много медали, че си ги държи в кашони, Илияна Раева каза пред “Труд”, че единственото й отличие, в което е сигурна, че има някакъв процент злато, е от световното в Лондон 1979 г. " Тогава 20 минути 7-хилядната публиката в залата скандира името ми и принуди арбитрите да ми завишат оценката. Благодарение на хората взех златния медал!”, щастлива е Илияна.

Магдалена Гигова
в. Труд