Компромисният демократ

Представата за Драган Цанков като краен русофил по принцип е вярна.Но в бурната му и противоречива обществено – политическа дейност има един период (1881– 1883 г.), в който чувствата му към освободителката са поставени на изпитание.Началото на преоценката на официалната царска политика съвпада с държавния преврат на княз Александър Батенберг от 27 април 1881 г., с който е свалено от власт правителството на Петко Каравелов, суспендирана е Турновската конституция и е наложен режим на пълномощията.

Като един от бащите на конституцията и бивш премиер ( 24 март – 28 ноември 1880 г.) Драган Цанков е скандализиран от безпардонните действия на шайките на Ернрот и Ремлинген, престарали се при изборите за Второ ВНС ( 14 – 21 юни 1881 г.), но въпреки всичко е избран за депутат от Търново.

На 16 юни 1881 г. той телеграфира директно на император Алексъндър III : „Ножът допря до кокъла.Молим Ви да махнете руските офицери от избирателните урни!”, а на руския дипломатически представител в София – Хитрово изпраща открито писмо на 25 май 1881 г., в което дръзко отбелязва – „Такива и подобните тем руси заставляват и българите, както заставиха и сърбите, да си припомнят думите, които един дрвен мъдрец отправя към пчелата : „Не ща ти нито меда, нито жилото!”

Като истински неустрашим борец след преврата Цанков приема върху себе си цялата тежест на съпротивата срещу новите властници.

И докато Славейков и Каравелов емигрират в Пловдив откъдето воюват срещу пакостната политика на Батенберг, то Драган Цанков остава в София с риск да бъде преследван и измъчван.

С негово активно участие се приема програмата на Либералната партия от 20 януари 1882 г., в която се настоява за възстановяване на конституцията и за съставяне на смесено правителство, посочено от княза.

Въпреки умерения й тон,управниците я посрещат с раздразнение.По заповед на вътрешния министър Григор Начович на 6 февруари 1882 г.болният от простуда Цанков е арестуван в 4 часа сутринта и , треперещ от студ, е въдворен във Враца като разбойник.

Така правителството допуска груба грешка, извайвайки над него ореола на врачански мъченик, светец и изгнаник.

Най – силно е потресена общественотта в София.Учениците от основните училища  тръгват към двореца , за да искат от Батенберг да им върне учителя, а 200 чиновници от различни министерства подават до Държавния съвет прошение, с което настояват „да се върне незаконно заточеният народен труженик.”

В престараването си режимът на руския генерал Леонид Соболев стига до там да обяви Цанков за луд.

Срещу него е насрочен процес на 10 февруари 1883 г., а на 16 юни съдебният следовател при Първи съдебен участък на Врачанския окръжен съд А.Н.Парушев , след като „по знаковете му и по лошавия му поглед” забелязва, че „обвиняемитя Драган Цанков няма здрав ум”, на основание статия 597 от Временните съдебни правила постановява „да се свикат онези лица, които познават добре обвиняемия Цанков и изпитат в какво положение се намира неговата памет.”

Разпитани са Н.Зинкин, С.Великов, А.М.Липовански и Йосиф Рогозински, които услужливо обясняват, че обвиняемият е” помешен в умът си”.

Съдебният фарс не постига желания ефект и още повече увеличава популярността на Цанков.

В същото време бруталните действия на руските генерали, разпореждащи се у нас като господари, поставят под заплаха суверенитета на страната.

Налага се обединение на национално – патриотичните сили за сваляне правителството на Соболев.

Безкористният родолюбец Цанков заема умерено – компромисна позиция, което подтиква княза да го освободи на 26 юли 1883 г.и да поеме ангажимент за възстановяване на конституцията.

Посрещането на Драган Цанков в София на 29 юли 1883 г., описано живо и темпераментно от д – р Васил Радославов във вестник „Съзнание”(бр.15, 2 август 1883 г.), е истински триумф за либералния водач.

В преговори със своя мъчител Григор Начович, приключили със сторазумение на 8 август 1883 г., Цанков се съгласява конституцията да се възстанови с ограничителни клаузи с оглед нарасналите прерогативи на княза.

Батенберг удържа на обещанието си и на 6 септември връща конституционните норми в страната.

На същия ден Драган Цанков става шеф на смесеното либерално – консервативно правителство.Той също изпълнява поетото обещание като на 5 декември 1883 г.прокарва със скандал в парламента Закона за изменение на коституцията.От този ден обаче изчезва обаянието му на светец, страдалец и  демократ.

Крайните либерали около Каравелов и Славейков повеждат безкомпромисна борба срещу неговата помирителна политика.

Тя се увенчава с успех след парламентарните избори на 27 май – 4 юни 1884 г., когато фракцията на Цанков е победена.

На 27 юни 1884 г. Драган Цанков си подава оставката като премиер в полза на Петко Каравелов, но разпрата между тях води до първото голямо разцепление в Народната либерална партия, оповестено публично на 25 юли 1884 година.

 Борислав Гърдев