Корабът потъва: Напред към нови хоризонти!
Не сте съгласни ли, защо?
От „ Репортери без граница” ни слагат на 70-то място в света по критерия „ Свобода на словото” и има-няма 22 години назад от настоящата 2010 г. Защото под маската на фалшивата демокрация българите избрахме най-тоталитарно мислещия премиер след Тодор Живков. Това твърдят колегите от споменатата по-горе формация.
И са напълно прави.
Нека направим ретроспекция на журналистическия живот от 1989 г. насам. В началото всеки бурно и някак напук на страха или поради принадлежността си към ДС, както наскоро разбрахме, се опитваше да извади социалния живот от клишето на първа страница от „ Работническо дело” и „ По света и у нас” отпреди 10 ноември.
В родния ефир и във вестниците място намери всеки, решил да каже нещо, да охули, а и да се опита да разобличи някого. Но, както стана с еуфорията от първите митинги на СДС, така и в родния печат и ТВ нещата улегнаха и се върнаха почти там, откъдето започна всичко. На първите страници винаги са управляващите или тези с парите, в предаванията на водещи журналисти от години се мъкнат едни и същи „ общественици” , защитавайки някакви свои полуистини, а често и откровени лъжи.
Преди водещите може и да са работили за Държавна сигурност, но поне бяха професионалисти и интересни събеседници. Днес на стола на водещия сяда, не който е най-подготвен, а този, който може най-добре да защити интересите на хората с власт и средства.От друга страна, народът, оскотял от беднотия във всяко едно отношение, е навит да си пусне някой сезон на „ Биг брадър” или роящите се като кошер чалга телевизии. Защото да опяваш горка съдба под звуците на протяжната зурна и жежки певачки по оскъдно облекло, е много по-лесно.
В пъти е по-сладко да си пийнеш евтин алкохолец и на другия ден да те цепи главата от това, отколкото да се замислиш защо изобщо живееш, като в реално бъдеще оправия няма да има… и защо го допускаш. Пиянството на един народ… Този път, Азия и ориенталският манталитет ни превзеха хуманно, без да се пролее капка кръв. Само последните частици достойнство изтекоха като пот през топъл летен ден.
И като капак на всичко, за да си докаже нашенецът, че вече е европеец, гласува напук на червените, напук на тъй наречените „ сини” за ГЕРБ и Бойко Борисов. Човек, който цял живот се е занимавал с охрана. Нищо против такива хора, всеки трябва да живее по някакъв начин, но целенасоченият избор на професия говори много за личността. Начинът на живот или ти изгражда манталитета, или манталитетът ръководи животът ти.
В случая с премиера е второто. Борисов никак не обича да му се противоречи, той ненавижда и в зародиш ликвидира всеки опит за изказване на мнение, различно от неговото. Държи се свойски с хората, но не защото държи да бъде по-добре разбран, а защото само така може. Доказателство – нали помните култувата му фраза за шменти-капелите пред десните от Европа, речник, напълно съвместим с доскорошните му длъжности. И наистина няма нищо лошо в това да си пожарникар, охранител и главсек на МВР, това са необходими и доблестни длъжности за сърцати люде, но съвсем не е достатъчно, за да си първият мъж в една държава.
Една държава върви напред, когато всеки в нея си е на мястото и върши своята работа. В страна, в която полицаите не са полицаи, а са мафиоти, в която охранителите стават министър-председатели, в която лекарите вместо да лекуват, разболяват с извращенията, които наричат здравна реформа, нищо няма да се случи. Там, където народът е седнал и само мисли, как да заеме мястото на предишния в тази въртележка от хора, заели чуждо място, където е по-лесно да твърдиш, че си демократ, но тъпчеш правото на свободно слово, няма да има оправия.
В момент като този, когато от Запад алармират, че се връщаме много назад в демократичното си развитие, в България дори се гласува закон, който уж цели да се наказват клеветите на журналистите. А кой ще отсъди дали нещо е вярно и за него има доказателства – съдиите на Красьо Черния или обвинител ще бъде небезизвастната Никова, в чийто дом бе намерен рецидивист.
Колко ежедневници се обявиха против този закон. Защо ченгетата надигат глас и за пореден път или ще пушат мълчаливо, или ще пият мълчаливо, а в крайна сметка ще бият явно. А нашата гилдия мълчи като цяло. Помните ли стихотворението на Стефан Цанев, в което корабът потъва, а ръководният състав всяка сутрин строява екипажа и нарежда:
„ Напред към нови хоризонти!” …
Йорданка Димитрова
www.kafene.net