Костов и Борисов създадоха новата тройна коалиция
Големи неща стават в българската десница! Този път наистина. Но всички сме се взрели в тъпичкия въпрос – ще води ли Костов листите и колко точно ще скара седесарите. Глупава тема. Истинската новина е, че Костов и Бойко Борисов се договориха, поделиха дясното, а може би и следващото управление на България.
И заедно пратиха СДС в девета глуха.
Кога се сключи този съюз не разбрахме. Но поне от половин година Генерал и Гаргамел наливат основи без да се крият, а свикналото да се взира в дребнотемие общество дори не забелязва, че са изградили цял етаж от "десния проект". В Чикаго Борисов в прав текст каза:
"С Костов намерихме общ език. Направихме няколко срещи". Но малцина го чуха, а още по-малко се запитаха: "А защо с Костов? Срещи, и то няколко…? А защо не със СДС?". Защо Борисов визира точно Костов като партньор, отново не знаем. Вероятно защото Командира е силен играч, заради лидерските проблеми в СДС, или е случайност, както и случайно банката на Славчо Христов бе наследена от Цветелина Бориславова.
За договорката между двамата свидетелстват и други важни събития. Най-напред ДСБ трябваше "официално" да завие към ГЕРБ, което изискваше време, а и оказа се – жертви. Завоят не предполагаше просто Костов да поздрави новия си приятел с две-три сърдечни интервюта, а вътре в партията активът да бъде убеден в необходимостта от коалиция. Случи се – несъгласните напуснаха, а след бавна и методична работа дори най-върлите десебари прозряха, че реката е дълбока, а за да бъде отведен до брега народа ДСБ трябва да се качи в лодката на ГЕРБ. Тази работа бе свършена предвидливо рано и днес публиката съвсем забрави кога и как двете партии бяха врагове.
На Костов и Борисов обаче задължително им трябваше и СДС.
Първият има стари сантименти, вторият – нови. Без СДС никакъв десен съюз не би бил легитимен, а специално Командира щеше да изглежда като жалък удавник за сламка. Но СДС им трябваше не с реално присъствие на преговорите, а с марката, традицията и малките проценти доверие, които мигом са увеличават при участие в коалицията.
Докато Борисов и Костов стопляха отношенията, ситуацията в СДС бе сложна. Пламен Юруков започна да се утвърждава на лидерския пост, но пък не се знаеше дали се кланя на десните богове. Точно по негово време президентските интелектуалци опипваха почвата за "широка коалиция – от БСП до СДС", което при възход на сините означаваше нова сложна комбинация за следващата власт под егидата на Първанов. Това автоматично изхвърляше Костов. Тези пъзели не се харесваха и на Борисов, осъзнал вече историческата си мисия да е първи фактор в държавата.
Юруков трябваше да бъде свален и за целта бяха задействани серия от активни и пасивни мероприятия. Борисов го нарече "контрабандист", а дежурният "новинар" Яне Янев засили обвиненията. Медии, близки и до двамата, бълваха на конвейер истории, че е роднина на Луканов, агент на ДС и т.н. Днес Юруков си е жив и здрав, не е обект на атаки, но не е и лидер. Редовно разписва пълномощните на Мартин Димитров, който пък бе избран абсолютно демократично и никога не е криел, че ратува за коалиция с Костов.
Седесари от София и Варна, осъзнайте се! Спахте ли досега? Бавно и методично Костов и Борисов превземаха партията ви отвътре, а днес този процес просто приключва. Двамата развяват байрака на новото дясно обединение, стъпили върху марката "СДС".
Иронията е, че точно СДС – старата партия, натоварена с надеждите и греховете на прехода, стана жертва на задкулисието, тъкмо когато искаше да скъса с него. Тръгна да се реформира, отваря, избра лидер чрез пряк вот на членовете, а ако бъде спазен устава, така ще си подредят и листите… Това бе партията, в чийто редици се намериха "динозаври" като Филип Димитров и Петър Стоянов, които да слязат от сцената. Костов не слезе, но оцеля. И голямата му победа не е толкова, че се връща доволен, усмихнат и "консенсусен" в СДС, а че Борисов го припозна като силния играч в дясно. Пък който вярва, че сините са равностоен партньор, тъй като получили много места в листите – нека се запита в кои точно моменти от историята Костов е бил хрисим и доволен. Само когато е побеждавал!
Но така структуриращата се дясна коалиция дава и един друг много важен отговор. Казусът: "С кого ще управлява ГЕРБ?" вече не стои. Костов си го казва: "С нас ще управлява". И можем да му вярваме, тъй като съюзът между ДСБ и СДС ще влезе в парламента, а Борисов от доста време наистина, ама наистина не иска да се коалира с БСП и ДПС. Срещу днешната тройна коалиция застава друга, вероятно и по-многочислена.
Диян Божидаров
В. „Сега”