КОСТОВ ЧЕТЕ ЕВАНГЕЛИЕТО СИ

Тия дни Бойко вкара в мечи капан Костов.

„Костов е комунист – рече той. – Още като извадите „Работническо дело” и видите статиите, които е писал, там много ясно си казва…”

Това предизвика Костов да публикува статията си „Никаква отсрочка”, появила се в комунистическия орган през 1989 година.

Със следната встъпителна бележка: „Вече повече от 20 години статията ми е повод за некомпетентни и злонамерени коментари от хора, които или не са я чели или нямат капацитет /бре,бре!/ да я разберат. Гордея се с написаното на 30.11. 1989 година и днес заставам уверено зад всяко изречение в нея. Изключение прави последният абзац, който добавих по настояване на редактора, за да бъде публикувана статията.”

Статията на Костов се появява в онези трескави дни, когато мнозина схващат промяната като маскен бал. Това е великото време на салтоморталетата, когато довчерашните кандидати за комунистическата партия изведнъж я намразиха.

Когато децата на активните борци срещу капитализма и фашизма схванаха за една нощ, какви изверги са били бащите им – ортодоксалните „комуняги” – такива като синовете на главореза Мирчо Спасов, примерно. Това беше славното време на пребоядисването.

Тъкмо тогава и Костов решава да се предложи на пазара на приспособленците – и забележете, прави това именно чрез „Работническо дело”, най-мракобесното – по задължение – издание, органът на ЦК на Комунистическата партия, който излизаше под свещения Марксов скрижал „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”

Костов отива да се нареди под този лозунг – и той като всички други приспособленци. Вестникът излизаше в грамаден тираж, имаше зловеща сила. Разбира се, в ерата на Горбачов се опитваше да бъде някак кротък – но никога не му се отдаваше това. Уж пишеха за „перестройка” и „гласност” – обаче звукът от скърцането на челюстите им се чуваше надалеч, дори прах се стелеше, понеже онези щяха да си изпилят зъбите от ярост.

Заради лозунга, под който Костов е побързал да се приюти, година преди това аз пък здраво си изпатих. Академик Амосов, в специално мое интервю от Киев, директно каза, че това е най-фалшивият лозунг, ужас. Спряха „Всяка неделя”, понеже съм бил „нагазил окончателно в блатото на антикомунизма” – написа го същото „Работническо дело” на Костов. Затова сега мога да се пошегувам, че ако за Костов бяха казали нещо подобно, по-късно той щеше да иска да бъде премиер не на България, ами на цялата Вселена.

И тъй, Костов цъфва в „Работническо дело”. Там още не бяха озверели срещу опозицията в пълна степен – нещо което се случи по времето на Продев, но все пак мръсотията се лееше в достатъчни количества. Там, на това място, отива Костов.

Излишно е сега да се оправдава, че е нямало къде другаде. Имаше – можеше да отиде в „Труд” или в „Поглед”, това бяха модерни и значително по-свободни вестници.

Можеше да изпрати статията си на Румяна Узунова в Свободна Европа, на Владо Костов – пак там, можеше дори да я предложи на бюлетина „Свободен народ”, който социалдемократът Табаков издаваше във Виена. Можеше да я прати в Москва – на радикалното списание „Огоньок”, примерно.

Но не го прави, понеже той никога не е проявявал дори минимална смелост.

Той става смел и кръвожаден, когато има цялата власт в ръцете си, тогава гледа мътно и презрително и вижда в отсрещния само някаква пионка.

Да припомним, че статията е написана по повод на „кръгла маса” в държавната телевизия, проведена на 24 септември същата година – тоест, почти два месеца по-рано. Два месеца са били нужни на малко известния тогава асистент, за да осмисли изреченото по време на телевизионната дискусия. Прекалено много време за семплите изводи, които прави.

Да, обаче през тези два месеца има и едно друго събитие – и това е Пленумът-Преврат на 10 ноември, когато е свален Живков.

И точно превратът дава кураж на невзрачния асистент да си каже мнението, не нещо друго. Това е сигурно, като се имат предвид идеите, които е изразил в статията си и които са напълно в стилистиката на превратаджиите – общи приказки, които от години се въртят в съветския печат, а и навсякъде в социалистическия блок. Бля-бля, нищо повече. Ако се огранича само в терена на предаването „Всяка неделя”, примерно, много по-яростни и крайни идеи от тези на Костов вече бяха изразени – и то убедително – от хора като строителите Игнат Раденков и Дамян Илиев, земеделския деятел Въльо Кръстев, за икономиста проф. Георги Петров да не говорим.

През това време обаче Костов е предпочитал внимателно да се ослушва. Това ослушване по-късно стана негов траен навик. Той винаги търпеливо се оглежда, пресмята, съветва – но почти винаги съветите му са неизгодни за онзи, за когото са предназначени. Например, Филип Димитров най-глупашки попадна в капана му, когато по съвет на Костов поиска идиотския си „Вот на доверие”, който свали СДС от власт.

И сега можете да видите Костов, как стои прав в края на парламентарната зала, наблюдава отегчено и безизразно, само понякога пуска по някоя язвителна усмивчица, която почти незабележимо разтегля устните му. Тази поза е най-характерна за него – той предпочита да не седи на мястото си, за да не се слее с масата обикновени депутати, които вероятно презира, той стои прав, за да се отличава от тях. И неизменно до него е неговият шут Агов – вечно ухилен, дори и тогава, когато няма за какво изобщо да се смее един български политик.

Защо Костов отива в „Работническо дело” – а не другаде, за да покаже по някакъв начин, че не е от „онези”?

Но как да го направи, когато преди промяната се е натискал за тази партия!

Свидетелството на родната му леля от 2004 година би било убийствено за всеки политик във всяка европейска държава – но не и за нашия Мълчаливец. Отива в Работническо дело”.

Някои твърдят, че е бил насочен натам от самия Луканов. Има живи свидетели, като Венцислав Димитров например, които многократно са разказвали за една комична среща в сладкарница „Пролет”. Костов пристига с чантата си на търговски пътник и си предлага услугите на СДС, но най-напред иска да знае, колко ще получава срещу тях. Натирват го – обаче Луканов все пак настоява да работи с опозицията. Питайте го Венци Димитров.

Със статията си Костов спокойно може да заслужи доверието на Луканов – той изглежда напълно техен човек, търси техния орган, говори за „преустройство” – сто процентов перестройчик. Става.

И езикът му е като взет на заем от съветски вестник – например, употребява израза „командно-административната система”. Само дето възможностите му са далеч по-хилави от тези на известните съветски икономисти- перестройчици, като Гаврил Попов например.

След всичко това, комично е днес желанието на Костов да представи статийката си като някакво евангелие на напредничавата икономическа мисъл – въпреки че тя не е нещо повече от сбор от баналности, с които от години съветските перестроечници залъгваха публиката. Единствено любопитна е идеята му за пълен демонтаж на системата, казано с други думи – за пълен разгром на стопанството – нещо, което той постигна 8 години по-късно с криминалната си работническо-мениджърска приватизация. Тогава стана кристално ясно, че радикалните реформи са чисто и просто един грабеж.

Хвалейки се днес със статията си, Костов показва типичната за нашите политически нрави безсрамие, той погазва колективната ни памет, изхрачва се върху нея, нищо друго.

Той не се притеснява да парадира с тази блудкава постна яхния. Казва дори, че се гордее с нея – гордее се, че е печатал в мракобесното „Работническо дело”. Тези хора вече и позора си искат да си го закачат като тиквен медал на челото. Това пак са комплексите на асистента, който никога няма да стане професор, никога няма да го допуснат в отбрания кръг на учените, понеже просто няма качества. Той може да обязди цялата държава, може и да я срине, но няма да го приемат, и толкова. А сега иска да обязди и общата ни памет, а покрай това и миналото. Затова още преди десетина години го нарекох „Главният анестиозолог на републиката”. Но нито тогава, нито доскоро съм очаквал, че ще стигне дотам да реанимира баналностите си от комунистическия орган.

Щом Костов се гордее с подобно съчиненийце, представям си колко е горд с другото, което свърши като премиер – с криминалната приватизация, с подаряването на Кремиковци, „Балкан” и всичко останало.

И трябва ли да очакваме сега Костов да публикува и заявленията си за членство в Българската комунистическа партия – нещо, което така и остава неосъществена мечта за него.

Ако комунистите не бяха толкова дребнави и мнителни – и го бяха приели навремето в партията, независимо от малозначителността му, новата история на България щеше да има друго развитие. А пък сега Костов нямаше като хвалипръцко да се излага с незначителните си текстове тъкмо от комунистическия официоз. По онова време той е бил вече на 40 години, но зад гърба си е имал само едно мижаво съчиненийце – нищо друго. Как тогава да не мразиш всеки, който е бил по-талантлив и по-реализиран от теб. Няма как да се отървеш от тази прокоба. И понеже не можеш да се съизмерваш, по-късно, след дълго ослушване, решаваш да отхвърлиш цялото минало – дори и „нашата партия”, заради която си се напъвал да пишеш опуса си.

Костов чете миналото така, включително и собственото си, както дяволът чете евангелието. И такива като него преобладават в българската политика – слепи четци и прехвалени празнодумци.

Не ми е много приятно, обаче е честно да се попита – колцина са тия като Жан Виденов, който една дума не каза в свое оправдание, макар че нямаше и защо, една дума не излъга, след като си подаде оставката, потъна в мълчание, озадачаващо за циганските политически нрави у нас.

А беше свален с един от най-позорните заговори в новата ни история. Разследваща журналистика ли – срам безподобен! Занимават се единствено с дребен и по-голям рекет, откраднат пътьом някой апартамент, какъвто е случаят с най-известната клеветница на републиката Михнева, парадират със смелостта си, обаче като искат предварително разрешение дори от Бойко за акциите си. Това е днешната разследваща журналистика.

Нищо от онова, което е направено в това мизерно поприще, няма никаква стойност, докато някой не тръгне по следите на отвратителния заговор, съчинен, както се твърди от някои автори, от спекуланта Сорос и неговите български чираци – уплашиха обикновените хора, играха си с валутния курс, обогатиха се и накрая извършиха преврата през 1997 година. А сетне започнаха да блеят по великия Асистент, дописника на „Работническо дело”.

Е, добре, като е започнал да реанимира дори текстове от „Работническо дело”, няма ли най-после Костов да отговори и на някои други въпроси – например, какво е търсил в съветската „Империя на злото”, кой го е пратил, за какво са го готвели . Защо мълчи като истукан, от какво се страхува?

Нека за това да напише, а след това да възкресява комунистическия вестник. Иначе, както е тръгнал, ще започне да печата и лекциите си по политикономия на социализма – и сигурно ще се гордее и с тях.

Той сякаш не иска да приеме, че не е в силната позиция – отдавна вече не сме в края на деветдесетте години, когато можеше да налага всяко свое хрумване, да мълчи злобно и зловещо и да плаши всички край себе си. Ако беше публикувал тогава статийката си, верните му плъхове от СДС сигурно щяха да го признаят за най-талантливия ученик на Маркс. Обаче не се е сетил.

В статийката си, за да се хареса, Костов използва и фразата „второ дихание” – това вероятно е наследство от престоя му в Русия.

Сега, когато отново гордо я публикува, той вече се опитва да даде „второ дихание” на миналото си – толкова анонимно и безсъдържателно в ония години, и толкова зловещо, когато държеше цялата власт.

Както стана дума, това „второ дихание” беше предизвикано от Бойко. Писал съм вече, че той има уникалната способност с една фраза да вкарва в капана всевъзможни измамници.

Да поясня. Когато Станишев казва, че демокрацията е в опасност, аз виждам срещу себе си чисто и просто един измамник – и не за друго, а защото е син на влиятелен член от мракобесния антураж на Живков, негов личен предател и верен доносник на Москва. Идва ми в повече точно тези хора да говорят за демокрация.

Когато един „политолог”, който винаги изглежда некъпан поне от три дни, нарича Костов „Новият Стамболов”, аз виждам пред себе си друг превъплъщенец– син на креатура на ДС и храненик на властта.

Ами онзи плъх – синчето на заместник завеждащ отдел на ЦК и храненик на Сорос, който заедно с една креслива банда създадоха „измамата” Костов. Хайде сега да анализират статийката му – сигурно и на тях ще им хареса, понеже ще даде „второ дихание” на собственото им младост, когато са се кълчели по правата си комунистическа вяра.

В ония години обаче в България са живели и милиони честни и при това умни хора Комунистите изискваха от човека главно да е честен – по тяхному, разбира се. Такъв им се е видял и Костов на главорезите от „Работническо дело” – честен, понеже повтаря като папагал съветските тези, а и не толкова умен, за да е опасен.

Писал под лозунга „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!” – а сетне голям демократ. Разбирате ли, за каква дива подмяна става дума.

Всъщност, със статията си Костов дава „второ дихание” на жаждата си партията- кърмилница да го приюти най-сетне, нищо повече.

Какво нещо е историята! Ако Луканов беше по-прозорлив с Костов и ако Костов беше останал при ония, какво ли щеше да стане с най-новата ни история – само си представете тази хипотеза…

Костов твърди, че се гордее с написаното в комунистическия орган – с изключение на последния абзац, който бил написал по настояване на редактора?!

Кой е този редактор обаче не споменава, за да ни убеди, че изобщо е имало подобно настояване. Излиза, че – и то вече след преврата! – Костов изпълнява указания на редактор – вместо да го прати на майната му! Изглежда, още не е набрал достатъчно храброст, за да схване в какво унижение го набъркват. И се съгласява с поръчката.

А всички ние знаем и можем да изредим имената на десетки достойни автори, които не пожелаха да променят дори една дума в текстовете си, в романите и стиховете си, в сценариите и пиесите си, и пр. Отказваха да се подчинят на принудата.

Костов обаче е написал цели 101 думи, за да се хареса на редактора от комунистическия вестник. И дори сега не може да схване какво е направил: просто се е заклел пред тях.

Ето какво е написал в този предателски пасаж: „…Исторически дълг на ПАРТИЯТА е да съперничи с равна нога на формиращите се структури – ТОЕСТ ОПОЗИЦИЯТА!!! – / и да има преимущество пред тях!

Костов им казва на ония, как Комунистическата партия да запази предимството си пред опозицията!

Ето на това му викам безсрамие.

Чия партия е това, Костов? Не е нашата, не. Това е твоята партия!

Ето такива хора извършиха „дясната” промяна в България – дясна, обаче с ярко червена закваска. И промяна, изгодна предимно за тях самите.

С подобни предателства е била закърмена още от началото опозицията. И никак не е чудно, че днес Костов гласува заедно със Станишев.

И по този начин, както вече писах, за първи път от 1990-а година насам, значим български политик изряза и свали кожата на лицето си, и то на живо и без упойка.

Дано поне някой се сети да го съхрани в буркан с формалдехид за бъдещия Музей на притворния български антикомунизъм.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта

vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя”.

А всеки вторник в „Стандарт” Кеворкян прави анализ на видяното по телевизора в своите „Приказки за телевизията”.

Кеворк Кеворкян

В. Уикенд