Кредитна банка –банката №1 на България
Увеличаван през годините капиталът на банката нараства на 50 милиона лева , от които 47 163 750 лева или 94,33% принадлежат на германски и австрийски поданици, 2 166 250 лева-на български, 570 000 лева на румънски и 100 000 лева на швейцарски граждани.
Към 31 декември 1945 г.банката разполага с 65 милиона лева официални банкови резерви и вътрешни резервни фондове в значителни размери.
Тя притежава солидно недвижимо имущество- имотът на ул.”Александър Първи” №6, където се помещава централата, е закупен от известния еврейски търговец Езра Таджер през 1914 г. за сензационната сума от 500 000 златни лева, платими в ефектив, равен на 25 000 наполеона, 2/3 идеални части от съседния имот на ул.”Александър Първи”№4, закупен с оглед разширяване на банковото здание след изкупуването и на останалата 1/3 идеална част, имотът в Русе на ул.”Александровска”, служещ за нуждите на русенския клон, имотът във Варна на ул.”Габровска”, със склад до него, необходим за нуждите на варненския клон и този на софийския булевард “Дондуков”№39, закупен през 1939 г.от Пражка кредитна банка-клон София, чийто дела са поети от Кредитна банка , се водят по баланса на банката , равен на 15 милиона лева.
Кредитна банка има клонове в Кавала и Скопие.
Кавалският клон е закрит през 1944 г., а скопският е ликвидиран впоследствие.
Инвентарът на банката в София и клоновете се води по баланса за 1 лев.
Банката винаги разполага с големи резерви-явни и вътрешни в сравнение с конкурентните в страната.
В интерес на нейната вътрешна стабилност и външния й престиж ръководството й възприема и прокарва много разумна политика за стимулиране на труда-да раздава дивидент на служителите си, малък по размер , но постоянен.
Кредитна банка работи с голям успех и реализира големи печалби до ликвидирането си през декември 1947 г.
Поради възможностите й да се ползва в Париж и Ню Йорк с евтини кредити, както и на широките й връзки в чужбина, банката раздава кредити при най-нисък процент и извършва банкови услуги при най-изгодни за клиентите си условия.
Тя намира своето предназначение в обслужване на националното стопанство и търси печалбите в разширяване на работата си, благодарение на умелото си ръководство.
Разноските на банката-особено по личния състав са значителни.
Чиновниците в Кредитна банка са най-добре заплатените в страната.Извън месечните заплати те получават три допълнителни заплати, а по време на евакуацията през 1944г.допълнителните заплати стават пет!
Данъците върху заплатите са за сметка на банката, както и облеклото и обувките на разсилните и горните работни дрехи на дамския персонал.
Кредитна банка е първата, която по своя инициатива въвежда семейните добавки.
Минималната годишна почивка на чиновниците й е един месец, като в добавка банката дава възможност на всички свои задомени служители да се сдобият със собствени жилища.
Първи директори при основаването на банката стават д-р Димитър Точков-тогавашен шеф на Българска лотарийна банка и Леон Шух от Берлин.
Дълги години клоновете на банката се управляват от германци.
От 1921 г. и след това, когато шеф става Марко Рясков, му се отдава да промени съотношението между германци и българи-ръководен персонал с право на подпис, за да се стигне до положението през юни 1944 г., когато с такива прерогативи разполагат 31 българи, 10 германци и 2 чехи.
Предмет на дейност на банката е кредитирането, банковите услуги и банковото посредничество.
Кредитирането не преследва никакви спекулативни сделки.То се насочва към стокообмена и индустрията, изпълнявайки народополезната си функция в нашето стопанство.
Банката кредитира построяването на железопътните линии Търново-Трявна-Борущица и Мездра-Враца-Видин.
Тя добива отлично име в страната и чужбина и се ползва с голямо доверие сред меродавните финансови кръгове.
Благодарение на добрата си организация и солидния мениджмънт банката си създава полезни връзки след Първата световна война, най-вече с Германия, Австрия и Холандия, разширени впоследствие по посока на Франция, Великобритания,Италия, САЩ, СССР.
Така Кредитна банка заема водещо място в обслужване на българското стопанство в отношенията му с всички страни, с които България има финансови връзки.
При снабдяването на страната ни с вносни стоки от най-далечните краишща на света като памук, каучук, вълна, както и при износа на наши продукти в чужбина, особено на тютюн, Кредитна банка оказва пълноценни услуги на клиентите и на страната си.Без банковото сътрудничество този международен стокообмен е невъзможен.
Нуждаещите се от банкови услуги търсят Кредитна банка, защото знаят, че ще бъдат обслужени при най-добри условия.
Съобразно устава си тази банка не участва капиталово в никакви индустриални и търговски предприятия.В основната си дейност-отпускането на кредитите-ръковдството се движи от правилото те да бъдат обществено и стопански оправдани.Кредитна банка държи на гарантираните кредити и е против кредитната инфлация.Затова при капитал и резерви от 100 милиона лева има влогове за повече от 2 милиарда лева.
По тази причина се създава и специалното законодателство за защита интересите на вложителите.
С оглед защитата на клиентите си, а и на самата институция, Кредитна банка отпуска повечето от кредитите си-особено по-големите –срещу залог на стоки при спазване на известен марж-т.е.разлика в цената на предлагането и купуването на една стока.
Така се предпазват и самите клиенти от увличания, защото маржът трябва задължително да се внесе от собствените им средства.
Когато се касае за стоки, договорно продадени, процентът, който банката авансира, може да бъде и по-висок.На тази база се развива кредитирането на тютюневата търговия.И благодарение на тази система Кредитна банка, която финансира тютюневия бизнес в големи размери, не претърпява никакви загуби по време на катастрофалното падане на тютюневите цени през кризисните 1931-1934 г.
Италианската и Българската търговска банка се отклоняват от тези принципи и кредитират тютюневите търговски фирми без реални гаранции, поради което понасят тежки загуби, а клиентите им са опропастени.
Логично е Кредитна банка да се насочи към финансиране на тютюневия отрасъл.
След Първата световна война той се превръща в структруро-определящ за нашето народно стопанство.Първостепенните банкови клиенти-тютюневите фирми-са главните пионери за прокарването и налагането на българския тютюн в най-големите европейски и северноамерикански пазари.
След дълги усилия се постигат добри резултати.С финансовото сътрудничество на Кредитна банка и усилията на директора й Марко Рясков започва доставката на наши тютюни за Бери тобако къмпани, Америкън тобако къмпани, Бритиш тобако къмпани и др.Спечелват се и тютюневите пазари в Австрия, Чехословакия, Полша, Холандия, Англия…
С утвърждаването ни на тези пазари се обезпечава по-голяма независимост за пласмента на българския тютюн, а заедно с това и за набавянето на свободни девизи, с които се осигурява по-добра възможност за вноса за нужните на българското стопанство продукти.
Пласирането на българския тютюн в чужбина е голям проблем.Изключението е Германия, която търси по-евтините и леки наши тютюневи изделия.
Световната консумация на ориенталски тютюни е ограничена до 140 млн.килограма годишно, а конкурентните гръцки и турски търговци отдавна са изпреварили българските.Необходимо е полагането на големи усилия за утвърждаване на взискателните международни пазари.
Пробивът на шведския пазар например през 1924 г. е цяла одисея.
В България пристига директорът на най-голямата банка в северната страна-Шведска търговска банка-Ивар Стен.
Марко Рясков му предлага Швеция да купува български тютюн и се интересува защо досега той липсва в шведската търговска мрежа.Стен обещава да разговаря с главния експерт на националната тютюнева режия за причините за досегашното ембарго.
Отговорът е, че българските тютюни не отговарят на вкуса на шведските пушачи.
Налага се Рясков да влиза в контакт с най-добрия тютюнев експерт в България Икбал от Австро-българското тютюнево дружество.
Икбал е помолен цигарена фабрика “Картел” да приготви 1000 цигари-един килограм с луксозна опаковка от тютюн, който Икбал ще даде на фабриката.Целта е част от тези цигари да се изпратят на шведското кралско семейство. В акцията е посветен и почетният консул на Швеция у нас д-р Недьо Бояджиев, зъболекар.
Той подкрепя начинанието, но препоръчва след като цигарите се одобрят в Стокхолм, тютюневата партида да се изпрати на Шведската тютюнева режия от негово име, за да спечели и той пари от сделката.
Партидата е изпратена -до двореца и тамошната тютюнева режия и получава пълното одобрение на получателите им.При застъпничеството на Ивар Стен неговият приятел-главният директор на режията придумва експерта- грък да направи опит за купуването на малка партида български тютюн от 20 000 килограма, като за целта влиза във връзка с шведския генерален консул в София д-р Бояджиев.
Следва регистрация на фирмата на Недьо Бояджиев, Икбал се съгласява с купуването на тютюна, Кредитна банка отпуска на Бояджиев необходимите пари.
Тютюнът се одобрява, а също и цената.Партидата е експедирана в Швеция, пробивът е осъществен, като постепенно износът на български тютюн за Швеция нараства до 400 000 килограма годишно.
Купувачи на най-скъпите ориенталски тютюни с изискана манипулация са САЩ.Въпреки съпротивата на наложените гръцки тютюневи фирми, поради особените си качества българският тютюн се налага в САЩ.Търсенето се засилва.Резултатите могат да бъдат наистина впечатляващи, ако непрактичността на фискалните ни власти не отблъсква американците.
По предложение на тогавашния финансов министър Моллов търговците се задължават да плащат допълнителна износна такса за килограм тютюн, въведена през сезона на експидирането му, т.е.след купуването му и преди изнасянето му.
Поради вироглавството на висшия ни държавен чиновник, който не се отказва от нововъведението си, американският пазар е загубен за българските тютюни за няколко години.
Кредитирането на тютюневата търговия изисква крупни средства-между 350 и 600 млн.лева годишно.Кредитна банка , използвайки своите широки връзки с международните финансови пазари и своето добро име, успява да намери необходимите средства като продава на БНБ, при която са централизирани всички девизни операции, значителни суми долари, паунди, флорини, швейцарски франкове и др.срещу бъдещ износ на тютюни.
През 1928-1929г. се появяват първите признаци на настъпващата икономическа криза в тютюневата търговия, като чуждите пазари ограничават покупките си на български тютюн.Международните цени катастрофално падат.
През 1929-1930 г. започва да бушува световната стопанска и икономическа криза.Първо тя започва в САЩ, а след това се разширява в Европа.
Вложителите започват да си теглят парите от банките, чието положение става застрашително.
За да посрещнат неприятностите германските банки-големи и малки-разчитащи дотогава на щедро американско финансиране,тръгват към обединяване.
Във втората половина на 1929 г. се сливат главните акционери-основателки на Кредитна банка-Дисконто-Гезелшафт и Норддойче банк ин Хамбург с най-голямата немска частна банка Дойче банк, която има клон в София.
Закономерно възниква въпросът за отношението на Кредитна банка в София спрямо софийския клон на Дойче банк.
Благодарение усилията на шефа й Марко Рясков и на банковия юристконсулт Асен Джеров-бащата на Александър Джеров, се решава Кредитна банка да поеме делата на Дойче банк, клон София, който е ликвидиран и заличен.При сливането дирекцията на Кредитна банка нараства на 5 души-четирима германци и Марко Рясков .
Постепенно положението се променя и в края на август 1944 г. дирекцията се състои от трима души-Рясков-шеф и Георги Гешов-негов заместник , както и от германеца Карл Ебле.
Финансовата ситуация се влошава-през март 1931 г. най-голямата австрийска банка Йостерайхише Кредитаншалд декларира невъзможност да посрещне задълженията си към чужбина, а през юли една от най-големите германски банки Дармщедтер унд Националбанк спира изплащанията на вложители и кредитори.
Отражението на тези събития върху креациите на германските банки в чужбина, каквато е и Кредитна банка, е мигновено и опустошително .
Още на 14 юли 1931г.евреите в София първи започват да теглят влоговете си, последвани след обед и от българските вложители.
На 15 юли настъпва истинска психоза, която обхваща широк кръг клиенти.
Рясков събира подчинените си и апелира те да положат свръхусилия за спасяване доброто име на банката, както и за предпазване на страната от катастрофа, тъй като примерът на най-солидната банка, която безспорно е Кредитна, е заразителен и ако тя не устои на напъна, провал грози цялата финансова система на България.
Въпреки това на 15 юли гишетата са атакувани не само от клиенти, но и от фирми, за които се предполага, че ще запазят спокойствие.
Директорът Марко Рясков нарежда да се продават на Народната банка чекове върху авоари от нюйоркските банки за 500 000 долара, които при тогавашния курс 140 лева за долар съответстват на 70 млн.лева.Въпреки това няма успокоение, тъй като Рясков пресмята, че и ако на другия ден продължи масовото теглене, банката ще тръгне към фалит.
Наложително е съдействието на Народната банка.
Подуправителите на банката Божилов и Бурилков са готови да окажат помощ, но кредит може да се отпусне само след щателна проверка на състоянието й въз основа на балансите , за което са нужни няколко дни.
А Кредитна банка се нуждае от финансова инжекция веднага.Подуправителите се срещат с финансовия министър Александър Гиргинов, който ги свързва с министър-председателя Александър Малинов.
Премиерът има абсолютно доверие в Рясков и препоръчва на всяка цена да му се помогне, тъй като това е от полза на държавата.
Подуправителите нареждат по спешност седем инспектори да работят в нощта на 15 срещу 16 юли, за да преценят финансовото положение на банката.
Установява се, че Кредитна банка е най-солидният финансов институт в страната и може да получи без проблеми между 30 и 50 милиона лева без никакво забавяне от портфейла на Народната банка.
На 16 юли е най-кризисният момент за теглене на влогове.Нещата се обръщат още на следващия ден, когато част от клиентите започват да внасят обратно вложенията си, разбрали че Кредитна банка е “твърда като витошки гранит”.
На 18 юли става ясно, че банката изживява кризата си с пълен успех.
Марко Рясков благодари на подуправителите Бурилков и Божилов, както и на финансовия министър Гиргинов за оказаното съдействие.
На същия 18 юли 1931 г. моли за прием премиера, комуто също изказва своята благодарност.
Малинов посочва, че следи с голям интерес, но и с пълно спокойствие развитието на кризата, уверен в щастливия й завършек.Доказателстовоте е много красноречиво-единствените премиерски спестявания от 270 000 лева, намиращи се в Кредитна банка, не са изтеглени в страшните юлски дни.
Банката преживява икономическата криза, но трусът се отразява върху тютюневата ни търговия.Не намирайки пазар за нашия най-важен продукт , след много преговори България сключва през 1934 г.”голяма компенсационна сделка” с немската фирма за цигари “Реемстма” в Хамбург и германската лека и тежка индустрия.
“Реемстма” изкупува българските тютюни от изостаналите стари реколти, срещу което германската индустрия доставя на България локомотиви, вагони, релси, машини, ел.материали, химикали, лекарства.Така възникват клирингите като форма за поддържане и засилване на стокообмена между отделните страни.
Такива клирингови спогодби България сключва освен с Германия още с Чехословакия, Австрия, Швейцария, Франция, Унгария, Италия, Белгия…
Германия се очертава като главен купувач, доставяйки ни продуктите на своята богата индустрия.
Обслужването на този стокообмен и свързаните с него банкови операции, преимуществено спрямо вноса от Германия, се насочва главно към Кредитна банка, защото тя разполага с най-добри връзки с немските финансови институции.
Усилията на икономическите фактори у нас се насочват към намиране начин за посрещане на старите стокови задължения и създаване условия за засилване вноса от чужбина.
Така се ражда идеята за компенсационните сделки.
Направените от Кредитна банка и Марко Рясков усилия в тази насока дават обнадеждаващи резултати, поради което за по-доброто стопанско обслужване банката организирва специална компенсационна служба, поставила се в услуга на клиентите си за сключване на такива сделки за големи суми в долари, паунди, райхсмарки, шилинги, лирети, белгийски, френски и швейцарски франкове.Тази служба допринася значително за улесняване и засилване стокообмена с чужбина.
Малко преди преврата на 19 май 1934г.финансовото положение в страната е направо окаяно, а чиновниците не получават заплатите си в продължение на 3 месеца.В кабинета на Мушанов финансовият министър- демократът Стефан Стефанов успява да подготви само “голямата компенсационна сделка”.
Тя се одобрява и прокарва през август 1934 г. от неговия наследник в кабинета на Кимон Георгиев-Петър Тодоров.
По същото време Тодоров търси сътрудничеството на шефа на Кредитна банка Марко Рясков за планирания вече проект за облагане на приходите на гражданите.Рясков го намира за недомислен, безпринципен и лошо конструиран.
Като научава мнението му, Петър Тодоров извиква:”Значи ти го отричаш издъно, искаш да ме провалиш, но той ще стане закон въпреки мнението ти!”
Независимо от амбицията на Петър Тодоров проектът му не става закон, защото правителството на Кимон Георгиев е сменено от това на ген.Пенчо Златев на 22 януари 1935 г., в което финансов министър става Михаил Календеров.
Кредитна банка продължава да е икономически стълб на страната и в трудните години на Втората световна война, докато на 23 декември 1947 г. идва национализацията й от комунистическата власт.Марко Рясков е за кратко шеф на БНБ-от 4 февруари до 21 април 1935г.,а от 21 април до 15 ноември с.г. е и финансов министър.
През 1936 г. се завръща в Кредитна банка.След смъртта на цар Борис Трети на 28 август 1943 г. е определен от царица Йоана за настойник на малолетния престолонаследник Симеон.
На 13 септември 1944 г. е арестуван, а след година освободен.На 15 декември 1948г. подава оставка от Кредитна банка, на 19 октомври1949 г. е изселен със семейството си в Севлиево, а между 29 април 1951 и 6 януари1954 г. е на остров Белене.Освободен е на 11 февруари 1954г.Умира на 1 март 1972 г.ненавършил 89 години.Но това е вече друга история…
За жалкия опит на Илия Павлов да възроди банката с гръмко име Кредитна през 1991-1996г. просто не си струва да се говори.
Помним, че тя кредитира основно неговия футболен клуб ЦСКА и обслужваше скандаланата му цесия с “Кремиковци”, докато свирепата финансова криза в края на 1996 г. не я потопи в небитието заедно с редица други измислени банки у нас.
Борислав Гърдев