Кризата на първата година

Реалната политика няма нищо общо с предизборната пропаганда- “Всичко за всички!”, да се харесваш на всички, “общонародната власт”! Тя предполага подкрепа за тези, които си набедил за тласкащи икономиката ти, и безразличие към останалите – да се оправят, както намерят за добре!

А година е много малко за каквито и да било реални икономически промени – такива, които повечето хора могат да усетят. Но първата година от всяко управление отговаря именно на горните въпроси – “Кого подкрепяш?”; “Къде отиваш?”; “Каква цел имаш?”; “За какво си и срещу какво си?” В крайна сметка тази, първата година, изяснява фундаменталния въпрос – правителство на кого и на какво си! И тук отговорът “на добрите срещу лошите!” не работи.Ако си спомним, именно на първата година от управлението на тройната коалиция изведнъж и свои и чужди ревнаха срещу БСП – “Ама те правят дясна политика! Как така!” Но нещата стоят така – легитимираш се не с лозунги, а чрез реалните си действия.

И точно тук е големият проблем на настоящата власт. За една година тя не съумя да даде на обществото отговорименно на горния въпрос – правителство на кого и на какво си! Очевидно това правителство не е на бизнеса като цяло – ударът, който той понесе с неразплатените държавни поръчки и задържания ДДС още дълго ще го тресе. Видимо не е правителство и на общините – Паскалев и Лечков извиха на умряло още в началото, а сега вече всички кметове пищят! Не е и правителство на големите енергийни проекти!

Не е и на малките енергийни проекти – мераклиите за ветрогенератори и соларни инсталации също изпищяха. Не е и правителство на пенсионерите! На БАН – не е! На лекарите – също! На правосъдната система – категорично не! На администрацията – не, тя е парализирана и всеки трепери за кожата си. Надеждите да се окаже правителство на усвояване на големите еврофондове – също изтляват. Не е и очакваният от мнозина спасител от кризата – тя си вършее.

Обществото не може да види бонифицираните, печелившите, целта. И естествено започват да ги привиждат къде ли не. Идват видни американци и премиерът се изцепва срещу “Белене” и “Бургас-Александруполис”. “Аха!” – казват си мнозина. Нещо се заиграха около генномодифицираните организми – “Аха, “Монсанто” – казват други!” Закон за земеделските земи – “Аха, играят за големите арендатори”! Нещо стана около нотариусите… нещо около един закон за наркотиците… Аха!”

И в това не би имало нищо лошо,ако зад него личеше ясна цел, перспектива, визия за бъдещето. Но в случая се привижда просто обслужване на парче на разнолики и разнопосочни лобистки интереси.

Обществото не вижда голямата цел, смисъла, посоката!
Това, което вече му се оферира, не е развитие, а оцеляване – при това не на индивидуално, а на макроикономическо ниво. Ще съкратим, ще орежем, ще замразим… но ще вържем бюджета. Мнозина виждат зад тази похвална цел просто собственото си орязване, съкращаване и замразяване. А фискалният резерв се топи.

Една от малкото останали възможности за извличане на позитиви за управлениетое битката с престъпността – “битката срещу лошите”. Да се легитимира като правителство на реда и справедливото възмездие. За мнозина това е достатъчно – “Смажи ги, бате Бойко! Железен юмрук за тези гадове, които напълниха гуши!” За все повече хора обаче и тази справедлива битка би следвало да има икономически смисъл, икономическа логика. И мнозина си задават въпроса – къде е границата между битката с корупцията и сивата икономика и битката срещу реалния бизнес? В условията на криза и нарастваща безработица!

Всичко това естествено се отразява и върху отношението към властта и нагласите на избирателите. Разочарованието расте, доверието към управлението спада.От септември 2009 г. досега ГЕРБ е загубил 16% от потенциалните си гласоподаватели. Все повече хора се съмняват, че тези, които ги водят, знаят къде искат да ги заведат.

И все пак управляващите имат още доста резерви. Криза на доверието има, но има и още много вярващи, надяващи се.

Далеч по-лошо е положението на присъдружената към управлението “Атака”. Радикали без радикализъм, яростни критици на властта – крепящи властта, бунтари без бунтове. Това двойствено положение на тази партия де факто я лишава от политически смисъл.

Не е по-добро положението и при светло- и тъмносините – СДС и ДСБ. Умереният критицизъм заедно с долепянето до властта им стига, за да крепят позициите си, но не и за нещо повече. Яне Янев, ако не започне да хвърля бомбички и димки, също върви бързо към политическото небитие. БСП и ДПС, официалната опозиция, също не успяват да привлекат разочарованите.

Това, което се случва, изглежда като нормалната кризана първата година на всяка власт. Очакващите чудо – радикалите, са разочаровани и загърбват довчерашния си месия. Остават трезвите, тези, които разчитат на нормално управление “стъпка по стъпка”. Тази криза обаче изглежда по друга. Трезвите се отдръпват стъпка по стъпка, а остават вярващите.

Остава да видим дали управлението ще може да върне вярата на трезвите, на реалистите. Защото другото е път заникъде!

Кольо Колев
в. Труд