Кръв, дрога и генерали

На 8 юли 2004 година се получава първия официален сигнал за отвлечените български шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов в РДВП – Благоевград. Подробности за случая можете да прочетете в разследването на afera.bg “Синтетичната дрога в дъното на истината за обезглавените българи в Ирак”.

Според специзточници afera.bg анонимният доклад, който изнася сензационни данни за наркоканал за синтетична дрога е бил дело на бившия шеф на НСС ген. Атанас Атанасов.

Същият е бил засичан да шета из Благоевградския регион и информацията, която описва схемата, по която се е толерирал нарко-канала е била събирана от ченгета, близки до генерала.

Източниците на afera.bg не коментираха участието на ексглавния секретар на МВР Бойко Борисов в цялата шокираща история, но изразиха съмнение относно намесването на името на бившият шеф на ЦСБОП Тихомир Стойчев, спряган като близък до Бойко Борисов.

Тихомир Стойчев никога не е бил близък до Бойко Борисов, а намесването на името му е заради това, че той бе уволняван два пъти от СДС, защото сините искаха контрола върху контрабандните канали,

твърдят спецченгета от кухнята на събитията.

Никой обаче не се наема да отрече наличието на нарко-канала, заради който бяха обезглавени двамата български шофьори.

Изключително любопитен е факта, че анонимния доклад, който afera.bg публикува е разпространен в пощенските кутии на отбрани членове на парламентарната комисия по вътрешна сигурност едва в средата на февруари 2005 година. Близо осем месеца след трагедията със заложниците в Ирак. И само месец след други две нарко-събития у нас гарнирани с кръв.

На 20 януари 2005 година, месец преди да гръмне скандалът с нарко-доклада е убит престъпният бос Югозападна България Васил Горчев-Кьоравия. Кьоравия е застрелян посред бял ден с 1 куршум в главата точно наобяд пред очите на гардовете си. Никой не е чува изстрела, никой не вижда килъра.

“Жегата” при ченгетата усърдно кипи.

Само часове преди убийството на Кьоравия, антимафиоти арестуват в Сандански двама наркодилъри на хероин заради акция на спецченгетата, при която дни по-рано във вила са открити 210 г хероин. В началото на 90-те години Кьоравия гравитира около силовата групировка ВИС-2. Убитият има бизнес съдружие и с дясната ръка на Георги Илиев, Николай Цветин.

Странно, но пак на 20 януари 2005 година се случва нещо също толкова знаково и свързано със същия наркоканал. При спецакция в Добрич с участието на ген. Бойко Борисов

са заловени шест чувалчета със синтетични наркотици с общо количество около 200 при оценка на стойността на дрогата за около 32,4 милиона лева. Синтетичната дрога е открита в камион – влекач. При операцията е задържан 41-годишният Георги Г. Дрогата е заловена в камион – влекач, а стоката е била предназначена за Йордания, обявява главният секретар на МВР генерал Бойко Борисов пред струпаните занемели медии. По това време шеф на БОП е Валентин Петров, който казва, че на полицията и било известно къде се намира лабораторията, но отказва да съобщи мястото.

Да не би да става дума за същата нарколаборатория, която необепозпокоявано се вихри из Югозападния край и за този канал яростно води битки не толкова ъндърграунда, колкото властта на генералите?

Така или иначе, съвпадението със сакралната дата 20 януари никак не е случайно.

Някой разчиства нарко-терена в своя полза.

Криминалисти разследват връзка между нарколабораторията в Благоевград, разбития канал с конфискувани наркотици за 32 милиона долара в Добрич и убийството на Васил Горчев-Кьоравия в Благоевград, прокрадва се в медиите. Оказва се, че задържаният в Добрич ТИР със 180 килограма синтетична дрога, в деня, в който профи-снайперист застрелва Васил Горчев – Кьоравия, е трябвало да натовари от Варна електрокари.
Това е трябвало да стане в деня, в който камионът е задържан. Съоръженията по договор били за фирма в страна от арабския свят.
Електрокарите трябвало да пристигнат с композиция на товарната гара, откъдето да бъдат качени на камиона.

След големия екшън на спецченгетата в Добрич,

ген. Бойко Борисов продължава тура за овации, но този път се качва на хеликоптер и с него пристига на следващия ден във Варна за да громи фалшива печатница, която се оказва по негови думи: “хванахме принтера – извършител”.

По-късно ще излезе информацията и, че подсъдим по делото за държане и превоза на 147 кг амфетамин за рекордните 4 412 000 лв. В Добрич, е поискал да се самоубие в затвора в Белене. Спред съда обаче той бил чист неврастеник. В съда става ясно, че и двамата обвиняеми по случая в Добрич Панчев и Равначки са международни шофьори, които през 2003 година се запознали в Сирия. Оттогава поддържали контакти с търговци за спедиторски услуги в арабския свят. В края на 2004 година 37-годишният Равначки получил обаждане от лице, което останало неизвестно за разследващите органи – по предварително уговорен план да получи поредното наркотично вещество за трафик на амфетамин в арабските държави. Синтетичната дрога била поставена в найлонови чували, които Равначки скрил у дома си. Той се обадил на 41-годишния Георги Панчев, който да ги превози до Добрич. Неговият колега от Сандански му казал да осигури курс до Сирия. Дал му телефон на арабски гражданин. Панчев оставил камиона на паркинг в Добрич, докато уреди курс до Сирия. Спецполицаи откриват камиона по сигнал и в него намират 147 кг амфетамин. Равначки твърдял, че не е давал никакъв наркотик на приятеля си. Добричлията пък казал, че не е знаел какво има в чувалите.

Каквото и да премълчават подсъдимите обаче

безспорна е арабската връзка в нарко-канала за синтетична дрога. Никой не доближава и всички тези случаи със сагата на заложниците ни в Ирак.

Въпреки че и тези подсъдими също са международни шофьори. Не е небходимо да си Шерлок Холмс за да започнеш да ровиш във връзката между двата случая. Ако искаш да го направиш. Или ако ти позволят.

В един прекрасен момент в процеса подсъдимият Александър Равнички заявява: “Писмените показания, които дадох на предварителното производство, не отговарят на истината. В полицията ме заплашиха с пистолет и ми диктуваха какво да пиша. Тормозеха ме като ту ме задържаха, ту ме пускаха”.

Лъже или не подсъдимият не е толкова важно, безспорно е, че някой води битка на живот и смърт заради нарконаканала за синтетична дрога.

Канал, който по всичко личи е свързан с властта, пък която и да е тя.

Нито прокуратурата, нито парламента, нито никой си направи труда да разследва анонимния доклад за заложниците ни в Ирак.

Защо? Днес, след гръмналия скандал с Куйович и канала за дрога, поне стартира разследване и високопоставени ченгета паднаха в капана.

През онези години обаче властва закона на кръвта и снайперистите.

А Бойко Борисов ги разследваше.

Истината и до ден днешен остава табу.

Веселина Томова