КРЪЧМА СЕ ВЪЗДИГНАЛА НАСРЕД УЧИЛИЩНИЯ ДВОР КАТО ХРАМ НА ПИЯНСТВОТО НА НАРОДА. БАСКЕТБОЛ С ПРЕПЯТСТВИЯ

Из сп. Икономист: Волейбол в река? Може. Първият международен мач се състоя в централната част на Любляна (Слвн) през миналата седмица.

На 29.09.2019 г. с нескрито вълнение изслушах думите, споделени от новия Председател на Европейската комисия госпожа Урсула фон дер Лайен и министър-председателя на България Бойко Борисов, посветени на образованието. Но и какво друго може да се очаква от двама души на почти еднаква възраст, на двама доктори: тя – доктор по медицина от 1991 г., той – кандидат на физкултурните науки от 1990 г. (по новому: доктор по психология). Особено в навечерието на новата учебна година.

И като чух, че се готвят гигантски инвестиции в инфраструктурата на образованието, съвсем неусетно мислите ми се плъзнаха в полето на училищната реалност.

Ето снимка от баскетболното игрище в двора на Професионалната гимназия по текстил и моден дизайн-Варна. Кое е модното и кое дизайнерското в това черно бесило, на което виси със страшна сила безхаберието ни? Що за уникат!

Едва ли дори в задните дворове на американските градове чернокожи младежи биха могли да се борят за топка под коша на такова рисково разстояние от ръба на постройката, застъпила игрището? Дори индианците в Мексико, които са залагали живота си, в прототипа на баскетбола, не бе биха рискували, защото заобикалянето на такова препятствие е по силите само на Лара Крофт. Да не би пък да имаме началото на нова спортна дисциплина – баскетбол с препятствия, или баскетбол в лабиринт? Хард-версия на баскетбол за инвалиди? Или е декор от „Игрите на глада“?

Как се стига до тук? Ами по обичайния за родната земя начин.

На 15.09.1997 г. – буквално в чест на новата учебна година – тогавашния техникум по облекло се сдобива с разрешение за временен строеж за, забележете, кафе-аперитив! Тебе лъжа, мене истина.

Удивителното в това удивително разрешително е, че планираният временен строежът е буквално извън времето и пространството. Никой не си е направил труда да предвиди площ и срок. Затова пък е посочено правно основание – чл. 120 ал. 4 от правилника за прилагане на стария ЗУТ (ППЗТСУ). Един член, чието последно издихание ще бъде задушено от ПМС в самия край на текущата година и оповестено в ДВ веднага в началото на следващата. Но нали три месеца и половина по-рано членът си изглежда здрав. Само че прилагането му е било „по изключение“, а за да влезе в сила е било нужно да се  докаже „временна нужда“. Имало ли е нужда, голяма ли е била тя, днес никой не може да каже. Архивите мълчат.

На всичко отгоре теренът е трябвало да бъде незастроен, а заради държавната собственост върху имота е било нужно съгласие на МОН. Нищо от това не се е случвало. Кръчмата се въздигнала насред училищния двор като храм на пиянството на народа и като място за редовни срещи на недоспалите му будители. Трудно е да се каже, дали още тогава, или в последствие на баскетбола бил турен кръст. Но на практика освен съсипия настъпила и частична промяна на предназначението на двора.

В правото, а и в живота смъртта на една норма не значи автоматична отмяна на последиците, предизвикани от действието й. Затова след отмяната на чл. 120 ал. 4 от ППЗТСУ властта схваща по-бързо и от г-жа фон Лайден, че има проблем с т. нар. „временни строежи без установен срок“. Поради което в края на 1998 г. в ППЗТСУ са вписани нови параграфи – 6а и 6б – които да се справят с проблема. Който и да ги прочете, няма как да не схване, че тези безвременни временни строежи е нямало как да посрещнат бабин ден през новия милениум. Ден по-рано е трябвало да осъмнат незаконни, достойни единствено за събаряне.

Да, ама не. Не щеш ли, 18 дни преди да падне гилотината е обнародван новият ЗУТ, в чийто край – §35 (последен) се определя, че законът влиза в сила на 31.3.2001 г., но два параграфа предимствено придобиват сила с обнародването му. Думата ми е за §17, касаещ временни строежи върху държавна и общинска земя. Ражда се особена привилегия. За временните строежи върху частно-частна земя – смърт, за тези върху държавна и общинска – шанс за живот.

Дали пък параграф 17 не е като „параграф 22“? Той предвижда две писти. По едната някои от въпросните временни строежи върху държана или общинска земя са можели да получат „траен устройствен статут“, но само ако в рамките на 6 месеца се направи искане (допускане на процедура) и ясно определен от закона орган – областен управител или общински съвет – се произнесе (по целесъобразност) в тяхна полза. По другата писта е възможно (все още) запазване на временни строежи, т.е. без промяна на градоустройствения им статут. В този случай също има условия, при това две. Първото е ясно – „до реализиране на строежи, предвидени по действащ ПУП“. Второто сякаш не се забелязва и това накланя везните в полза на прилика между §17 от ЗУТ и §22 на Джоузеф Хелър. Това условие е „решение на областния управител или на общинския съвет“. Проблемът е, че тук няма изписан изрично срок, в който да се отправи искане и да се чака решение за запазване. Ето защо за мнозина е решаваща само клаузата „до реализиране на  предвиден строеж“.

Все пак обаче в правния мир на татковината решителни съдии са отсъдили: липсата на решение за запазване на един временен строеж е „самостоятелно основание“ за неговото премахване. Има и такива съдебни решения, които осичат, че по смисъла на ЗУТ срокът за искане на разрешение за запазване е бил 31.03.2001 г., когато целият ЗУТ е влязъл в сила.  Аз не съм съдия, нито познавам приумиците на съдебната практика.

Но за да не бъде §17 от ЗУТ като §22 на Джоузеф Хелър е нужно да се бие камбаната. И ако има временни строежи, проспали набавянето на решение за запазването си, да побързат със сбогуванията и да подхванат заличаването си. Вече повече от 19 години ЗУТ управлява съществена част от живота ни. Трябва ли съмнителни сгради с неизяснен г(р)адоустройствен статут да минават между капките?

Да се върнем към недотам старата кръчма и нейните недотам стари маси в училищния двор на стара, прастара че чак бивша царска казарма. Там всичко е държано-публично, под шапката на МОН. Затова е донякъде разбираемо, че нито областен управител, нито кмет са склонни да надничат зад оградата. Където пък предприемчив директор решава да направи строителен ъпгрейд. И предприема първите крачки през 2005 или 2009 г. При което хич не го е еня, че §17 от ЗУТ ясно му разписва какво е трябвало да направи и какво не е сторил, докато е цоцал от наеми зад гърба или под носа на МОН. Така се стига до строителна експертиза, удостоверяваща, че застоената площ е поне с 30 кв. м. повече от очертаната в строителните книжа.

В хода на 2011 г., след като невинно е направено искане към община Варна за промяна на предназначението на „временен“ обект, община Варна щедро надарява Директора с разрешение за строеж на сграда с траен устройствен статут. Забележителното в това удивително разрешение е, че то е издадено от орган, който не е потърсил наличието на положително решение на областен управител, каквото се изисква от ЗУТ. В този смисъл компетентният орган е бил заместен от некомпетентен.

На искането ми ЗДОИ областният управител на Варна отговори, че не разполага с информация за решения, вземани по §17 от ЗУТ във връзка с обекта. А царицата на мълчанието, главният секретар на община Варна ме отсвири, препращайки искането ми към районното кметство, което хал-хабер си няма и не му е работа да знае, какво и дали е изобщо е вършено нещо по въпроса от страна на областната управа или от общинския съвет.

Горе: Визата с искане за промяна на предназначение на временен строеж

Долу: Новото разрешение, в което старото не е за временен строеж.

Ето как, след като временният строеж от 1997 г. достига фертилна възраст, от него през 2011 г. се пръква постоянен, с което нерадостната участ на баскетболното игрище е „бетонирана“ допълнително.

Директорът на ПГТМД се сдобива с индулгенция – удостоверение за въвеждане в експлоатация – което започва да размахва насам-натам и да дава обновената сграда под наем, разбира се, без да информира МОН за наличието й. МОН научва това едва след като му пращат служебно нов акт за държавна собственост.

Част от кръчмата е станала аптека. След пиянство има нужда от отрезвяване, нали.

Да не забравяме обаче, че съвсем наскоро станахме свидетели, как заради едно не по-малко злополучно удостоверение за въвеждане в експлоатация арх. Влади Калинов загуби поста си.

Стилиян Йотов