„КУЛТУРАТА“ Е ЛИЦЕТО НА ЕДНА ДЪРЖАВА И ЕДИН НАРОД, А КОЙТО НЯМА КУЛТУРА ЗА ЛИЦЕ, МОЖЕ ДА ПОЛЗВА И ДРУГИ ЧАСТИ, КАКТО ЧЕСТО СЕ СЛУЧВА. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Много ще се изпише и изговори днес за българската независимост. И всеки (особено властимащ) ще „отбелязва“ и „отмята“ досадното задължение в един хубав почивен понеделник, когато много други ще работят. Ето го и пълният текст на прочутия Манифест от 1908 година без редакции и съкращения, така характерни в последните години.
„По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Нашето царуване
Фердинанд I“
Кое е важното в този текст, което често забравяме? България не просто провъзгласява независимост. България е провъзгласена за Българско Царство, тоест заявява амбицията да е наследник на една държава „някога тъй велика и славна“. Прави впечатление самочувствието на предците ни да изрекат – ние не сме „нова“ или „млада“ държава, ние сме наследниците на онази, древната и велика държава. Фердинанд Първи е противоречива фигура, но чувството му за историзъм и династическите познания да се обяви за Цар са внушителни. И още един момент: приета е титлата „цар на българите“, а не „цар на България“, с което се спазва традицията на средновековните български владетели и ясно се показват мечтите на българите за национално обединение извън скромните граници на тогавашната българска държава.
Наскоро в предаването ми един от големите познавачи на нашето минало – Александър Алексиев, ми обърна внимание на израз в Манифеста за „културен и икономически напредък“. Акцентът е поставен неслучайно на „културния“, защото „културата“ е лицето на една държава и един народ, а който няма култура за лице, може да ползва и други части, както често се случва. Честит празник! И дано в нас е останало поне зрънце от самочувствието и мечтите на предците ни.
Росен Петров
