КУРШУМ ЗА ЩАСТЛИВЕЦА

Може би най-ужасяващата грешка с фатален край в световната литературна история, това е убийството на Великия Щастливец – Алеко Константинов, станало на днешния ден – 11 май в далечната 1897 година край пазарджишкото село Радилово.

За мен Алеко е българският Гогол.

Целта на покушението, всъщност, не е бил Алеко, а неговият спътник Михаил Такев, адвокат и политик, който остава невредим.

Двамата, приятели и колеги от Демократическата партия, се срещат случайно в Пловдив на 8 май, където имат дела – по това време Щастливецът работи като адвокат. Такев кани писателя в родния си град Пещера, за да отпразнуват заедно празника на светите братя Кирил и Методий.

Вечерта на 11-ти, на връщане от Пещера към Пазарджик, те се отбиват за кратка почивка в село Радилово, където са били и сутринта.

Минути след като напускат селото, им е устроена фаталната засада. Само дни след трагедията, заговорът се разплита. Подбудител на нападението се оказва кметът на село Радилово, Петър Минков. Причината е абсолютно прозаична – между жителите на Пещера и Радилово отдавна тлее вражда заради спорна гора и земя. Освен това кметът ненавижда Такев, тъй като са политически противници. Минков решава да се възползва от сгодния случай и да организира покушение срещу депутата.

Съдебният процес срещу престъпниците трае само пет дни – от 3 до 7 ноември 1897 г. Физическите убийци, радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов, заедно с кмета Петър Минков, са осъдени на смърт. Тъй като Салепов е непълнолетен, заменят смъртната му присъда с 15 години затвор. На 13 април 1898 г. Минков и Топалов са обесени в Пазарджик.

Алеко Константинов е автор на пътеписите „До Чикаго и назад“, „Какво? Швейцария ли?“, „През марта на Чепино“ и на фейлетоните: „Бай Ганьо“, „Миш-маш“, „Разни хора – разни идеали“ и др.

Поклон пред Гения, нека се свети името и великото му перо!

Валери Станков

11 май 2019 г.

гр. Варна, 8, 00 ч.