КУЧЕТО КРАЙ АФИШАТА. ПРОСТЕТЕ, НО ПИКАЛ СЪМ ВИ НА ВОЖДА, А УТРЕ ЗАРАН ЩЕ ПИКАЯ ЙОЩ!

На афишата – пич до пич! – изложба,
но аз – нали съм тъп като галош,
заспивам със портретите на Вожда,
събуждам се – отново моя Вожд.

Доде сабахлен псето си разхождам,
едва удържам адската му мощ –
то лае под афишите на Вожда! –
на първия любим партиен вожд.

Туй псе в квартала кучките оножда,
направо ги разпаря като с нож.
А мене черна мъка ме пробожда! –
то кръстом препикава моя Вожд.

Да бях нарекъл свидната си рожба
със името на Вожда – за разкош? –
нали на всички Кръстник ни е Вожда?
Нали сами избрахме го за Вожд?

Дохадя ден, годината отхожда,
тече животът, някак все по-лош.
Простете, но пикал съм ви на Вожда,
а утре заран ще пикая йощ!

Валери Станков
13 ноемврий 2015 г.
гр. София, 8, 35 ч.