Кървава война на “тихия” фронт

“Не мой плачете, жив съм!”, ухили се жизнерадостно на репортерите Сергей Станишев, излизайки от пенливите води на река Струма, където екстремно се пробва в рафтинга. Репликата на премиера трябваше да мине за весело подкачане по повод на изявлението на Стефан Гамизов ден по-рано, че Станишев е мишена, и че идващите избори ще са кървави, и осеяни с политически убийства.

Обслужващият медиен персонал също развеселен се задоволи единствено да цитира премиера. И дори не си потопи петичката в буйната политическа вода, за да надникне толкова ли е весело наистина на дълбокото.

Ден по-късно, сензационно, заместник – председателят на Народното събрание Любен Корнезов, използвайки посещението на ученици в парламента послучай Денят на детето, се изцепи по-екстремно и от рафтинг: “Няма да ти дадем законодателната инициатива, г-н Президент, независимо дали се казваш Първанов или Стоянов” и в прав текст нарече Георги Първанов “кадровика на държавата”. Ако го беше рекла Татяна Дончева можехме и да махнем с ръка – все пак “бунтарката” на БСП от сума ти време говори за путинизация на държавата, но хрисимият Корнезов да стреля от упор в президента – това си е събитие отвсякъде.

Какво всъщност се случва?

Зад привидното спокойствие, клокочат жестоки страсти. А в БСП, респективно в държавата, се води кървава битка между лагерите на Станишев и Първанов.

Ситуацията засега е овладяна дотолкова, че да не дразни на показ, но на “тихия фронт” войната е в разгара си и е необратима.

От едната страна е лагера на премиера Сергей Станишев, на когото, въпреки демонстрираната весела усмивка, положението му е ужасно напечено. Станишев има зад гърба си мощният ресурс на ДАНС, която бързо иззе огромните масиви информация на спецслужбите и работи под прякото ръководство на премиера.

Всъщност, родното ФБР действа под стриктния поглед на американците, които работят плътно с “дансаджии”-те. Afera.bg научи, че на едно спецченге от ДАНС във врата му дишали по шестима янки, които официално се водят, че обучават родните феберейци.

Стъпката на американците в ДАНС обаче е тилът на Станишев. И онова, което предприема ДАНС като акции напоследък е в пряка зависимост от онова, за което са дали “добро” янките.

Младият ни премиер обаче, когото старите червени тамади бяха отписали още при съставянето на правителството на тройната коалиция и го бяха предвидили като “новия Жан Виденов”, очевадно и твърде изненадващо им обърка сценария.

Буш нарече него “Мистър Клийн” и въпреки хвалбите на Бойко Борисов как американците си късали сърцата заради него, именно Станишев бе посочен знаково.

Веднага след това Сергей обяви и идеята за създаването на ДАНС, което още тогава от посветените в политически потайности, бе изтълкувано правилно като: “Румен Петков –аут!”. След Румен Овчаров, битката с бившия вътрешен министър бе направо неистова и мина през всички жанрове на трилъра – папки, компромати, пощенски кутии, ченгеджийски активни мероприятия и за капак – трупът на писателя Георги Стоев. Умело изчислен труп, впрочем, който трябваше да доведе до предсрочни избори. Главата на Румен Петков изостри мача до краен предел – от една страна отбора, който подкрепя президента Георги Първанов искаше предсрочни избори за да нанесе кинжален удар на лагера на Станишев, от друга премиерът вкара и “врагът в леглото” си, в лицето на крайно-десните и яростната вътрешна опозиция в партията, за да спечели играта. И успя, взимайки на тепсия ритуално скалпа на Румен Петков.

Ако нещо обаче може да спъне устремното настъпление на Станишев е липсата му на здрав финансов ресурс, в сравнение с този лагера на Георги Първанов.

Защото спонсорите и мощните корпоративни фигури около президента предполагат финансова мощ, а парите в днешно време правят изхода от всяка война придвидим.

Защо войната се води на т.нар. “тих” фронт? Положението в държавата е такова, че всяко рязко движение би обърнало окончателно лодката, а в същото време всяка открита конфронтация вътре в БСП би взривила верния електорат. Така играта отдавна е преминала в постепенното и “елегантно” елеминиране на противниковите фигури. Освен това, когато държиш в ръцете си специнформация и спецслужби не е необходимо да ревеш по митинги, да вдигаш стачки или правиш партийно-функционерски завери.

В интерес на истината лагерът на Първанов даде най-много свидни жертви. Спонсорите му падат покосени един по един. Първият знаков удар бе свързан с наглед елементарен, за привикналото ни ухо, сигнал за злоупотреби с пари по програма САПАРД, изпратен от Европейската служба за борба с измамите. В далаверата блесна не друг обаче, а Людмил Стойков.

Три фирми на Стойков са спонсори на втората кампания на президента Георги Първанов, а на сайта на БСП имаше снимка, на която той чете приветствие към Първанов от площада в Перник. Президентът тогава предпочете да не се обажда и замълча. През първият мандат на Първанов пък бе убит един от близките до него, съветникът му – мощният банкер Емил Кюлев. Посред бял ден бе елиминиран с куршум в главата и още един от спонсорите на президента – Манол Велев. Като някаква ирония на съдбата на приема по повод националния празник на България – 3 март, Първанов почерпи с огромна торта, на която украсата бе … сражението на опълченците при Шипка.

Едно към едно единствена от червената партия, Татяна Дончева бе тази, която го каза: "В момента актуално за политическата система на България е путинизацията й, колкото да се мъчи някой да иронизира." Самата Дончева, близка и до крайнодесните в лицето на ген. Атанас Атанасов пък бе умело използвана от Станишев в “тихата” му врътка срещу президента. Дали е случайно и, че верната дружка на Дончева Михаил Миков бе избран за нов вътрешен министър? Едва ли. В подобна война, случайни неща никога няма.

Когато гръмнаха Кюлев, Първанов каза, че това е “политическо убийство”. Когато думнаха Манол Велев, се скъсаха да ни обясняват, че ходел без охрана.

А това трябваше да ни внуши, че едва ли не е бил чист като сълза. Манол Велев бе председател и на Съюза на частните предприемачи, който гъмжи от бизнесмени, които също ги гърмят и отвличат. Това, всъщност е и лицето на крупният роден бизнес, голама част, от който е спонсор на президента.

Впрочем, с изчезването наскоро на шефа на “Литекс” Ангел Бончев някак встрани остана версията, че Бончев е дясна ръка на Гриша Ганчев, а Гриша Ганчев минава за един от най-силните спонсори на президентските кампании на Георги Първанов. Така че, ударът с Ангел Бончев е и шамар не само срещу Гриша Ганчев, а и срещу самият президент.

С последната си акция ДАНС подсказа и още един анонс за онези, които имат очи да видят и уши да слушат. Разбиването на чеченската група, подвизавала се у нас, всъщност е удар срещу мощна икономическа групировка, останала засега недосегаема у нас. Тя също е финансово отговорна за предизборните изяви на Георги Първанов. С излизането на Бойко Борисов, Румен Петков и Веселин Петров от МВР обаче, същият този мощен холдингов конгломерат бе оголен тотално от висше ченгеджийско лоби. И “боцването” на ДАНС, разбирай Станишев, не закъсня. Дали обезглавяването на групировката предстои – ще видим кой ще лагер ще надделее.

Така или иначе, хората на голямата част от ъндърграунда и сивата икономика се крият зад гърба на Първанов. С него в партия е и “любимеца на народа” Бойко Борисов.

Доган е хитра лисица и в ролята си на перфектен играч, видима и категорична страна в тази война няма да вземе до последния миг.

Станишев разчита на американския чадър и огромната власт на спецслужбите, които са в ръцете му. Той жонглира и с десните, и в момента се пече на два огъня – хем да не изтърве, а и да овладее партията, хем да държи юздите на държавата, удряйки онези, които са тръгнали по “пътя на Путин”.

Идват и избори. И точно сега е момента да бъдат обезкървени мощните финансови потоци на противника. А големите пари са около лагера на Първанов.

В този смисъл, войната наистина е на живот и смърт.

Защото не става дума само за това кой ще победи в играта на “стражари и апаши”, а кой ще остане на сцената да брои пачките, и да ръководи държавата.

А при такъв залог, винаги падат трупове.

Веселина Томова