Летни изхвърляния. Масажи на егото

Жегата не се отразява добре на хората от телевизиите, така е било винаги, и те са склонни към всякакви веселби и преувеличения. Например голямо оживление настъпи в една новинарска емисия, когато разбраха, че има „специалисти по кавалетна живопис“ – сякаш се бяха срещнали очи в очи с чудовището от Лох-Нес. Жегата прави по-лениви движенията ни – иначе човек би потърсил Чичко Гугъл, той поне не се влияе от температурите и веднага ще ти каже нещичко за тази загадка.

Ето какво би подсказала Уикипедия още с първия си текст: cavalletto е само един невинен статив, триножник, представяте ли си, нещо, в което няма никаква загадка; а пък кавалетна живопис е онази, при която картините се рисуват на платна, опънати на рамки и са преносими, за разлика от други творби като стенописи, фрески и пр.

Извинявам се на читателите на „Стандарт“ за това пояснение – но се чудя, какво става с общата грамотност на хората от телевизиите – в или извън жегите. Не е нужно да си лягаш с репродукции на картини на Караваджо или Вермеер, обаче нещичко все би трябвало да си подочул. Във всеки случай, поне Ани Салич здраво се забавляваше с този сюжет, поднесен от иначе винаги остроумния репортер Стоян Георгиев – в репортажа му наистина имаше и някои екзотични специалности, обаче на кавалетната живопис изобщо не й беше мястото там.

Разбира се, по-голямата част от зрителите сигурно биха се озадачили от проклетото cavallettо, понеже отдавна са обсебени от други духовни приключения, между които особено място заема

жанрът „Гащите на фолк звездите“

И всъщност най-голямата загадка е какво знаят вече тия хора, тия нови зрители – и дали на тях трябва да се кикотим, или на някой друг. Без да забравяме въпроса, кой ги направи такива.

Може би пак заради жегите от същата телевизия представиха интервюто с Чери Блеър като нещо извънземно, като осмото чудо на света. Да вземеш интервю от нея било „мисия невъзможна“, но пък любителите на кавалетната живопис успели. И аз се зарадвах много на този успех отначало, но после ми казаха, че още преди една година, през май 2001-ва, „невъзможната мисия“ била осъществена от друга българска телевизия – „Европа“, там обаче са си по-притеснителни, та не успели да се похвалят както трябва.

Подобни хвалебствия никому не са нужни, разбира се. В телевизията човек не работи заради това да си масажира сам егото – макар че днес там основното занимание е тъкмо това. Работиш, за да си спомнят и след години за някое твое интервю, поне едно, или поне някоя фраза, и много често и това не успяваш да постигнеш. Работиш, за да изтръгнеш от събеседника си думи, които той никога дотогава не е изричал и които имат важно значение за публиката, а понякога и съдбоносно значение. Е, сега, във времената, когато cavallettoе чудо невиждано, сякаш става все по-трудно да се добереш до такива думи – но не е и невъзможно. Има ги пазителите на подобни думи, живеят малко по-далеч от нас и нашите маниаци, но ги има. И целта е да се добереш тъкмо до тях.

А пък Ивайло Ангелов, футболният коментатор на БНТ, ни съобщи, че „Балотели е голямо перде!“ Каза го след един просто невероятен гол на италианеца, виждал съм за толкова десетилетия почти всичко в тази игра, но това беше наистина нещо специално. И, хоп, Ивайло, рече, че Балотели е перде. Ако разчовъркаме под тази безумна фраза, може и да разберем Ивайло – вероятно той си е мислел, че Балотели е показал невероятна овладяност, че е пробвал нещо, което е на границата на фантазията и пр. – все неща, които могат да се изразят с хиляда други думи, но не и с най-ненужната и най-откачената – перде.

И в този случай отново зад нещо уж дребно се крие сериозен проблем: хората от телевизиите не могат както трябва да изразяват възторга си, успешно да проникнат зад едно малко чудо, дори сякаш им е неудобно да покажат чистосърдечно възхищението си – а това става най-добре с най-обикновените думи, чисто и честно.

Cavalletto е чудо,
а пък Балотели
е перде

Бъркотията е пълна.

Иначе Ивайло свърши добра работа на европейското първенство по футбол, както и Николай Ибришимов, тези момчета оставиха добра диря след себе си, няма от какво да се притесняват, което си е направо върховно постижение за Старата Дама БНТ. Малките читалищни представления на Манченко и Камен Алипиев бяха доста одумвани, аз също писах на друго място, и в крайна сметка, те се оказаха слабото място – а иначе и двамата имат предостатъчно качества, но когато влязат в неподходяща роля, резултатът няма да е много добър. Освен това БНТ има таланта да не обръща внимание на никакви критики – там има напълно глухи хора, които при цялата нищожност на личните си кариери са болни от някакво извратено самодоволство, за тях летните жеги продължават вечно. Те отдавна са си въобразили, че са измислили телевизията, не са склонни да приемат никакъв съвет, лошото е, че тази налудност се храни с държавни пари.

Навираха ни някаква съдийка, която едва местеше думите в устата си, или пък ходеха да тормозят Бойко, да го правят на гледачка – кой щял да бие на финала, сякаш това е най-важното. Сега остава опозицията да му поиска Вот на недоверие, понеже той не позна победителя, смяташе, че това ще е Италия.

Когато нямаш особено въображение, по-добре се придържай към кратките, стегнати форми, чисти и изискани, не се разпростирай в някакви „шоута“ като от 70-те години, само пушеците на Хачо липсваха. БНТ можеше да се ограничи единствено с предаването на мачовете и на пресконференциите след тях – тя поне все още е в състояние да осъществи връзки отвсякъде. Не й трябваше да измъчва разни наши треньори или футболисти да коментират първенството, колкото да стане ясно, защо българският футбол е в това положение. Впрочем, дори и бившият немски национал Мехмед Шол отнесе критики в Германия, и на мен също ми стоеше доста постно, а той и поначало не беше кой знае какъв футболист. Ако нямаш под ръка Арсен Венгер примерно, забрави коментарните студия. Виж, Стоичков би бил много интересен, обаче той коментирал за мексиканците /?/ – него не трябваше да го изтървават, а да го привлекат на всяка цена. Коментарите му винаги са били удивително сочни, както и остроумни.

А и всеки би искал да чуе съскането на камата му

В жегите аз пък имах глупостта да вярвам, че циганското нападение посред бял ден над автобус в столицата ще бъде основна тема на телевизиите – извън семплите и видимо равнодушни информационни съобщения. Дори мислех, че моят приятел Карбовски ще направи специална програма само за това варварство – да ги видим и чуем тия главорези, да се опитаме да проникнем в дивашкия им мозък. Обаче и това не се случи.

Виж, ако бяха някакви цигани, които да разправят врели некипели забългарски свещеници, сладко, сладко да лъжат за измислените си сексуални афери с духовници, веднага щяха да им намерят място.

Не се обадиха и вечно развълнуваните ни правозащитници – и правилно, макар че миличките на сърцата им вандали безчинстват вече напълно открито и предизвикателно, демонстрирайки спокойно поредния епизод от войната срещу българите. Какво толкова. Ония, които толкова охотно ронят сълзи за циганите, сега си замълчаха, както винаги впрочем – а пък списъкът на изстъпленията нараства непрекъснато.

Все пак Мартин К. можеше да ги покани поне за някакъв секси разговор – всеки циганин винаги има под ръка готова секси история с глупавите българи – и между другото да ги пита и за онзи автобус. Но не се случи. Никой не поиска да се набърка в тази история – на нашите стативи тия неща не им изглеждат достатъчно интересни, те им намирисват зле, в стативите не съществува дори елементарно любопитство към този позор, с който ни обгръщат смуглите диваци.

И пак всичко е объркано до неузнаваемост.

Мои приятели гледали срещата Германия – Италия на открито, някъде край Паметника на Съветската армия – колко забавно, победените арийци са ритали в подножието на онзи гранитен руски Голиат. Сред публиката имало и група скинари, които естествено били на страната на германците, макар че Мусолини би трябвало да им е по-близък, но да не се връщаме отново при cavalletto.

Били за германците – обаче когато германският национал Месут Йозил вкарал дузпата, те без никакъв преход започнали да викат „Смърт на турчина“!?

Затова казвам, че всичко вече е объркано до степен на неразличимост.

А пак през седмицата някои известни руски интелектуалци, сред които има наистина респектиращи имена, като Андрей Кончаловски, Марк Захаров, Елдар Рязанов и други, се опитаха да защитят момичетата от пънк групата Pussy Riot, които бяха направили недопустима демонстрация в московския храм „Христос Спасител“. Руският Върховен съд обаче изобщо не се трогнал и ще ги съдят.

Това пък защо ви го казвам? Трябва да е от летните жеги…

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Приказки за телевизията

Кеворк Кеворкян

В. Стандарт