Лицата на безличното лицемерие
В друга медия не бих обобщавал реплики по мой адрес, изречени от публични личности. Това е упражнение, което, колкото и да е свързано с обществения интерес (да има свобода на словото) неминуемо би се натъкнало на упреци за нарцисизъм в стил : „кой си ти, че да ни занимаваш със себе си”!
В личния си блог обаче мога да си позволя този лукс. Защото той се чете от доброволци, които, добронамерено, или не, се интересуват от мнението ми. С други думи-никому не се натрапвам…
Поводите са повече от един. Изскочиха във връзка с уволняването на Георги Коритаров от „ Нова телевизия”. По този повод водещият Николай Бареков отказал коментар, защото ставало дума за колега. Интересно, аз какъв бях му бях в Би Ти Ви, та спретна другарски съд над мен на 13-ти петък 2006-та в частта от своето предаване, запазена за…култура ( да, да ясно е, че му е било наредено, но това го представя още по-зле като „жуналист”)? Колегиално ли беше да се провиква срещу довчерашния журналист от същата телевизия, принуден да загуби работата си под политически натиск, че общо взето така му се падало, щом разпространявал непроверена информация, което, ако било позволено, щяло да превърне телевизията в жълта медия. И това го казва водещият на няколко поредни предавания, посветени на анонимните обвинения срещу бившия президент Петър Стоянов в агентурно минало !
Ако междувременно водещият от „американската телевизия” си е променил мнението по въпроса за оплюването на падналия колега, би могъл да го направи още на 6 март 2007-ма, когато в годишния доклад на Държавния департамент за правата на човека случаят с моето напускане беше окачествен като резултат от…политически натиск и пример за нарушаване свободата на словото в България.
Нищо подобно на „разкаяние” не последва тогава. От „американската телевизия” се направиха, че не са забелязали официалната позиция на страната, по чиито „високи стандарти” уж се били отнесли с мен.
Цитатът за „високите американски стандарти” е от в. „Труд”, който беше издирил чак във Франция шефа на Би Ти Ви Албърт Парсънс да обоснове позицията на ръководството на телевизията и който, в нарушение на всякакви стандарти беше наредил предаването ми да бъде спряно и да ми бъде предадено, че ме чака уволнение-без самият той да е видял запис от предаването. Това, впрочем, се оказа първото и последно интервю на Парсънс по темата ( имало е подготовка за друго, „фундаментално” за другия официоз „24 часа”, но то така и не видя бял свят). На Парсънс светкавично му повишиха стандарта още същата седмица и той практически изчезна от България-официалната версия е, че тя му станала тясна и го издигнали на по-важен пост.
Пряко за моя милост , във връзка с Георги Коритаров, се е присетил и висшият деец на БСП, бивш голям началник в МВР и политическата милиция от времето на комунизма Цвятко Цветков. Той пък, в интервю за един сайт ( който обикновено цитирам, но не забелязвам някаква реципрочност, та този път ще пропусна) се загрижил за моята съдба и се надявал тя да не сполети Коритаров, когото очаквал да види пак на екрана. Колко мило! Ехидството явно е присъщо на тези другари. Демонстрира го по мой адрес самият Първанов. Правейки се на умряла лисица той на два пъти направо препоръча на Би Ти Ви да си ме вземе обратно. Което не му попречи да се подиграе, че за него съм бил безобиден журналист, защото не съм го обидил цели 5 години ( както се изрази пред в. „24 часа” на 18 октомври 2006-та).
Тези хорица триумфират. Не могат да се нарадват на нещото, което смятат за своя победа ( над скромната ми журналистическа персона). Само че са толкова ограничени, че, стъпвайки върху своите „високи стандарти”, не могат да си представят колко са низки в тази роля. Както и не им идва на ум, че за човек, който цени свободата повече от конюнктурата и угодничеството, напускането на телевизионния екран след натиск от президента и слугинаж от страна на прякото ръководство на медията не само не е трагедия, а е морална победа. Мислят си, че успешно се гаврят с повален противник, а не са в състояние да разберат, че с примитивното си поведение се превръщат в антитеза на онова, което искат да постигнат- легитимират обекта на своята управленска агресия като автентичен застъпник на обществения интерес.
А той е: да няма безгръбначие и подмазвачество в българската журналистика пред силните на деня.
Как да им кажеш на такива хорица, че тази роля е далеч, далеч по-достойна от компромисното мрънкане от екрана, или от „завръщането” там на всяка цена-те, милите, умират от ужас да не си загубят постовете, службиците и „екстрите”, и съдейки по себе си, са убедени, че измекярщината е природна даденост. Вярно, основание да виждат света в тази светлина не липсват-„наше село” е пълно със субекти, готови винаги да разменят пита кашкавал срещу парцел свобода.
Но все пак не всички са такива. Не всички, господа другари!
Иво Инджев