Лице на заем, лица на заден

Oсвен тях ще има и гости, които по някакъв начин са съпричастни на идеята на държавния глава като проф. Андрей Пантев. “Канен съм и не виждам нищо укорително в този проект, но няма да участвам”, коментира професорът. И акад. Антон Дончев, също близък до Първанов, потвърди, че е разговарял с президента, но в партия или движение не би участвал.” ( „24 часа“).

Забелязвате ли: само Калфин и Паскалев и „24 часа“ знаят, но великодушно ви присъединяват сред „единствените“ посветени. Значи така: според меродавния вестник дори такива другари като Пантев и Дончев не искат да участват в каузата. Да не би да е пердута? Да ви видим по-нататък как се наричат онези, които бягат от (съ)участие.

Но преди това: ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ ( на вестника):
„ Стефан Данаилов е дал съгласие, но по сценарий щял да се присъедини към проекта в последния момент, научи “24 часа” от източник, близък до президента.”
“В последния момент“!

Какъв сценарий, какъв мизансцен е докопал вестникът! Колко ли трябва да е приближен на своя патрон Първанов, за да му доверят тази съкровена тайна за „последния момент“ и за театралната решаваща поява на героя от сериала „На всеки километър“, който винаги спасява положението в последния момент ( така беше и на конгреса на БСП, на който със сълзлива реч същият артист преобърна мнението на другарите и другарките в полза на другаруването с НАТО). Старият номер на старите другари Първанов и Данаилов явно продължава на нов глас ( и проект).

Никой, дори сред поканените за учредители, не знаел нищо, но юнаците от „24 часа“ научили и най-съкровените тайни на учредителя Първанов- вероятно с риск на живота си ( в руския смисъл на думата „живот“ – т.е. рискуват някое разстройство от поръчково преяждане).

Но да се върнем към заклеймяването на бегълците от кораба на президентския проект. Дали са плъхове? Ето какво обяснява „24 часа“ чрез човека, явно натоварен да разтовари баласта от потъващия шлеп.
“За стопляне на отношенията между президента Георги Първанов и благоевградския кмет Костадин Паскалев се заговори още през март т.г.

Тогава ненадейно държавният глава дойде в града уж за юбилеен концерт на зам.-ректора на ЮЗУ „Н. Рилски“ проф. Кирил Костов. За визитата се разбра ден преди проявата, която иначе бе подготвяна месец по-рано. При пристигането си в Благоевград Първанов се срещна с Паскалев в кабинета му, а след разговора на 4 очи двамата отказаха всякакви коментари. Неофициално обаче се разчу, че държавният глава е отправил покана към кмета да оглави политическия му проект и дори да бъде кандидат-президент. (24часа)

Забелязвате ли това „УЖ“? Държавният глава „уж“… Ами това си е редакционен преврат в медията. Такова кощунство – да се изразява съмнение, да се допуска лицемерие от страна на н.в. Президента във в. „24 часа“, е медийно събитие! А в същото време ни нашепват вълнуващата новина кой е лицето на президентския проект.
Същият Паскалев нарича „мишоци“ онези, които бягат от трюма:

“- Г-н Паскалев, говори се, че сте сред основните двигатели на президентския проект.
Hа 11 ноември ще бъда в НДК за разлика от някои мишоци, които се изпокриха веднага, след като излезе информация по медиите.”

И така, да теглим една ( не е това което си мислите, не сме такива хора) черта на прочетеното „на метеното“.

Президентът ходил уж за друго в Благоевград, но всъщност хитро вербувал кмета Паскалев за лице на онова, от което дават на заден дори академиците Пантев и Дончев ( дежурни крепители досега на всяка президентска приумица), определяни от лицето Паскалев като „мишоци“.

Гледали ли сте „Семейство Адамс“?
Не ви и трябва.
Следете дописването на „На всеки километър“ от дописниците на денонощна , 24 часова служба.

Иво Инджев
www.ivo.bg