„Личният вот” на Кирил Йорданов е измишльотина без червените гласчета и корпоративните схеми

Години наред из Варна се носи легендата за „личния вот” на Кирил Йорданов. Ако не бяха измекярите, създадени от такъв като Хр. Кирчев, които предадоха СДС през 1999 г., сегашният кмет щеше да си носи „личния вот” като армаган на булка Бояна. Но миналото е непоправимо по определение. Сега на дневен ред отново е прословутият „личен вот” на Кирил Йорданов. Неговият гръбнак от години са червени избиратели – както беше реднал невинни словца Краси Премянов: „Как ще каже такива неща за мен Кирил, аз съм му батко.”. Разликата в годините им е почти никаква – една-едничка, но Премянов има друго пред вид, естествено.

Да не би пък червените във Варна да са мазохисти? Три мандата бяха в миманса в Билдинга. Кирил ги унижаваше систематично. Но те мълчаха жертвоготовно. Защо? Как успяваше Йорданов да манипулира люти врагове като Апостол и Краси и да се разбира и с двамата? Как се погаждаше със знаков фактор като П. Димитров, друг враг на Апостол Димитров. Влиянието на М. Плугчиева само донякъде обяснява нещата. Да не би пък знакова фигура като Румен Димитров да е причината? Или пък не става дума за „мазохизъм”, а за Сделка – Билдингът твой, Съветът наш. Кой и как преобърна мнозинството (БСП имаше само 12 съветници) през 2002 г. – на 2 и 4 юли 2002 г. „сини” измекяри за пореден път предадоха и продадоха СДС на БСП и К.Й. През цялото време Тольо (Апостол Димитров) се обръщаше към сегашния кмет с неетикетното „Киро”.

Апропо. Помни ли Йорданов как до последно Апостол Димитров го мъчеше? Час преди важния за Кирил брифинг на 29 юли 1999 г. във ФКЦ Апостол Димитров каза пред журналисти в клуба на Стопанския деятел в града – „БСП е стара партия. Ние не даваме лесно подкрепата си. Все още мислим дали да я дадем на Кирил Йорданов.”. След края на брифинга се разминахме по стъпалата с Йорданов, който бързаше да се види с А.П., преди се появи на своята пресконференция – „Апостол те чака, Кириле. Червените ще ти клекнат…”. Буквален цитат. Апостол се дразнеше от заиграването на Кирил с „другия отбор”. Но през годините Йорданов успя да си върне за униженията – тъпкано.

Сега Кирил Йорданов се среща с някакви измислени лидери на граждански и неправителствени организации. Тези „фигурки” не представляват никого освен себе си. Писахме преди два месеца, че К.Й. ще заложи отново и на патриотични формирования – в неделя дали не се е срещал с човек на проф. Велев, да речем?! Всичко това е ала-бала – други фактори определят подкрепата за К.Й. Личният вот на Кирил Йорданов е измишльотина без червените гласчета, организирано наливани от „босове в сянка”, без корпоративните схеми и без прочервените „тракийци”. Такива като Цанко и като Радо са само пръстчета от дългата ръчичка на фактор като Краси. Да не би решаващите гласчета, за да приключи всичко още на първия тур, мобилизирани от хора на тимаджиите през 2003 г., пак да са част от „личния вот” на Кирил? Или гласовете на Ахмед Доган да са „личен вот” за Кирил Йорданов? Да не би Кирил Йорданов да е ходил от врата на врата, за да пръска неотразима светлина от личната си харизма? „Личният вот” са стотина приятели на Фамилията. И нищо повече. Останалото е организирана корпоративно-партийна подкрепа.

Но не се заблуждавайте. Разбиването на мита за „личния вот” на Кирил Йорданов ни най-малко не бива да успокоява противниците му. Всъщност тайната на сегашния кмет е в неговата „универсална пригодимост” за фигурите, които искат да бъдат в сянка и същевременно да са подобаващо представени във властта. Кирил Йорданов бе стожер на Статуквото през последните 12 години – но не по-малки стожерчета бяха Борислав Гуцанов и Янко Станев. (Каква промяна може да има във Варна, щом като нито една значима фигура не е извън Статуквото?!) Ако „босовете в сянка” решат, че К.Й. вече е „непригоден” за схемите им, ще трябва да убедят варненци, че имат по-добро Предложение и да поискат личния вот на всеки загрижен за съдбата на града варненец.

www.bgsniper.com