Луди ли са политиците, които ни управляват

Вън от емоционалната реакция, изразяваща възмущение, целокупният електорат като едното нищо поставя правилната диагноза – политиците, които ни управляват, наистина притежават в голяма степен признаците на чистата лудост.

В спора за нестабилното душевно състояние на лидерите ни елегантно се намесва експерта Паскал дьо Сютер – професор по психология и изследовател в университета Лувен – Ла Ньов в Белгия и топ консултант по въпросите на политическата психология към НАТО. В книгата си „Лудите, които ни управляват” (изд. „Колибри”) той разглежда под лупа поведенческите модели на хората по върховете, анализира методите им на комуникация, разчепква речите им, за да стигне до един категоричен извод – политиката не е лъжица за всяка уста, а захваналите се с нея често от богопомазани, се превръщат в жертви на собствените си амбиции.
Камери, журналисти, непрекъснато следене на всяка крачка, свръхнатовареност, непредсказуемост на ситуацията, предателства, неудобни въпроси, стрес и отговорност пред милиони за вземане на решения, личен живот на показ, липса на сън – това е другата страна на медала да си политик. Паскал дьо Сютер обаче логично задава въпроса: подлудява ли властта или пък трябва да си луд, за да я достигнеш? Експертът по политическа психология налага тезата, че политическата сфера смазва здравето на участниците в този процес. Според него всеки политик навлиза в публичното пространство с известна доза мегаломания, параноя и манипулативност.

Професия „профайлър”

 Всички ние сме се възхищавали на експертите, които разкриват серийни убийци в американските сериали. Потръпвали сме от способността им да превръщат незначителните подробности в сериозни улики. Зад всичко това стоят т.нар профайлъри. В политиката те също присъстват, за да изготвят психологически профили на определени политически водачи. Дискретност и конфиденциалност – това са двете ключови думи за тяхната работа.

Днес психологическите анализи са с такава степен на достоверност, че понякога нивото на точност направо ни изумява. С подобни методи е възможно да се предскаже кой точно кандидат ще спечели даден президентски избор, стига да се сравни личността на кандидата с личността, която електората желае в даден момент. Според една от най-ключовите фигури в тази област Джералд Поуст, ако в ЦРУ работеха повече професионални психолози, Бен Ладен щеше отдавна да е заловен, а Саддам можеше да бъде дестабилизиран и без нахлуването на военни сили в Ирак.

Първият подробен психопрофил е на Адолф Хитлер

Идеята за съставяне на психопрофил на неприятелски лидер от разстояние се появява през 1942 г. , когато генерал Уилям Донован, директор на Офиса за стратегически изследвания в САЩ (предвестника на ЦРУ) се заема с личността на Адолф Хитлер. Американците ангажират десетки изследователи, разпитват стотици хора, доближавали се до фюрера, изчитат речите и писанията му, особено „Моята борба”. В момента, когато е правен анализът, Германия е на път да загуби войната – преживяла е разгрома край Сталинград.

Тъкмо в такъв контекст психологът Хенри Мъри озаглавява доклада си „Анализ за личността на Адолф Хитлер с предвиждания за бъдещото му поведение и предложения за начина, по който да се отнасяме с него след капитулацията на Германия. Октомври 1943.” Заглавието навява на мисълта, че американците активно са се подготвяли за края на Третия райх и са мислили за окупацията на страната и „превъзпитанието” на германски народ, живял повече от 10 години в диктатура.

Мъри, известен с трудовете си върху базовите човешки потребности, заключава: Хитлер е „противопоставящо се реактивен”. Това означава упорито противопоставяне и усилия за превъзмогване на собствените недостатъци, слабости и понесени унижения. За да отмъсти за обидите и накърнената гордост, той създава един идеализиран образ за самия себе си. Ideallego, благодарение на който се превръща в точна противоположност на слабостите си. Т. е във висше същество, обречено на престиж, уважение и слава. Лудостта на фюрера до голяма степен се дължала на неговата объркана сексуалност и нещастни детство и младост.

Какви са съвременните политици

Джордж У. Буш – тъп и упорит

Според изследването Джордж У. Буш е емоционално стабилен, колкото средностатистическия американски гражданин. Освен това е и изключително оптимистично настроен. Бившият президент притежава ниско ниво на съчувствие към другия и слаб усет за сътрудничество. Буш не е съвестен към задълженията си: отказва да прочете повече от страница, за колкото и ключови въпроси да става дума, смята, че съветниците му разбират повече от самия него и предпочита да ги слуша, осланя се на Бог, на когото има пълно доверие. Като човек със „слаба отвореност на духа”, Буш упорито отбягва новите идеи и упорито следва същия път, въпреки всичко.

Бил Клинтън – хамелеон

Бил Клинтън притежава висок потенциал на концептуална сложност. Силната му увереност му позволява да бъде спокоен и търпеливо да използва времето си. Такъв тип лидер не мисли в черно и бяло, а в сиво. В позитивен план това говори за благоразумие. В негативен създава впечатлението, че Клинтън е хамелеон, който се променя според обстоятелствата.

Никола Саркози – болезнено хиперактивен

Френският президент Никола Саркози може да бъде определен като личност от нарцистично-компенсаторен тип. Според германската психоаналитичка Карен Хорни този тип се характеризира с това, че взема решения, за да се адаптира към скрития си проблем на тревожност. За девиз на Саркози може да служи формулировката „трябва да променя живота около себе си, за да утвърдя собствената си личност”. На ниво изобретателна личност лидерът може да бъде приравнен с доктор Джекил. Базовото желание на Саркози е потребността от признание, базовият страх – да остане анонимен.

Кралят на Йордания Талал – шизофреник

Единственият шизофреник сред съвременните политици е кралят на Йордания Талал. Той се възкачва на престола след убийството на баща си Абдула. В продължение на години Талал се лекува в Швейцария. След няколко епизода на декомпенсация, дестабилизиран от стреса на властта, Талал решава да абдикира в полза на сина си.

Фидел Кастро – шизоидната личност

Кубинският лидер Фидел Кастро е един от най-изолираните в света лидери и типичен случай на шизоидна личност. Кастро няма нужда от никого и се чувства добре сам. Зад тази фасада обаче се крие човек, прояден от чувство на неадекватност. И това го кара да търси внимание, утвърждаване и възхищение. Например, като демонстрира приятелско чувство с аржентинския футболист Диего Марадона.

Аглика Георгиева

В. „Новинар”