ЛУПИНГИТЕ В АВИАЦИЯТА СА ДОСТОЙНИ ЗА АПЛОДИСМЕНТИ, ЛУПИНГИТЕ В ПОЛИТИКАТА – ЗА ПРЕЗРЕНИЕ
Президентът трябва да си направи добър анализ с плюсовете и минусите по следните теми: дали да насърчи – в рамките на закона – народното недоволство, което води към оставка на кабинета ”Борисов 3” и предсрочни избори и да приеме предизвикателството назначеното от него служебно правителство да посрещне гнева от по-високите цени, чийто пик ще бъде през зимата, или да се сниши и да изчака народът да помете властта. Или да назначи премиер и министри, които да разкостят управлението през последните години, оцапано с далавери, или да събере на разходка с лодка весела компания като тази на проф.Герджиков, който веднага след предложението на президента да стане служебен министър-председател се беше обадил на Бойко Борисов да му докладва.
Не може да е словослагател и емоционален рекетьор, да създава очаквания, които не удовлетворява. Когато каже А, да каже и Б. Не е редно днес да говори за пороците на управлението, а утре да се отмята, че не е време за оставка; днес да прави дисекция на властта, а утре да обяснява колко ненужни са предсрочните избори.
Защото става прозрачно, че го е страх да излезе от своята си зона на комфорт – да се разхожда напред-назад с любимата си съпруга, да се снима с по-първите люде на света и между два полета да зашива по един словесен шамар по врата на герберските велможи.
Не че ми се вижда страхлив, не че подценявам стореното от него за имиджа на България, нито пък съм не-наясно с конституционните му правомощия.
Но един летец, тръгне ли да набира височина, не се спуска наобратно преди да е достигнал най-високата точка. Освен ако не е излязъл в небето само, за да прави ефектни фигури из безкрая. Лупингите в авиацията са достойни за аплодисменти; лупингите в политиката са достойни за презрение.
П.П. Президентът Радев често повтаря тезата за безнаказаността. А тя откъде идва?! От политическите поръчки, които изпълнява главният прокурор и прокуратурата. Не е ли наясно с това?! Ако е – защо не го изрече отчетливо!
Соня Колтуклиева