ЛЪЖЕ ЛИ КАКА ГИНКА ОТ ПАЗАРДЖИК? КАК „ЗАГУБИ“ ДОГОВОРА ОТ 15 КГ. РАВЕН НА 1875 СТРАНИЦИ!
Първо, кака Гинка каза, че Договорът тежал 15 кг. Един лист А4, който се използва за договори, е 8 грама (1/9 от 70Х100 осемдесетграмова офсетова хартия). Значи излиза, че договорът е от… 1875 страници.
Само за да се прочете набързо текста на тези страници (по 5 мин. на страница), са нужни 9375 мин., или 156 часа, или около 20 дни, ако се чете без никакво прекъсване по 8 часа на ден.
Допускам, че съставянето, консултирането, написването, проверяването, съгласуването и коригирането на въпросния договор от 1875 страници са отнели още поне 70 дни. Общо, поне 90 дни, или три месеца, че и повече, работа на определен персонал. Но това е друга тема.
Та, следователно, само за да прочете написания 15-килограмов договор, престоят на кака Гинка в Златна Прага трябва да е около три седмици.
Ако приемем, че кака Гинка не лъже за неговия обем, което е много трудно, и чете свръх бързо (speed reading) тя или е седяла три седмици в Чехия да го чете, или не го чела въобще.
Второ, кака Гинка по някаква причина си изпуснала самолета, което не е обичайно за големите инвеститори и милиардери с тяхната прецизност и екзактност. Да приемем, че се случва всекиму, но…
Трето, след като си провалил един полет, вероятно поради твое закъснение или заради проблем с летищните власти (летищна проверка и др.), а при втория опит, пак със самолет, да се прибереш в Пазарджик, да си изгубиш багажа по авиолиниите (статистическата вероятност за конюнкция на двете събития е нищожна) на мен ми се вижда доста чудновато, неестествено и озадачаващо, и поставя въпроса за психичното състояние (моментно и/или постоянно) на пътуващия, както и за неговия соматичен статус.
Четвърто, кака Гинка каза с нескрита гордост (?!), че само куфара с договора (15 кг.) не си го била изгубила при втория опит да се прибере у нас. Значи той не е бил с останалия ѝ багаж, който се изгубил по пътя, бил е с нея, и затова не се е изгубил, и значи е бил ръчен багаж.
Относно причините да се окажеш в Пазарджик без част от багажа си, са възможни само три хипотези: а) самолетната компания е допуснала грешка, някой нейн служител не си е свършил работата; б) ти си забравил въпросната част от багажа си някъде – в ЧЕЗ, в хотела, в таксито, в чакалнята, в тоалетната, на летището и др.; в) нямаш въобще такъв багаж, който да загубиш. Втората и третата хипотеза пак поставят остро въпроса за психичното състояние на пътуващия.
И пето, след като установихме, че при пренасянето на договора става въпрос за “ръчен багаж”, то би трябвало да съобразим, че няма как 15-килограмовият куфар да е “ръчен багаж”, и да пътува с пътуващия, тъй като правилата за ръчен багаж в пътуващ самолет допускат тегло най-много до 8 кг., т.е. почти два пъти по-малко. След като кака Гинка твърди обратното – че е пренесла със самолета по въздуха като ръчен багаж договора (15 кг.) до България, има две възможности: а) да ѝ повярваме, което означава, че тя или има специален статут в авиокомпанията – нейн собственик (купила си я и нея), пилот, персона с особени пълномощия и др., или по самолетите не правят проверки и пускат всякакъв багаж; б) да не ѝ повярваме.
Аз предпочитам да приема втората възможност:
Кака Гинка лъже! Лъже!
Петър Иванов
Колаж: Симеон Даскалов