Любомир Живков няма нищо общо с „качването” и „свалянето” във „Версия”!
Равносметка преди Великден
Великденският пост е време за нестежателство. Истинско – всекиму според мярата в усилната битка за смирение на егото. Наближава Страстната седмица, но колцина от медийните страдалци, пардон, се присещат, че иде реч за страданията Христови? Дните на Великия пост са време и за равносметка – дните от миналия Великден са се изтърколили. Какво сме сторили? Как се смиряваме от грях до грях, от прошка до прошка? В неделя се срещнах с книга, която смятах за погубена от годините на студентските премествания – от Варна до Краков и обратно. „Равносметката” на Съмърсет Моъм е нещо много специално за мен, лично, твърде лично. Купих си я от антиквар – все едно не е излизала от книжарницата от 1968 г. Повечето страници бяха неразлъчени…Такива неща. Вероятно „Молитвата на оптинските старци” (от времената на гоненията), публикувана от мое смирение преди дни, е застигнала спомените ми за „Равносметката” и съдбата ме срещна отново с тази култова книга.
На такава вълна съм – вътрешната битка е най-важната. Приятел като Ахмед Доган говореше за „джихад”, истинския, преди време. Когато му подарявах специално издание на Корана на 21 май 2009 г., на рождения ми ден, му говорех за създадения от мен сайт „Версия”. Споменах му за Митьо и първата „Версия” във вестник „Черно море”. Припомням това заради един истински приятел и голям професионалист, който сътвори Изгледа на Bgsniper, когато на 16 април 2010 г. разбрах, че не мога да имам нищо общо с „качването и свалянето” по молба във „Версия”. По тази причина стартирах на 10 ноември 2010 г. Bgsniper. Журналистика не се прави на всяка цена. Медии не се създават на всяка цена. Рубрики и сайтове не се поддържат на всяка цена – „Агенция М” на Митьо във в. „Черно море” е ярък пример. Медиите не са съд. За мен смиряването и молитвите не само в дните на Великия пост са нещо много лично. Вярата е важна. И упованието само във всеопрощаващия Бог.
Любомир Живков
www.bgsniper.com
Бележка на АФЕРА: Обсебването на лицето „с влошено психично състояние” Янко Станев на медии с неговите кръчмарско – куршумени методи, както и самообсебването му, че може да прави журналистика, е плод на хистеричен отказ да застане пред огледалото. Прав е Любо, че медии не се създават на всяка цена. Но, ние, за разлика от него, сме по-хард и ще го кажем в прав текст: журналистика се прави от личности с талант, перо, свобода на духа и храброст. За това АФЕРА никога няма да е истинска без Веселина Томова, нито БГСНАЙПЕР – без Любо Живков. Останалото е свинско по време на Пости.