(Магистра)тури му пепел!
Междувременно обвиняемите масово се инвалидизират и почват да получават инвалидни пенсии. И да карат джипове с инвалидна регистрация. Подсъдимите настояват да се запознават лично със защитените свидетели срещу тях.
Набеденият за отговорен на половината назначения в българските съдилища младеж, с неизвестна професия ходи специално на солариум, преди да се яви на разпит, за да бил отговарял тенът на прякора му.
След бира с пържени картофки най обичам адвокатския израз "Няма законова пречка".
В превод на български това означава, че няма начин да няма начин, ако човек чете внимателно написаните от адвокатите закони.
Няма законова пречка висш прокурор да си построи хотелче в Родопите. Когато го питат откъде пари за това чудо на архитектурата, той снизходително ни обяснява, че магистратите били богати хора. Не всички, разбира се, защото малко по-късно взе, че се оказа, че сред тях имало и крайно нуждаещи се, та да им се раздават парцели край морето на цената на немиещ се тапет за квадратен метър.
Срещу обещанието да открият в трихилядното Приморско, център на община с още едно градче и четири села, обитавана общо от 6000 жители, нещо като първи частен съд. Макар да нямаше законова пречка, номерът кой знае защо не мина, а магистратите понесоха тежката морална отговорност.
Оказа се, че нямало начин да понесат и друга, защото все пак имало някаква законова пречка – били защитени с имунитет. Само така – да си вземат имунитета и в ъгъла – да се срамуват!
И оттам срамежливо да съдят корупцията, стопанската и криминална престъпност!
По-младите не могат да помнят какво ни обещаваха, че ще бъде при комунизма. При комунизма, млади хора, както ни обясняваха навремето, от всекиго щяло да се иска само колкото са му способностите, но пък щяло да му се раздава толкова, колкото са му потребностите…
Звучи добре, само че не стана. Или – поне не за всички.
Всичко, писано от философи и поети, за беля взе, че се сбъдна –
поне магистратите ни вече си живеят не в комунизма, ами оттатък!
Румен Белчев
в. Стършел