МАЖОРЕТКИТЕ, НАРЕДЕНИ ДО МОМЧЕТА С НОСИИ. ПО ТРАДИЦИЯ, ВИКАТ ПО ТЕЛЕВИЗОРА. ПОМНЯ Я БАБА МИ КАТО МАЖОРЕТКА…

Много ми харесват мажоретките, дето ще откриват шествията, наредени до момчета с носии. По традиция, викат по телевизора. Помня я баба ми като мажоретка…. После мажоретките ги забраниха и аз бях едно обикновено дете на манифестация. Една година, трябва да сме били 11-12 годишни, ни бяха облекли в бели, съвсем къси роклички, с презрамки. И трябваше да сме с бели гуменки, ама аз нямах, та бях с цвички.

Нали ги помните тия обувчици за физическо – тънички, тънички, без подметки. Та вече около мавзолея, дето пяхме и се въртяхме в някакъв танц, притъмня, притъмня и заваля. Първо дъжда, и много веднага…. сняг. Гъст, на парцали и леден. Ние посиняхме целите, цвичките ми, гуменките на приятелките, подгизнаха съвсем. Ама как се кикотехме!

Учителите, разните отговорници там партийни, се пиртесниха и претупаха манифестацията. Учителите – за нас, партийните функционери за Тато и приятели, които махаха вече не така ентусиазирано, ама Тато не се маха, как те да избягат?!… И с много смях, голямо тичане най-накрая се прибрахме по къщите си.

У дома винаги на 24 май се събираха приятели на мама и татко, правеха празнични обеди и се веселяха. Казвала съм ви вече, че мамите, които трябваше да са сготвили, често от рев пред телевизора на тълпите деца, които пеят „Върви, народе възродени!“, не бяха сготвили нищо…

Та така, сега пак ги били върнали традиционните мажоретки, а манифестацията се казва шествие. Те мажоретните състави са още от времето на Ханко Брат, после … бе, до турско. Султанът и Кюсем, като видял тази чудна традиция, я разрешил, та не се е прекъсвала. Само комунизмите я прекъснаха. И как се радвам, че демократичната общност я разреши пак!

Да са ни честити мажоретните състави и биг-бенда на Русе, той също щял да свири…

Виктория Тинтерова