МАЗОХИСТИЧНОТО УДОВОЛСТВИЕ ДА СЛУШАШ ВЕЖДИ РАШИДОВ. НАКАРА СЕ НА НАРОДА, ВЕСТНИЦИТЕ И СПОМЕНА 576 ПЪТИ ИМЕТО МУ, ДА СЕ СЛАВИ В КОСМОСА И ОТВЪД

С огромно, мазохистично удоволствие слушам Вежди Рашидов. Всеки път. Всеки път, като свърши интервю с него си викам – бе, аз съм много лош човек, що така си мисля такива неща за човека…Ми човек е, викам си, въпреки носа и малките хитри и глуповати, хитри очички, зад които се пак неква мисъл има….

После пак го слушам и си мисля същите неща, за които думи няма измислени. И разбирам, че съм си много в ред. Разбирам, че хора, допуснали тоя огромен задник да управлява културата или дори физическото им, или дори само да е домоуправител или пък да им е портиер, са мноого, ама мноого търпеливи. Стоици* истински. А ние се мислим за дебили.

Не, братя и сестри, дами и господа, другари и другарки – ние сме стоици. Освен всички мъдрости, които изсипа, освен, че се кара непрекъснато на Хекимян, народа, вестниците и изобщо де що мърда в страната, спомена 576 пъти Името му, Да се слави в Космоса и отвъд! Сигурна съм, че искаше да каже, че само благодарение на Него дишаме, ама…. в следващото интервю. Чудя се само как едни огромни демократи, които непрекъснато искат да се махне некой паметник, щото ги дразни, се примиряват с този паметник на идиотщината. Паметник на идиотщината, дет беше сто години министер на културата. На културата, бе хора?!

––––-

(същ.) философ, търпелив, хладнокръвен, твърд, мъжествен, спокоен

Виктория Тинтерова