Максим и Ксения: Справедливост в България няма!

Историята на Максим Савов сплоти хиляди българи. В края на юни несправедлвиво обвиненият за грабеж Макс бе осъден на три години затвор, с изпитателен срок от пет години за изпълнение на присъдата. Afera.bg бе първата медия, която даде гласност на скандалната история. Максим и годеницата му Ксения Кузманова, която се показа като изключително силна жена през всичките месеци, в които бащата на детето й бе в ареста, се съгласиха да дадат интервю.

-Какво ново се случва около случая, който обедини много българи – нещо, което рядко се случва в нашата държава. Насрочи ли се вече дата за делото?
–Ксения: Здравейте – много се гордеем от българите! И не само тези, които живеят в нашата страна, а и тези в чужбина. И не само с тях. И с всички хора със сърца, които знаят или не български език, следяха случая. Гордеем се, че познаваме, макар и задочно всички тези хора, които се обединиха около случая ни. Благодарни ще сме им цял живот. Новини около случая ни: Новото е, че след като получихме мотивите на Районен съд, въз основа на които е постановил условната присъда срещу Максим, ние пуснахме жалба срещу тях. Основното в мотивите, които са близо 30 страници е, че съда навсякъде подчертава, че кредитира показанията на продавачката Магдалина Димитрова и й дава вяра. Никъде не говори специално за алибито на Максим – всичките свидетели, които са били с него вечерта, когато е извършен грабежа и то на местоработата му, която е на другият край на града. Най-голямата и ужасно неприятна изненада за нас бе това, че съда в мотивите си обвинява в пристрастност шест различни човека – клиентите, служителите на интернет залата, шефа на Максим, както и задочен приятел от виртуална игра -всички от които на различна възраст, от различни краища на България, с различни интереси и общуващи с Максим по различни причини – в едно – пристрастност и едва ли не "показания по уговорка". Не вярвахме, че ще видим подобно нещо в мотивите на една толкова сериозна институция.
Всичко, което е направил съда е да преповтори показанията от делото на продавачката и нейният зет, който изненадващо едва тогава се представя за страна по делото и обвинява Максим, след като дори не е присъствал на онзи грабеж,..
Това, което направихме ние, е да покажем на Окръжен съд цялата тенденциозност по случая – от набедяването на Максим от продавачката, през ареста на Макс, .. задържането от пет месеца и накрая тази условна присъда с изключително странни мотиви.
Новото, което предстои по случая е да чакаме делото на 14.10.2010год, където ще се борим за истината.
–Вашата история докосна наистина много българи. Разкажете на читателите ни как се запознахте или накратко казано – вашата история.
-Ксения: С Максим се запознахме в интернет зала. Същата тази интернет зала, в която той е бил по време на грабежа, за който го обвинява продавачката. Накратко… Имах тежък ден, а и бях от няколко дни в Пловдив. Седях много тъжна на компютъра си, дори плаках тогава. Изненадващо получих съобщение на монитора си: "Усмихната си по-красива". От събитията през изминалият ден и предходните дни бях склонна да повярвам,че "този" който ми пише е ангел… Започнахме редовно да пишем през програма за комуникация. Това продължи близо две седмици и един ден решихме да се запознаем. В деня на запознанството ни, Макс ми призна,че ме е видял тъжна през една от камерите за наблюдение в залата… и ми доказа, че всъщност не е ангел, а просто добър човек, който не иска да има тъжни хора. Имаше привличане още в самото начало, но запазихме приятелски отношения повече от два месеца. В края на октомври 2005-та официално бяхме двойка.

-Ксения, ти потърси помощ от всички институции. Кой ти помогна и кой те отпрати, без да се поинтересува от случая?
-Единствено Националния Омбудсман ни помогна. За всичко, което направи г-н Крилчев – представителят на Омбудсмана, който се зае с нашият случай ще сме благодарни цял живот! Всички останали институции подкрепяха и подкрепят единствено замесените институции и представителят на обвинението.Но това е нормално, ,..предполагаме.

-Макс, от какво най-много се страхуваше през всичките тези месеци в ареста? Обясни ли си как пък точно теб са заподозрели и кой би имал интерес от това?
-Трудно е да опишеш всичко, от което се страхуваш на такова място – арест,.. затвор…но специално мен най-много ме беше страх за дъщеря ми Кристина. Трудно ми беше да бъда далеч от нея. Още от раждането й аз имах и имам една единствена мисия – да я защитавам от външният свят, да бъда до нея, да я закрилям. В момента, в който онези полицаи ме отведоха се зароди най-големият ми страх – да не съм "там" при Кристина, когато има нужда от мен. Щастлив съм, че в момента сме заедно, и че не изпитвам онзи страх. Колкото до това как точно мен ме е заподозряла продавачката – нямам представа и до днес. Препрочетох много пъти цялото дело, което е близо 400 страници. Исках и аз да разбера как и защо точно мен… Но никъде в показанията си продавачката не дава отговори на тези въпроси. Знаем единствено, че е била много уплашена при грабежа, и че седмица по-късно когато вече ме вижда мен като клиент тя в показанията си казва, че съм й заприличал по стойката на извършителя. След това седмици по-късно добавя и нови факти, и нови.. така до делата пред Районен съд, където вече разказваше "разкази по книга" за всички събития,.. За интерес да бъда обвинен – едва ли е имало такъв в началото – при ареста ми, но в последствие, след като случая бе открит на цяла България чрез Вас, медиите – може би вече след това интересът е придобил своите размери.Говоря за амбициите на продавачката и нейният зет, отделно прокурорката, дознателката и полицаите, замесени по случая – те специално бяха нападани от много институции, чрез жалбите от мен и Ксени и може би и те защитават името и позициите, които заемат. Не зная. Всичко е само в рамките на догадките, защото всъщност не сме в позиция да знаем истината..
– afera.bg, Телевизия "Про.бг", Маргарита Михнева, а и много други подеха кампания срещу полицаи и магистрати, сътворили абсурда в Пловдив, но това не ги уплаши. Как си го обяснявате?
-Всичко, което направихме с борбата си, чрез жалби и писма за помощ не бе с цел да "уплашим" институциите. Истината е, че искахме да покажем на българите какво се случва в страната ни. Искахме да покажем "колелото" на институциите. Искахме да покажем колко е обезценена човешката свобода, искахме да покажем колко струва интересът на дадени институции. А показахме, че той струва повече от човешка съдба.

–При задържането ти са били заложени авторитета на полицаи, съдии, прокурори… Възможно ли е това да е причината те да не признаят грешката си?
-Всичко е възможно. Но едва ли някога ще разберем това ли е мотивът им за действията им срещу мен.

–Разбрахме, че при задържането ти е имало редица нарушения. Докъде стигна разследването срещу полицейския произвол?
-Жалбата е отхвърлена като не основателна.

-Завели сте дело в Страсбург. Как вървят нещата там?
-Отговор на жалбата ни в Европейския Съд по Правата на Човека ще получим едва след най-малко година. Но надеждата ни е там. Ще Ви държим в течение, ако получим новини.

-Страницата на Макс във "Фейсбук" се казва: „Не на абсурдната несправедливост в България". Към днешна дата мислите ли, че в България има справедливост? Със сигурност има огорчение и в двама ви. Не ви ли мина през ума да напуснете страната?
-Според нас справедливост в България няма. След нашия случай разбрахме за много още такива и от преди години и към момента случващи се. В България има интерес и само ако си на страната на интереса, тогава има и справедливост за теб. Знаем, че звучи твърде крайно, но уви – това разбрахме на наш гръб.В тази връзка – за продавачката Димитрова справедливост също няма. Тя бе сляпо, а може би не – подкрепена от институциите, представляващи обвинението, което тя повдигна. Но! Тя чрез това, че позволи да бъде подкрепена в несигурността й само загуби. И не само тя. Губят всички, които в момента са заплашени от престъпленията на истинският виновник – извършителя на онзи грабеж, за който обвиняват мен. Обичаме България. Едва ли бихме си тръгнали завинаги от нея. Може би само ще сменим града, след като приключи делото на всички инстанции.
-Как прекарвате лятото? Какво си пожелавате занапред?
-Изкарваме си страхотно лято. Заедно. Дори понякога успяваме да забравим през какво минаваме. Това е хубавото на живота – дари ни с прекрасна дъщеря, имаме много любящи близки и роднини, имаме истински приятели. Благодарение на всичко това няма как да нямаме не само страхотно лято, а и живот. Пожелаваме си да сме заедно в добро и зло.

Интервю на Георги Стоянов