МАЛКО ГРАПАВИНИ, МНОГО ВАЗЕЛИН

Случайно ми излезе във фейсбук страница на един от най-възхваляваните и бутани днес напред писатели. Човекът е белетрист и се катери по стълбицата нагоре, и засега няма спиране.

Някога, като ходех в Ловеч при шивача Ичо да ми взема мерки за панталон, в стаята в мазето, в която работеше, имаше няколко списания „Некерман“. Шивачът Ичо беше най-добрият шивач в града, но се обличаше доста небрежно – с елече, с терлици, на елечето – забодени карфици, а около него – списанието „Некерман“.

Нещо такова почувствах от страницата на тоя „български“ писател, сребърен по значимост засега.

Видите ли страница, изпипана от А до Я, съобразена, претеглена, пълна с умни мисли, с победи и награди на автора, със снимки като слънце и с правилни хора, с каузи и инициативи – бягайте през девет села в десето и през девет книжарници в десета.

Погледнете и как изглеждат тези писатели със страници като „Некерман“ – никакъв кусур не може да им намери човек – като нарисувани са.

Горе-долу същото се получава във всички сфери, където лустрото и помадата надделяват над същността.

Впечатляващи са дефектите, отклоненията, грозотиите в изкуството са впечатляващи понякога. Говоря за „грозотиите“, които са от самия живот, от шамарите и ритниците на живота.

По-възрастните сигурно си спомнят как някога, като си купехме шоколад, марципан или бонбони лакта, и гладехме с нокът станиолите. Е така ми изглеждат много от днешните духовни първенци – като изгладени станиолчета.

Внимавайте и какво говорят, следете им словореда, търсете грапавини в словореда, обърквания. Търсете неща, които не можете да разберете. И не се опивайте от нагласените и полирани с лак изречения и слова.

Не може всичко да е декор за сцена.

Ако ви в няма в пиесата, в книгата, в стиховете, в прозата – бягайте.

Ако не ви се доплаче – бягайте.

 Ако не се сетите за живота си, бягайте.

И не вярвайте, че тези с почитателски страници като „Некерман“ знаят повече от вас или са по-талантливи от вас.

Виждал съм страхотно талантливи поети подлеци. Виждал съм маниаци с голям талант, скъперници, суетници, използвачи. Но досега не бях виждал претенции за талант в почитателски страници като списание „Некерман“

Напоследък често дават в риболовните канали на телевизиите подводни снимки. Дават как пада стръвта, как тръгва към дъното, как рибите се въртят около стръвта, как я пипат с носа си, с устните си, как по-големите избутват по-малките и накрая захапват и стръвта, и кукичката.

Някаква такава история се разиграва и с нас – хвърля ни се всякаква стръв, само не ни дават по телевизора как захапваме кукичката.

И внимавайте с имената – много внимавайте с имената. Внимавайте кой кого споменава, кой къде се явява, какъв клавиш натиска, какво иска да каже. И най-вече – внимавайте за преструването. Най-често преструването е празнота, но отнема много време, докато го разбереш.

Наистина, много ме жегна, като видях преди няколко дена тоя изтипосан хубавец писател – същия, със сребърен медал засега, на страницата си във фейсбук. И там някаква покана да го последвам.

Ще го последвам на секундата. Аз себе си не мога да последвам и да разбера, ами ще последвам една холограма с претенции за словесна надареност.

Малко, малко кариеризъм да се яви, малко надежда за постове и облаги да се явят – и край с таланта, ако го има. Край с таланта, който винаги е грапавина, и добре дошъл на вазелина.

Много вазелин има в нашата литература сега и в нашия живот.

И много страници във фейсбук – като „Некерман“.

Николай Милчев