Малодушният Борис Велчев и борбата с престъпността
Имал съм възможност и друг път да пиша, че истинският знак за това дали държавата наистина има воля да се справи с престъпността, е да се реформира Прокуратурата. Без качествено обвинение, което хем да е независимо, хем подвластно на контрол, историята с приказките “ние ги хващаме, те ги пускат”, ще продължава до безкрай и гневът на хората винаги ще бъде насочен в погрешна посока. Най-често го отнасят съдиите, които имат най-малка вина.
Спомням си, че преди време темата за промяна в Прокуратурата бе изключително актуална покрай изцепките на предишния главен прокурор Никола Филчев и че дори се обсъждаха конкретни идеи как да се случи реформата там. За съжаление и предишните, и сегашните управляващи, както между другото, всички от началото на прехода досега, предпочетоха да използват Прокуратурата като политическо оръжие, а не да направят от нея истинско, сериозно и независимо държавно обвинение, което в един момент може да се обърне срещу тях.
Прокуратурата винаги е била пресечната точка, в която интересите на престъпността се смесват с интересите на политиката, а злополучният преход в България започна с няколко злополучни дела срещу престъпленията на Комунистическата партия и бившите комунистически величия, които завършиха без изключение с катастрофа. Провалът на всички тези дела бе в обвинението.
Спомняте си, че съдиха Тодор Живков, задето дал жилище на Татяна Лолова. Спомняте си, че за мълчанието за Чернобил не бе наказан никой от най-висшето партийно и политическо управление на страната, за Възродителния процес нямаше осъдени, за още редица дела – също. Да не говорим, че за много престъпления въобще не бяха повдигнати обвинения. Още тогава, в началото на прехода, бе зададен моделът, по който идеята за справедливост и правораздаване щеше да бъде саботирана и да доведе до катастрофа в правораздаването, на каквато сме свидетели днес.
Схемата е проста и действа безотказно – повдигат се обвинения, неподплатени с доказателства, или обвинения за маловажни престъпления, така че подсъдимият да получи оправдателна присъда, а понеже хората в България и тогава, и сега са достатъчно правно неграмотни, всичко с лека ръка можеше и може да се стовари върху съда. Това знае прекрасно и сегашният главен прокурор Борис Велчев, на когото мнозина възлагаха големи надежди, след избирането му на този пост. Между другото, аз също му симпатизирах, смятах, че е нормален и възпитан човек, че след бедствието Филчев, ако не друго, поне ще направи първите необходими стъпки за реформа в тази система, изградена по сталински модел.
Между другото, мнозина от прокурорите на върха и по времето на Филчев, а и отпреди това, са правно неграмотни, а обвинителните им актове в много случаи приличат на зле скалъпена продукция, каквато ДС бълваше по времето на комунизма. Клеветническият език преобладава над фактологията , а голяма част от зле написаните обвинения са в основата на провалените процеси. Искам да кажа, че освен проблема със злонамереността много често прокурорите са много по-големи защитници на обвиняемите от техните собствени адвокати – става дума и за фрапантна некадърност, което прави проблема още по-сложен.
Борис Велчев имаше властта, политическата и обществена подкрепа да започне чистка в Прокуратурата и ако не друго, то поне да отстрани протежетата на Филчев и да им потърси сметка за безобразията, както на тях, така и на собствения си предшественик, разбира се. Вместо това той ги остави непокътнати, много от тях ръководят отдели и ключови звена в Прокуратурата. Самият Борис Велчев предпочете медийния и политически комфорт, който му бе вързан в кърпа, след като стана ясно, че няма никакво намерение за реформи.
Той първо изгледа безучастно корупционната вакханалия на тройната коалиция, а после се втурна да подкрепя активното мероприятие срещу съдебната власт на Цветанов и Борисов. Срам за този човек и за идеята, че в управлението има място за интелигентни хора.
Не знам дали на Борис Велчев му липсва само характер, или е зависим, както твърдят слуховете, но сервилността му към Бойко Борисов и Цветан Цветанов е възмутителна. Между другото, властта която има Велчев, не е никак малка, много добре знаеше това неговият предшественик, който злоупотребяваше с нея. Ако искаше и ако имаше смелост, днешният главен прокурор можеше да бъде много сериозна пречка пред популистките изстъпления на настоящата власт. Да не говорим, че ако си беше на мястото, Бойко Борисов никога нямаше да стигне до министърпредседателския пост, а щеше да си има вземане-даване с Темида.
Вместо да употреби властта за добро и да се възползва от възможността, която съдбата му поднесе почти случайно, Велчев малодушно се остави течението да го повлече и да го превърне в един от многобройните малодушници, заради които в България не се случи истинската демокрация.
Явор Дачков
www.glasove.com