Марешки напусна дебат след скандал, Гуцанов присъстваше формално – отбиваше номер

Гуцанов повтори тактиката на Георги Първанов при дебата с Петър Стоянов от 2001 г. – раздаваше го преиграно лежерно. Беше настинал, посещаваше често тоалетната и не му пукаше за постановката с тв камерите…Гуцанов присъстваше формално – отбиваше номер. Но пък Кирил Йорданов и Димо Стоев липсваха знаково. Кирил е ясен. Но кандидатът на Янето уж щеше да громи „корупцията” в Билдинга. И? В тяхно отсъствие Марешки и Гуцанов само дето не се гушнаха…

Гуцанов почти спеше – събуждаха го позивните от настинката…Може би по тази причина направи скандалната грешка за един ”държавник” от провинциален мащаб – „Културната революция” в Китай, която започна СЛЕД (?!) кончината на Мао…”, вмъкна Боби. Това беше издънка, разбира се. Времето на прословутите „дадзибао” не е времето на Боби, но той можеше да се подготви, ако се съобразяваше с профила на „китаиста” Коритаров, а не му пращаше хабер да му даде думата първо на него. Е, Гуцанов и Марешки са се засекли в детската градина след акцията на аспирантката в Пекинския университет Ван Гуанмей, опънала на стената на сградата своето гневно „дадзибао” на 26 май 1966 г., заклеймяващо противниците на Мао, съветските ревизионисти и американските империалисти. Гуцанов е пропуснал да се запознае и с китайската „Програма за социалистическо възпитание”, започнала през 1964 г., но пък навакса през годините – проучваше „китайския капитализъм” на Нинбо…

Коритаров, естествено, прекали – пласира насилената въвеждаща препратка за „дадзибао”, представи се като „китаист”, отегчи безхаберната публика, но пък изкара невежеството на „държавниците” на показ. Футболната легенда Иван Петров беше прав – Дън Сяопин дойде в повече, но пък липсваха Лин Бяо и „Бандата на четиримата”. (Апропо. Дали Коритаров също не направи грешка, когато „осведоми” 32-годишния Костадинов, че Жан Виденов бил станал премиер на 32 години?! Всъщност Жан Виденов, който е роден през 1959 г., бе избран за лидер на БСП на 32 години през 1991 г., а през 1995 г. вече бе на 36, когато стана министър председател. Костадинов не се сети за това, но пък уместно репликира Коритаров – „И всички видяхме как завърши…”.)  Чуха се гневни реплики – „Стига с този Китай – кажете за „трите букви”…”. Коритаров получи отговор за „трите букви”, но пак не беше доволен – „Ама защо така евфемистично, ама защо така някак…”. Марешки и Гуцанов знаково мълчаха за ТИМ. Всъщност Боби редна лаф навън – „Марин затова се разграничи от Николай и Лиляна..”. Боби Гуцанов май не знае кой в момента е „главен координатор” на кампанията…

„Твърде късно идвам, затова и твърде късно идва нормалността…” – тъй рече Коритаров. На това място някои кандидати трябваше да се изнесат. Но те си налягаха парцалите. (Нямаше как да е другояче – пред очичките им вероятно са минали по-малко буквички, отколкото книжки е прочел модераторът Коритаров.) Веселин Марешки реши да напусне, след като Костадин Костадинов го разобличи като „кандидат от Статуквото”. Коритаров реши да се смили – не завърши тирадата си с култовия лаф на учителя на Мишел Фуко – Жорж Кангийом има класическо определение за „нормалността”. Маргиналните кандидати са далеч от покриването на тези критерии. Това е очевидно. Единственият, който притежава „класа” от тази провинциална компания, е Борислав Гуцанов. И по тази причина дали не е неприемливо да няма основни познания за „държавници”? („Букварите” на Кисинджър ще му дойдат добре като неделно, пардон, четиво в кампанията…)

Гафът на вечерта сътвори Игнат Раденков. В един момент той май не знаеше къде се намира – отговаряли му на сигналите, че „нямало данни за престъпление”. Е, като ги събереш в едно „писмо”, като ги реднеш в една папка, нещо променя ли се?! Раденков уби с една изцепка дебата – борците срещу „корупцията” седяха като насрани, пак пардон. Но така изглеждаха – като наакани. Вцепениха се. Чудеха се как може да се изрече подобно саморазобличаване. В този момент Коритаров не може да не е съжалявал, че е бил път до Варна. Така се случва, когато влезеш в играта на дежурните „общественици” – такива като Игнат Раденков, като Душана Здравкова. По лицето на Гуцанов бе изписана досада – той ли не знаеше каква е играта. Марешки и Гуцанов пунтираха участие в дебат. Гуцанов се изнизваше навън, когато предполагаше, че може да стане дума за ТИМ, а Марешки – когато имаше опасност Трактора да навлезе в калната нива на проваления „дебат”.

Бръщолевене, дърдорене, триумф на общите приказки и обет за „вечна вярност” от един кандидат-кмет до жена му. „Дебатът”, провокиран от „писмото” на Раденков, беше пълна порнография, но поне даде възможност да лъсне очевадното – политическите „динозаври” може да са спокойни. След тях е пустиня – ако те са грешници и длъжници на града, то „новите” са неспасяеми маргинали. „Дебатът” е минало – ред е на измислените социологически проучвания. На финала варненци ще си кажат думата – те не се интересуват от съчинени „дебати”, но намират начин да накажат нефелните кандидати и връткащите задкулисни договорки. Да видим.

www.bgsniper.com