Масларова се гизди край вилата на Живков
Това е разбираемо. Както е разбираемо, че Масларова демонстрира обида и гняв, търсейки съчувствие за стреса, на който е подложена. В разговора акцентира постоянно върху здравословните проблеми, които шумът около нея причинява на близките й, както и на самата нея. На упреците за луксозния й начин на живот в медиите отвърна, че всъщност била само “гиздава”, както казвала майка й.
Преди произнасяне на присъда Масларова има право на всичко това. Въпросът е обаче какво постига на практика и за какво говори убеждението й, че този ход й носи полза?
По мое скромно зрителско мнение обвинената госпожа най-вероятно е ядосала масовия зрител с опита си да представи своето твърде впечатляващо недвижимо имущество като най-обикновен дом на едва ли не обикновен гражданин – нещо, което, по думите й, всеки българин има след определен трудов стаж. Тук направо си представям полета на чехъла на някой неин набор срещу екрана – ние, за разлика от oнзи иракчанин, който се прочу с хвърлената обувка пo американския президент Буш в Багдад, замеряме само телевизорите си.
По-далеч не стигаме.
За този зрител твърдението й, че имотът е наследствен от 1946 г. по-скоро повдига някои въпроси, свързани с онази епоха – сещате се какви. А другото й уточнение, че къщата е строена преди 15 години, т.е. когато БСП триумфираше ( а тя вече бе успяла да изкара поне един министерски мандат), навежда пък на други въпроси. Също се досещате. Странното е, че Масларова не се досеща. Или си мисли, че никой не се досеща.
Защото да си построиш къща в съседство с вилата на току – що осъдения по онова време Живков е наистина интересно съвпадение. А и не знам дали в България има по-скъпа земя от тази, освен може би край другото място, също свързано с Живков и жилището му от по-ранен период – районът около ул. “Оборище” в столицата, където доста бивши “правоимащи” и техните наследници забогатяха истински от продажбата на имоти, получени по силата на комунистическите им привилегии във времето на диктатурата им.
Само един пример: вилата на бивш важен функционер, построена в полите на Витоша паралелно с градежа на почивната станция на повереното му по онова време ведомство, се даваше под наем на богати араби в началото на 90-те години на космически за опосканата България суми – в долари. И как няма, то не беше подово отопление ( внесено от Запад със съдействието на мобилизираните за целта служители на ведомството), пътни настилки и каменни градежи…Все от заплатата на ръководния другар, за чиято комунистическа чистота иначе се носеха сервилни ведомствени легенди.
Но да се върнем на презентацията на Масларова. Камерата, макар и много бегло, показа определено луксозен имот ( със сигурност за милиони по днешни цени) в съседство с вилата на Тодор Живков на прословутата улица “Секвоя” в Бояна. Само дуварът с охранителните системи, порталът, кокетната беседка и отлично поддържаната доста голям градина вероятно са накарали “обикновения гражданин” да ахне завистливо. Няма да описвам обстановката в доста впечатляващата къща. Със сигурност обаче е видно от пръв и много, много повърхностен поглед, че това изобщо не може да се нарече “обикновен” дом.
Опитите на Масларова да се пошегува, че тази луксозна вила не била къща на “милионер”, защото нямало басейни и сауни, само демонстрираха до каква степен тази другарка е откъсната от реалността именно в социалната сфера, която претендира не просто да познава, но и да е ръководила по-най добрия начин през последните години (както не пропусна да се похвали).
Това, което се видя, е стандарт на живот, който е достъпен за шепа хора в България, а и не само в България. Честно казано, нямаше да е непременно дразнещо, ако не беше опитът й не само да отрече очевидното, но и да го обърне на смях: “ вижте колко всичко е обикновено – това ли е дом на милионер”.
Ами , да. Това е. И фактът, че Масларова не разбира колко е далеч от реалността в представите си за “обикновен дом” , на практика я осъди в очите на хората. Показа я такава, каквато е: арогантно “извисена” над проблемите на милионите хомо-панеликус свои сънародници, рееща се самодоволно в своя свят на самозаблуда елитна госпожа – другарка, която се опитва да ни трогне с жестове, като подаряването на брошките си на един вестник ( от обида), за да ги разпродадат за благотворителност.
Иво Инджев
www.ivo.bg