МВР, „МИРНО!“ ПРЕД ВЕСЕЛИНА ТОМОВА!

Веселина Томова „портила“ акция на МВР…

„Така не правите ли услуга на нарко-играчите?!“

Уважаеми, никой друг, освен пряко ангажираните с конкретните оперативни действия в системата (и то в строга последователност), не би трябвало да знае дали е имало планирана подобна акция или не.

Ако Веселина Томова, както някой смята, надува едва ли не платната си като носител на съкровена информация, това не е никакъв проблем.

Нейно право е да ги надува, колкото си иска.

Но, ако Веселина Томова разполага с подобна, достоверна информация, това вече е друго.

То е позитив за нея като разследващ журналист и силен негатив за други.

Разбира се, понякога един журналист би могъл да се ползва „на тъмно“, или пък по-стройно, за оказване на психологическо давление.

Този похват би могъл да е от полза за правоохранителните органи, но понякога се ползва и за… склоняване на някого към определени действия, към даване и вземане на всичко, за което можете да се сетите – от сенчести структури, но още повече и от неблагонадеждни фактори в самата правоохранителна система.

В армията съществува железен принцип: – „разговорът в строя е не само лош навик, но и знак за суетливост“.

Този принцип отдавна е забравен в правоохранителните ни структури.

„Говоренето в строя“ и още повече „шумът“, произтичащ от него, се смята за белег на професионализъм.

Някой ще каже – правоохраняването не е армия.

Ще му отвърна:

 – има случаи, когато послушанието и дисциплината в правоохраняването са нужни да са такива, че и армията да им завиди.

За съжаление, подобно организационно развитие вече е блян в правоохранителните ни звена, които все повече са отворени за бизнес и тесни политически интереси, отколкото за право и справедливост.

„Тишината е явен признак за правилно обучение и строга дисциплина“ – непоклатимо правило на службите ни за сигурност.

Ако имаше „тишина“, щеше ли някой да си позволи да пита Веселина Томова дали не „порти“ МВР.

„Тишината“ на професионалиста и „пиара“ на самозванеца – лицемер, търсещ значимост, кариера и власт, никога не могат да вървят ръка за ръка.

Сега малко иносказателно:

„Мирно“, не е просто изправен армейски стоеж.

„Мирно“, в правоохраняването, означава преди всичко тишина и видима неподвижност ( а невидимото в службите е твърде динамично и всеобхватно).

Това е върховно положение на външно възприемана неподвижност („тишина“), зад която духът е в максимално приведено състояние на възприятие, действие и … саможертва.

Когато значимостта на суетата търси изява, тя се оглежда единствено в действието, което може да й даде власт и да я държи на върха.

Тя най-малко обръща внимание на възприятието, а за саможертва никога не би и помислила.

Саможертвата е най-ужасния й кошмар.

Затова интуицията й се притъпява до минимум, а интелигентността се трансформира в амбиция на користолюбието.

Така интелигентността престава да носи добречестието, което й е отсъдено по природа.

Тогава идва и провалът – понякога бързо и изненадващо, а друг път бавно, маскиран под псевдооперативната нагласа на духовни слепци, погълнати от джобовете си, но яростно възприемащи се за професионалисти.

Ще го кажа по – простичко, защото лиричността не е за всеки.

Когато в правоохраняването не се познава работата на принципа „необходимост да се знае“ и той се обслужва от неподготвени, да не кажа нравствено ограничени типове, не се сърдете на Веселина Томова.

Като споменах „Мирно“ се сетих, че в старобългарския език „Мир“ означава „Воин“, т.е. човек който съблюдава и бди за светлината, мира и справедливостта в света.

Как и за каво бди правоохраняването ни днес, не бих коментирал сега.

Но принципът „Мирно“, вече е чужд.

Едно е да познаваш духовната същност на „Мирно“, друго е да стоиш изпънат пред някой рекнат началник в МВР или друга правоохранителна агенция и да му отвръщаш на всичко с „Да, шефе!“ или „Супер си, шефе!“, а съвестта ти скрито от амбициозните мераци те бута да му зашлевиш здрав шамар, вместо да лукастваш заради взаимността на келепира ви.

Журналистиката не е слугинаж,  за който мечтаят и в който желаят да я превърнат мнозина политически и икономически субекти.

Разбира се, че във всяка сфера ще намерите бездушни и безродни послушници.

Те винаги са били необходими, на която и да е власт.

Затова е нужно уважение към всеки, който носи и се отличава със свобода на своята индивидуалност, с независимост в дълбочината на мисълта си, а ако това е журналист – още повече.

„Журналистика е да публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано, всичко друго е пиар…“ – достатъчно красноречив е Джордж Оруел.

Да, понякога един журналист може да бъде отличен спътник на оперативната дейност в правоохраняването.

А в някои случаи и най-ефективната поддръжка.

За подобно нещо обаче е необходим не само специфичен оперативен подход и интелектуален чар, но преди всичко широк обхват на мисълта, гъвкавост, бронирана в опит и знание, и може би най-важното, с което трябваше да започна – чисто сърце.

При власт, пари и правоохраняване, обслужващо парите, а не справедливостта , сърце не търсете.

Там вирее и просперира само продажност, окичена в подмолност, в буря от интереси.

В подобна, непрогледна буря, не всеки има смелостта да отстоява справедливост.

Дребнодушният запазва неутралитет в страховете за себе си и за комфорта на собственото си израстване и задоволяване.

А „най-горещите места в ада са предназначени за онези, които по време на големи морални изпитания са запазили неутралитет“ – пише Данте Алигиери.

При внимателен прочит ще забележим, че в „Божествена комедия“, „неутралните”, послушниците, онези, които на този свят никога не са взели страна, са поставени в преддверието на Ада, в самата паст на Ада.

Мястото, което Данте им отрежда е място, недостойно за човешко същество, тъй като само на човешката душа е отсъдено да обитава Рая или Ада.

Така Данте отказва моралното достойнство на „неутралните“ и на наблюдаващите, страхливи послушници, да имат място дори в самия Ад.

Те са прокълнати да следват против волята си знаме, непрекъснато развявано от вятъра… знаме, което всеки миг променя посоката си.

Така че нека бъдем внимателни към ‘неутралитета“ ни, особено що касае моралността и справедливостта на дните ни.

„Защото, каква надежда за лицемереца, когато Бог вземе, когато изтръгне душата му?

(Иов. 27:8).“

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС