МВР – нагоре по стълбата, която води надолу (Част ІІ)
Теория и практика на виртуалната победа над престъпността.Българското МВР трайно е поело нагоре по стълбата, която води надолу или към нищото. През юни миналата година МВР широко разтръби, че е спряло/предотвратило три поръчкови убийства. Това става (според тях) по следния начин. Службата получава информация от свои източници в престъпните среди за замисляно убийство. Светкавичната реакция на началниците довежда до незабавното привикване на заподозрените в съответното поделение на МВР, където са принудени да подпишат протокол, че са предупредени да не извършват такова престъпление.
Според тогавашния ръководител на сектор “Убийства” в СДВР Георги Тотков: “Това се прави най-вече, за да разбере поръчителят, че полицията знае за плановете му, че му дишаме във врата, за да се откаже.”
Тази година по същата схема в поделения на МВР бяха привикани Митьо Очите и подсъдимият по делото “Октопод” Антон Петров-Хамстера. Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов коментира: “Надявам се, след предупредителните протоколи, да не си помислят да предприемат подобни действия.”
Всъщност тази тактика на медийно осветени привиквания напомня за практиката на Алексей Петров в битието му на съветник в ДАНС да привиква “на кафе” различни лица, за да реализира своите замисли за общопрофилактичен ефект. Това се нарича кражба на ноу-хау.
Какво кара полицията трайно да въвежда такива щадящи практики в дейността си?
Не трябва ли тя да си прави разработките, особено спрямо лица, обявени от нея за “знакови фигури от престъпността”, така че да ги хване “на калъп”, както дефинира залавянето на местопрестъплението софийският градски прокурор Николай Кокинов. Всеизвестна аксиома е, че най-добрата профилактика на престъпността е неизбежността на наказанието при подготовка и извършване на престъпление. Не трябваше ли обявеният за дясна ръка на “Октопод”-а Антон Петров да бъде спипан по време на подготовката или опита за извършване за убийството, за да се подпомогне явно издишащото откъм доказателства дело от 60 тома?
Единственото правдоподобно обяснение на този общо и частно профилактичен подход, обилно оповестен в медиите, е, че информацията е от несигурни източници, многократно изявявали се като помагачи на полицията срещу съответно отношение, но толкова компрометирали се, че разгръщането на оперативна дейност по техни данни е сигурна загуба на ресурс.
Това вероятно са същите източници, които всеки път, когато властта има проблеми, докладват, че се подготвя убийството на Бойко Борисов или друга атрактивна личност, но, разбира се, вследствие на информацията им са взети подходящи мерки.
Разшумяване на медийните дървета, целящо отклоняване на вниманието от поредната нелицеприятна истина. Все пак оперативният и ръководният състав отиграват и такава информация, като създават поредния PR ажиотаж.
Предотвратени са 3-6-12-25 и т. н., убийства вследствие на компетентна работа на съответните служби. Раздувка, която трябва да сведе до 0 (“зѝро”, както пояснява на несведущите министър Цветанов) шокиращия ефект на извършените от началото на годината досега 8 поръчкови убийства, за които очевидно няма никакъв шанс да бъдат разкрити. (Според ръководещите сектор “Сигурност” се води и паралелно разследване на извършените, но неразкрити около 120 поръчкови убийства по време на оперативното управление на МВР от тогавашния главен секретар и неговия помощник.)
Впрочем и те бяха използвани за наливане на вода в пропагандната мелница на властта – тези убийства според ръководителите на сектора са признак и доказателство за ликвидираната, притиснатата, с пречупен гръбнак организирана престъпност. Ама наистина, помислете сами, за какво друго биха могли да са признак, показател или доказателство?
Някак между другото остава фактът, че тази предотвратяваща тежки престъпления дейност (истинска или въображаема) се случва обикновено или когато в страната е на посещение еврокомисар, или когато предстои да излезе поредният евродоклад.
Наскоро, бе заловено голямо количество кокаин, забележете, не в “Трактора”, а в комбайн. Очевидно става дума за изграден канал за трафик на наркотици през България. Комбайнът влязъл в страната през пристанище “Варна”, обявено в миналогодишен доклад на Европол като “врата на наркотиците за Европа”, което е външна граница на Европейския съюз. Вместо да бъде заловен там, товарът бива прихванат в Русе, при опит за преминаване на вътрешна граница. От това следват няколко въпроса: защо наркотикът не е бил хванат във Варна? Та нали Гранична полиция се нуждае толкова много от положителни факти за добра защита на границата на Европа?
Има няколко обяснения, едно от които предполага, че тъй като за трафика през варненското пристанище отговаря трибуквена групировка, имаща заслуги за изборните победи на управляващите в Източна България, мястото за залавяне е определено в Русе. За да не се наложи протежираната структура да отговаря/плаща за провалената доставка.
Защо обаче, след като е сбъдната мечтата на ръководството на МВР в България да се изгради структура на ДЕА, като признание за добра работа срещу трафика на наркотици (че каква друга би могла да бъде причината за това присъствие?), не е проведена операция по контролиране на канала за трафик до Холандия и там, съвместно с холандските власти да бъде задържан и получателят, като пътьом бива разследван и отсекът от канала между България и страната на лалетата.
Такъв ход определено би повдигнал авторитета на българските специални служби и би подпомогнал преодоляване на недоверието от страна на Холандия за нашето приемане в Шенгенското пространство.
Този подход по-прилича на отрязване опашката на гущера, за да остане главата цяла.
Той противоречи и на официално обявената от главния комисар на МВР политика на сигурност: целта на полицията е не да залавя количества наркотик, защото за наркотрафикантите той е просто материал. “Нашата цел е не да задържаме количества наркотик, а да разбиваме наркомрежите.” Дори последвалият медиен шум, описващ героизма на извършеното и оценяващ заловения наркотик по цени на дребно, е слабо ефективен във външно-политически план. Независимо от съвпадането по време на акцията с подготовката на черновата за поредния евродоклад, аналитиците в Европейската комисия едва ли ще пропуснат някои странности в изпълнението.
Очевидно акцентът е по-скоро насочен към вътрешния зрител, отрано подгряван за правилно гласуване на идващите след около година избори.
Зрител, който е гладен, беден и жертва на непрекъснати криминални посегателства, но трябва да бъде обезпечен с отвличащ вниманието му от липсата на елементарна защита за живота, честта и собствеността му, шумен полицейски панаир.
(Следва продължение)
Доцент д-р Николай Радулов