МВР – нагоре по стълбата, която води надолу (Част ІІІ)
Whistle 
blowing или цялата пара в свирката. Българското МВР трайно е поело нагоре по стълбата, която води надолу или към нищото. Широкото разтръбяване на разработки и предстоящи реализации от ръководители на МВР по радиостанции и телевизии компрометира сериозната работа на оперативния и дознателския апарат, (а все още има такава дейност и такива служители) на министерството, предупреждава извършителите на престъпни действия да се укрият или да унищожат доказателствата за противозаконната си дейност. Още по-компрометираща е ситуацията с медийно изхвърляне за предотвратена сериозна престъпна дейност и последвалите факти, доказващи, че правещият PR въобще не е наясно с това, за което говори.
(Продължение)
“И снощи са регистрирани два вторични труса. Земетресение с епицентър на около 20 км в югозападна посока от София е регистрирано в 1 часа и 49 минути през нощта, съобщиха от МВР. Вторичният трус е бил с магнитуд 2.5 по скалата на Рихтер.”
в. “24 часа”, 25.05.2012 година
Небивалата активност на МВР през май напомня същото суетене и героично представяне на медийно противоборство през септември миналата година – преди президентските избори. Преиграването и през двата периода доведе до комично представяне. През септември 2011 -а се стигна дотам, че широко се оповести разкриването на кражба на колело, станала преди 14 години, а сега обилно ни бе обяснено героично разкриване на намерения за убийства, последвани от частна профилактика, състояща се в подписване на предупредителни протоколи от заподозрените и обща профилактика – чрез широко оповестяване на тази дейност от ръководителите на сектор “Сигурност” пред медиите, така че всеки, който се замисли за извършване на тежко престъпление, веднага да спре, щом се сети за неотменността и неизбежността на застигащия го като бумеранг предупредителен протокол.
Тази тактика, наречена от главния секретар на МВР Калин Георгиев – “whistle blowing” не е нещо ново, но с използване на английски термин (всъщност употребяван за съвсем различни случаи) от официално лице, главният професионалист на МВР, освен като оправдание за непрофесионалните от теоретична и практическа гледна точка действия на някои от служителите на МВР, се опита да придаде европейски вид на случващото се у нас
Подтекстът е, че това е нов подход на съвременното противодействие на престъпността, а ние ползваме най-иновативните и креативни европейски полицейски техники. Преди десетина години един екзотичен директор на полицията закупи няколко хиляди свирки от английската полиция за 2 паунда бройката (злите езици твърдяха, че стойността на така необходимия уред не надхвърля 80 пенса), като очевидно целта му беше да подпомогне звуково противодействието на престъпността. Така че, дори и в светлината на съвременната полицейщина, направеният ход не е уникален. Всъщност – нищо ново под слънцето. По подобен начин се действаше с Братята Маргени при предишните управляващи сектора, по смешното подозрение за замислено убийство на почти всички от кръга “Монтерей”. Те бяха арестувани, пускани, отново арестувани, издирвани, без да се крият, офисите им обръщани наопаки многократно, макар и на малко дете да му бе ясно, че след близо година зад решетките на предварителния арест е невъзможно да се намери каквото и да било срещу тях и то в официалните им помещения. Всяко от тези широко отразявани действия обикновено предхождаше (както и сега) предстояща оценъчна дейност на Европейската комисия (ЕК) по глава “Правосъдие и обществен ред”.
И накрая какво?
Едно голямо, кръгло като “зѝро” – whistle blowing
По същия начин се привикваха криминално проявени лица, шефове на престъпни групировки и журналисти (властта ясно даде да се разбере, че не прави разлика между престъпниците и критикуващите я) в ДАНС за общо-профилактични беседи.
Фазовото изместване на привичната терминология на криминалистиката и оперативната теория с цел придаване на смисленост на лоши управленски решения и практики доведе до дефиниране на сериозния проблем в Катуница, когато пред очите на полицейски части се грабеше и палеше частна собственост, като “контролирано насилие”. Действително такъв термин има и той обяснява действията на полицейски части с употреба на сила, спомагателни средства и оръжие, в разрешените от закона случаи. Но идеята бе да се опише нарушаващото закона бездействие на полицейските части като висш пилотаж в борбата с масовите безредици.
На фона на непрекъснато увеличаващата се битова престъпност (действията на организираната са толкова рафинирани и слети с корупционните практики на държавните институции, че за обикновения гражданин са незабележими или в реда на нещата), на продължаващите от септември 2011 година до момента, вече далеч над 200 нощни палежа на автомобили, на несекващите побои, убийства, грабежи, изнасилвания, ръководството на сектор “Сигурност” ни сервира многобройни зрелищни акции с екзотични имена.
Всекидневните съобщения за залавяне на престъпни групи за пране на пари, грабежи, фалшификации на валута и всякакви други по-тежки или по-леки престъпления, освен че е в пряк конфликт с обявената теза за пречупения гръбнак на организираната престъпност, но и кара хората сериозно да се съмняват дори и в реално съществуващи и извършени в тяхна полза полицейски акции.
Широкото разтръбяване на разработки и предстоящи реализации от ръководители на МВР по радиостанции и телевизии компрометира сериозната работа на оперативния и дознателския апарат, (а все още има такава дейност и такива служители) на министерството, предупреждава извършителите на престъпни действия да се укрият или да унищожат доказателствата за противозаконната си дейност. Още по-компрометираща е ситуацията с медийно изхвърляне за предотвратена сериозна престъпна дейност и последвалите факти, доказващи, че правещият PR въобще не е наясно с това, за което говори.
Фантастичното изчезване на т. нар. Братя Галеви след прочитане на присъдата им беше сериозен шамар за пропагандния екип, съществуващ, управляващ и побеждаващ в борбата с престъпността във виртуалния свят на безопасното гражданско битие и станалите вече спокойни улици – както твърди американския посланик – на големия град.
Оправданията за налични правни пропуски, които са довели до ситуацията, са несъстоятелни и смешни, при положение, че МВР твърдеше, че двамата “братя” непрекъснато се занимават с престъпна дейност, дори и по време на задържането си под стража. Това е вярно и за истинността се разказват различни истории в Дупница, коя от коя по-неприятни. Но щом двамата са известни като ръководители на сериозна, действаща престъпна организация, а според МВР не са прекратявали нито за момент дейността си, то тогава очевидно е трябвало да се наблюдават от съответните структури, да се разработват, да се събира нова информация и доказателствени средства за стара и нова престъпна дейност. Необяснима е внезапно появилата се деликатност на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, който обясни апатичната неутралност на министерството си в случая с опасенията, че това може да възприеме от гражданите и европартньорите като полицейщина.
Случилото се ужасно и стресирало хората земетресение с епицентър до Перник, се оказа перфектен повод да се отклони вниманието на хората от трескавата, но безрезултатна дейност по противодействие на престъпността. На последно място в новините останаха полицейските хроники за непрекъснат, засилващ се престъпен натиск върху обикновените хора. Впрочем, обърна се внимание върху новопоявилия се трик за измами, свързан с пострадалите от земетръса.
Ръководството на сектора, експлоатирайки страховете и надеждите на хората реши да превърне борбата с природните бедствия в свой нов лозунг
Едновременно с това, започна да се изживява като медиен източник на актуална информация за геоложките и сеизмични аспекти на ставащото. Разпореждането в случай на нови трусове, коли на МВР да обикалят и информират с помощта на мегафони, подозрително прилича на периода от близкото минало, наричан от служителите на МВР “дискотеката”, по което време бе разпоредено полицейските автомобили да са с непрекъснато включени алармени светлини, за да демонстрират присъствие и да оказват общопрофилактичен ефект. Такъв не се постигна, но в реалния свят това доведе до изтощени акумулатори и невъзможност полицейските екипи да подкарат автомобилите в случаите на сигнали за извършващи се в момента престъпления.
Новопредложената стратегия “Whistle blowing” се определя от експертите в сферата на сигурността като “Цялата пара в свирката”. Стратегия, която не води до повишаване на доверието в полицията, нито до прекъсване на тенденцията към нарастване на престъпността и намаляване на разкриваемостта. Което е доста по-щадящо от веднага появилото се в интернет пространството определение с циничен характер.
(Край)
Доцент д-р Николай Радулов