МВР-то на Цветанов да чете съдебната практика като скалъпват обвинения с „анонимни” свидетели и „оперативна информация”!
МВР-то на Цветанов, което по „оперативна информация” „превантивно” може да обуе всеки, когото си поиска, просто защото никак не му е удобен, и не го харесва, е крайно време да се ограмоти и да чете съдебната практика, за да не става смешно с „надеждните” си източници и притиснати менте дежурни „анонимни” свидетели.
Ето малък пасаж от решение № 415 на Върховния касационен съд от 23 февруари 2012 година с председател съдия Лилия Стоянова по делото „Братята Маргини”, с което е потвърдена оправдателната им присъда.
За сведение, решенията на ВКС са задължителна съдебна практика, с която трябва да се съобразяват останалите съдии при постановяване на присъдите си.
„…Видно от съдържанието на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил и подробно анализирал както посочените доказателствени средства, така и показанията на св.В.Д., св.И., св.С., свидетеля със скрита самоличност № 7771, обясненията на подсъдимия И., писмените доказателствени средства, показанията на св.Д., св.В., рапортите на полицейските служители. Изложил е съображения за негодността на последните като доказателствени средства да установят конкретно поведение и действия на Кр.М. и Н.М., които да обосноват изводи, че са осъществили съставите на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения. Обосновано е решението, че вината на подсъдимите К. М. и Н. М. не може да се приеме като доказана по начина, предвиден в чл.303 НПК само въз основа на показания, основани на предположения, на получена информация от слухове, на обстоятелството, че някой с някого се познава, че е пътувал чрез туристическа агенция и е пребивавал с определени лица в един хотел, че копие от документ за самоличност на близък на едните подсъдими се е намирал в друг от подсъдимите. Не е произволно, а направено въз основа на пълен и всестранен анализ на целия събран по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Само след като е извършил всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съдът е могъл да мотивира вътрешното си убеждение, което не е основано на предположения. Такива се съдържат при мотивиране на искания и обосноваването им в протеста с изрази като напр. „… събраните доказателства, макар и оскъдни, сочат на една стабилна връзка между подсъдимия К. и двамата братя…”(вероятно това са двамата подсъдими Н.М. и Кр.М., чиято наказателна отговорност може да бъде лична, но не и колективна само защото имат родствени отношения), които вероятно следва да бъдат приети от съда като основание за извод, че е доказано обвинението да са извършители на престъпленията.
Поначало както в протеста, така и в обвинителния акт, липсва ясно и точно описание на конкретното поведение на подсъдимите Кр.М. и Н.М., от което да се изведат признаците на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения. Вината не може да се предполага или да се доказва с установяване на емоционална връзка, предположения или вероятности, на каквито са основани твърденията в протеста, че може да се стигне до различни изводи от направените с протестираното решение като основание за предложението да бъде върнато делото за разглеждане от друг състав.”
В България напоследък е трайна прокурорско-полицейска практика обаче обвинения да се сипят единствено по показания на зависими, притиснати, „анонимни” свидетели, които са чули, че някой им казал нещо за някого си.
Съдебната практика на ВКС обаче е категорична: Вината не може да се предполага или да се доказва с установяване на емоционална връзка, предположения или вероятности.” И още: „…не може да се приеме като доказана по начина, предвиден в чл.303 НПК само въз основа на показания, основани на предположения, на получена информация от слухове, на обстоятелството, че някой с някого се познава”.
Afera.bg