Медийната кампания „Таки” заглъхва по сигнал
Бавно и полека поредната медийна кампания, плод на гонката на тиражи и на „кръвосмешението между медиите и спецслужбите”, наречена за кратко „Таки”, върви към заглъхване. Нещо повече. Създава се впечатление, че това става по сигнал.
Очевидно поръчителите се стараят да прикрият следите си, избягвайки рязко спиране на комбинацията.
През последните два месеца се редуваха откровени измислици с „правдоподобни” информационни заготовки от фабриката за слухове на някои служби и медии.
Постигнати бяха повечето от целите. Никак не беше трудно. Потребителите на тези медии отдавна са зомбирани да не помнят какво точно е пишело в предния брой. Все пак авторите на най-безсрамните измислици по темата „Таки” замлъкнаха някак изведнъж – дали все пак не са поне малко гузни пред консуматорите на измислиците си?!
Оперативните искат винаги да са на далавера. За пореден път те изпълниха поръчката – „пенсионираха” поредните поизчерпали се „босове”, за да започнат медийното изграждане на нарочените за „наследници” на Таки и Къро – Темерута и Сако. Остава да прибавят и някой прероден Ванцети, за да стане смехорията пълна.
В същото време в София наркоразпространението си върви – ченгета и новите „клетки” на дребните и средни дилъри въртят бизнес на воля. Нали ползват „чадъра” на медийно преекспонираните „босове”, които отдавна са извън играта. Кът са бигбосовете, ех…
След акциите на МВР за чистка на наркодилърите край училищата бизнесът се ориентира основно към нощните клубове и интернет.
Колкото до Таки и Къро – те повече от година са в пълна пенсия. Вероятно са си я заслужили пред когото трябва. Даже и притуриха – „дистанционното” ги докосна чак в ЮАР и ги въвлече в медийна кампания, обслужваща различни „схеми”.
Как иначе – наркотрафикантите станаха легални инвеститори, запленени повече от яхтите си, отколкото от манекенките си. Обаче са верни единствено на мангизите и спазват договорките за отчисленията, за да не ги пушнат и тях. Нима е особена тайна – продължават да пазят собствеността на онези, които сърцераздирателно отричат да са раздавани мангизи в „червени куфарчета”. Какви „червени куфарчета” – направо банки им раздаваха на червените довереници.
Конфигурациите на наркопласьорите се раздробиха на малки „независими клетки”, а кръвосмесителният конкубинаж на (не)прикрити ченгета и обслужващия ги персонал във „ведомствените” медии се напъва да роди от тях имитация на нови босове, реднати за илюстративен отстрел, когато се наложи пред Брюксел.
Междувременно и те се отчитат – рекетът за свежи пари в условията на криза и загуби за „олигарси”-наркотрафиканти е по подразбиране. Независимо от внушенията, че след показния разстрел на Главния на 25 август 2005 г. била приключила историята с „големите босове” на терен.
Апропо – сегашните „бигбосове” на СХЕМИТЕ, афиширани като „олигарси”, не стъпват ли някак прекалено (п)резидентски, забравяйки каква съдба постигна знакова фигура като Емил Кюлев?!
Каква ирония – „острилката” Таки се оказва засега далеч по-предпазлив от уж предвидлив банкер като Кюлев, ползващ се преди години с президентско благоволение.
Любомир Живков