Медийните октоподчета с големи концепции, или как се практикува медиен канибализъм у нас
Днес е последен ден за предаването "Арт трафик" по телевизия Про бг, в което имах удоволствието да поработя около месец. Едно от малкото културни предавания, които ни отсрамваха пред света. Без да преувеличавам – може би и да е излизало като бюджет твърде скъпичко на нашите медийни спецове в съответната телевизия, може да им се е видяло не особено рейтингово, но едно от малкото смислени арт пространства в родния ефир.
Днес е последен ден за предаването "Арт трафик".
Не го казвам траурно, нито предизвиквам нечие съчувствие. Макар и за кратко, се бях почувствал част от екип, в който свободата и гъвкавостта на мисленето, непретенциозността, импулсивността и професионализма тихомълком си бяха прокарали пътечка във все по-комерсиализиращата ни се телевизиона джунгла, все по-чалгаризиращата се.
Днес е последен ден за предаването "Арт трафик"…
По време на криза е много удобно да се минава с номера, че даден тв продукт излиза солено на медията. А това, че буквално изритваш на улицата авторитети и изключителни личности като Елин Рахнев и Румен Леонидов (основни фигури в екипа на "Арт трафик"), това, че с подобен акт на "икономисване" по някакъв начин оскверняваш безмълвно и паметта на покойната Живка Гичева, която енергично и вдъхновено (спомням си! присъствах на първите срещи при създаването на предаването!) искаше да сбъдне този проект… За някои свръхпрагматични мениджъри май е без значение!
Веднага ще се намери клауза от договор, за да се аргументират и да те изпратят в някоя от бездните на публичността. Веднага ще го изиграят пиарски – така че обществото, но и екипа на предаването, да не нададат вой, да няма много-много разправии, както се казва.
Днес е последен ден за предаването "Арт трафик"…
И какво се оказва? У нас можеш да правиш опити за едночасово и всекидневно (забележете!) арт предаване по една телевизия. Можеш да се потиш, да мечтаеш, да умуваш как да хвърляш спасителни пояси на талантливите ни личности, за да влязат и те заслужено в кадър. Можеш да търсиш различната гледна точка въобще за разбирането за култура, но изведнъж се появява внезапно нечие амбициозно и прагматично намерение, зад което застава някой малък медиен "октопод" с голяма концепция… и ти си поставен на колене!
Отделен въпрос е, че в България забиването на нож в гърба на другарчето си е масов спорт!
Няма да изпадаме в конкретики. Да излагаме на показ слухове за това кой и как ще запълва времето, в което вървеше предаването "Арт трафик" по Про бг. Колко евтино би излязло на медията да използва друг екип, който да заеме този часови пояс. Да се използват щатни бройки, които да се правят на "арт трафиканти" (такава бе, според мен, ролята на екипа ни – да сме трафиканти на изкуство!). Но какво пречеше да се проведат няколко разговора с ръководството (инициирани, разбира се, от самото ръководство), преди да се изхвърли на бунището на медийната история "Арт трафик"? И защо тайничко се е готвел месец по-рано друг проект, друга концепция, без да бъдат уведомени хората от екипа ни?
Ето това аз наричам медиен канибализъм по балкански, дами и господа!
Да "изядеш" живо предаване, да "изядеш" жив екип, за да се настани на тяхно място удобен и пресметлив малък медиен октопод, който да смуче и да тлъстее пред очите ти… Поръчков октопод… Докато не му се нахвърлиш и на него един ден… Срамна история!
На трудовата борса има какви ли не оферти за работа, но да се занимаваш с естетика, с изкуство, с телевизия не е проста работа, фасулщина. Не е лесно да събереш екип от съмишленици, които да се посветят на едно културно предаване, а седем месеца по-късно някой главорез да им разкаже играта в рамките на ден-два.
Грях им на душите на спецовете, които се изгавриха с културното предаване, това мога да кажа в заключение. Да им имам дипломите, (пре)квалификациите, интересите… Мечтите да им имам! Мечтите…
П.П. Написах този текст от съображения за достойнство, за справедливост, за памет! Да ме прощават засегнатите! Лека им медийна пръст на поредните октоподчета в държавата ни! Медийни канибали, които не заслужават и некролози да им разлепиш някога!
Петър Петров