МЕДИЙНИТЕ ТАЛИБАНИ. ВЯРВАТЕ ИЛИ НЕ – ПОСТЪПВАМ В „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА“!
Добро утро.
Имам скриншот от вътрешния чат на една редакция. Голяма редакция – имат вестници и сериозен сайт. Имат разбира се и много пари, а освен това имат и огромни претенции, хорицата в таз редакция.
Та какво научавам аз вчера от „тайната“ кореспонденцията между главната редакторка на един от вестниците в тази редакция и служителка от сайта?
Ами как какво?! Стандартното. „Поръчали“ са ме за утрешното издание на вестника, както се казва в средите на Митьо Очите.
Едни приятели на журналистката я помолили да напише нещо гадно за мен. Нормално, предвид факта, че познавам приятелите й. И себе си, разбира се.
Та какво да направи женицата в тази комплицирана ситуация? Е, как к’во да направи, ще изпълнява, къде ще ходи! Пише предложение на шефката на вестника, така и така, трябва да напишем нещо гадно за Васил, например, че докато е ял Зрънчо на люлките зад Хилтън той сам си е счупил пръстите с полублагороден камък от музея „Земята и хората“. Или че лекарите в „Пирогов“ са били дрогирани и по-погрешка са му гипсирали, иначе напълно здравите пръсти. Или пък, че съм карал празника с Брендо и майка му на Троянския манастир с една торба кокаин.
Абе въобще, журналисти сме, какво им хрумне – това ще напишат. И аз ги разбирам – все пак колеги сме!
Но друго искам да кажа. И то не е това, че смятам после да върна жеста. Разбира се, че ще им го върна – ние приятели ли сме или лукови глави?!
И на журналистката, и на главната редакторка, и на „приятелите“. На всички ще върна жеста. Дори нещо повече!
Две седмици всеки ден ще им връщам жеста, а после още три месеца бонус ще им дам. Някой ще каже – отмъстителен си, Василе. Ами не съм. Уважителен съм! Който не го разбира – да отиде на курс при Люба и светът на родната журналистиката ще му се открие като на длан.
Защото талибани има навсякъде.
Дори и в смирението на Великден, дори и в покаянието на християните от редакциите на ДПС.
Така че пишете, но само за информация – аз другата буза за нов шамар не смятам да си давам.
Вярвате или не – постъпвам в „Ислямска държава“!
Васил Петев