Между Марешки и Йорданов – борба или телевизионен кеч

Двамата си разменят „кървави писма” през медии и предизборни щабове, обаче все по-очевидно става, че те бягат в една писта, като Марешки само носи палката, за да я предаде /или по-скоро за да я продаде/ на Йорданов.

Защото: Той обещава да живеем добре. Обещава най-сетне да довърши стадион „Варна”. Обещава да има място за всички варненчета в детските градини. Обещава да стимулира инвеститорите, за да завърши и сагата „Алея Първа”. Обещава да запази варненската формула в публично-частното партньорство и заменките на общински терени. И още светло бъдеще.

Обещава кандидатът да довърши Варна през четвъртия си мандат – Кирил Йорданов. Обещава – съвсем същото – и „борецът” със статуквото и с Йорданов, Веселин Марешки.

Само преди два месеца – на последното заседание на Общинския съвет обаче не друг, а Марешки услужливо хвърли въже на Йорданов, който вече гълташе вода заради обявената обществена поръчка за 228 милиона лева, които искаше да похарчи от името на следващия кмет. Когато поръчката се разчу и скандалът се размириса, борецът със статуквото Марешки пламенно настоя съветниците да забранят на кмета да обяви поръчката и така му спести нуждата сам да отмени поръчката или да продължи да настоява за нея и да си осигури среща с прокуратурата.

Вероятно Марешки имаше жестове за връщане, защото с този спор двамата привидно демонстрираха мускули преди началото на кампанията, а всъщност си направиха реклама на бартер. Още тогава стана ясно, че по схемата Марешки ще отвлича вниманието с евтини номера, за да помогне в избутването на Йорданов до балотажа. Идеята е втори там е Марешки, който в този момент ще забрави всички битки със статуквото, ще осребри амнезията и кротко ще се заеме с това, което правеше и през последните четири години – да скубе, каквото може от общината под благосклонния поглед на Йорданов. А тези, които са повярвали на купената му социология, на картончетата с телефони и на лекарствата, които всъщност са доста скъпи за качеството си, ще могат само да си мушнат по едно валидолче под езика и да заживеят пак в Кировград. Защото Марешки може и да обещава алтернатива и разрушаване на статуквото. Той обаче си живя в тях прекалено добре,за да иска наистина да събори удобния покрив, наречен „Кирил Йорданов”. Защото, докато се изживяваше като алтернатива в общинския съвет, Марешки изведнъж се оказа собственик на 2 декара от болница „Света Анна”. Стопанинът на града – кметът, нямаше възражения. Макар и вечно горд с варненското си потекло, Йорданов този път загърби и волята на създателите на болнцита, и плановете за варненски „Пирогов” със съгласието си да започне разпродаването на терена на парче. Странно мълчание цари в администрацията, която уж трябва да се грижи за нас, дори след като агитацията на Марешки се оказа опасна за живота. Човекът, който иска да упрвалява Варна, безцеремонно показа, че изобщо не зачита законите и правилата и овеси огромните си портрети на фасадата на Централната поща. А когато първите плакати паднаха и само по чудо не убиха никого, Марешки просто закачи нови. Йорданов беше май единственият му опонент, който не обели дума за скандалния случай, а администрацията му остана услужливо сляпа. Както беше сляпа и при двата опита на Марешки да използва сградата на пощата в сделката с парцел в Морската градина. При втория му опит двама общински съветници публично го обвиниха, че предлага подкупи, за да мине замяната. Този път дори той не се осмели да повтори блъфа, с който се измъкна от скандала с Двореца на културата и спорта. Тогава, ако си спомняте, Йорданов се опита да представи Марешки като благодетел на града и насред спора изненада съветниците с намерението на аптечния бос да купи част от Спортна зала. След воя, който се надигна, Марешки се измъкна с евтиното оправдание, че само пробвал дали администрацията ще се изкуши. И никак не е случайно, че точно на тези двама кандидати за кмет – Марешки и Йорданов думата „заменка” им е любима, а общите им усилия превърнаха публично-частното партньорство в още един синоним на „далавера и корупция”. Затова не е чудно, че когато Марешки спечели обявения от Йорданов конкурс за построяване на нова сграда на кметството във Виница, хората там скочиха и спряха проекта. Защото те смята, че като данъкоплатци заслужават да бъдат обслужвани в нормална сграда, докато кандидат кметът Марешки разпределя нещата по друг начин – „публичното” от партньорството – тоест кметството, е пратено в гълъбарника, а за частното” остават четирите етажа. А Йорданов все твърди, че внимава какво подписва… Явно не е внимавал и над документите, с които Марешки получи правото да строи блок до „Макдрайв”, където вече трета година стои грозния бетонен паметник на празните обещания – на Марешки и на Йорданов. Минете да го погледате преди изборите и пак потърсете смисъла в изявлението на Марешки, че тъкмо той е алтернативата на Йорданов.

Милен Василев