Между ракийката и салатката пред телевизията, забравяме децата си!
Докато гледаме между ракийката и салатката поредния традиционно слаб мач на родните ни любимци с два леви крака или редовните новини със следващия по списъка отвлечен бизнесмен или неговото дете, когато се забъркваме в битовизма на домашните скандали и мерим под око по-новата и лъскава кола, одумваме поредната врътка на униформени и магистрати или броим колко есемеса и разговори са си провели Красьо Черния и съдиите от ВСС… Докато одумваме фалиращото правосъдно министерство и словесните престрелки между стар и нов министър… Докато си мислим, че сме в правия път, който вървят и децата ни… Изведнъж идва отрезвявянето, породено от инцидент и емоционален шок или нещо друго, което да накара заспалото у нас да отвори клепачи, а и да се ококори. Усещаме, че пътя на децата ни не е този, който не им показахме, заети със собствения си егоцентризъм, оправдан със служебна заетост и всекидневни ангажименти. За да открием в един не много лицеприятен момент, че те са пораснали по законите на джунглата, възпитани не от нас, а от улицата и Хонконгски и Холивудски екранни герои. И стават жертви на обществено бездушие и на родителската ни безотговорност. Умират в битки със съученици, от предозиране с дрога, в предизвикани от надценени възможности катастрофи, от непознаване на чувствата и от несподелена любов. Умират от неразбиране и отчуждение, от егоизма и студа на хората около тях. От незаинтересоваността на институциите, на организациите, на сърквата… Затова бягството от тази действителност, която не харесват, тласка младите хора в измислени драми и истински сблъсък с жестокостта и насилието на одървения живот. А когато събудят у себе си животинските инстинкти, крехките им загубват човешкото в себе си. И тогава стремежът да бъде забелязан мутира и се изражда. Така пак по измислени филмови примери и компютърни кървави игри едни създават свои банди и търсят повод да се докажат в битки с други, правят рокерски или автомобилни сборища с лудо вдигане на адреналина, а трети създават нацистки и фашистки групи и преследват всеки, който е различен от тях. Последният подобен пример е в Пловдив, където маскирани хлапета, нарекли се лявата организация "Обединен фронт", откриха антинацистки фронт. Те заплашиха, че предприемат радикални мерки срещу тайните фашистки и неонацистки формации, ако изпълнителната власт и прокуратурата не им помогне за противодействие по законен път. Тийненджърите са на възраст между 16 и 18 години и вече имат свой патрон – председателят на комунистическия клуб "Че Гевара" Павел Иванов?! От тях обаче научаваме, че фашистите и неонацистите са от други две организации, наречени "Кръв и чест" и "Комбат 18". Новата организация наброявала около трийсетина членове, а фашистите били многократно повече и това води само до един извод. Докато кметът на Пловдив сънува лидерски пост във ВМРО, а всички останали обществени организации се почесват по врата, докато владиките и подопечните им отци се занимават с материалните облаги и загърбват духовното, макар да носят табелата на духовенството, а семействата нехаят отдавна за децата си, те избират пътя на саморазправата и решаването на проблемите си по свой начин и със свои средства. Новата организация обаче е болезнен вик за помощ. Това личи и от отправения ултиматум към изпълнителната власт. Който не е лишен от основание. Защото маскираните комунистчета днес само плашат, но утре може да започнат да действат. И тогава вместо мутренски стрелби, може да станем свидетели на латиноамерикански вендети с поредица кървави саморазправи и жертви. Тогава няма да се оплакват от охранителите в училищата, които люпели семки или се държали като странични наблюдатели при конфликтите с тези, които ги тероризират, когато бандите от т. нар. фашисти и нацисти нахлували в учебните заведения да ги тормозят. Отпор ще има, а сигурно и жертви. А колко по-хубаво би било, ако вместо ракийка и салатка пред телевизора, всеки се почувства по малко и отговорен родител. Или за мнозина това е все още много трудно нещо?
afera.bg