Мераците на Гоце Балкански

Пролет е и мечките се събуждат от дълбокия зимен сън. Заедно с тях от боянската си бърлога изпълзя и Георги Първанов и с енергичен размах се зае да твори поредните си комбинации и съмнителни дела. След като набързо разреши проблемите на световната цивилизация в Истанбул, а всъщност изприпка да се подмаже на американския си колега Обама, българският президент се прехвърли в царството на синьото гориво. По негова инициатива в края на тази седмица в София ще се състои международна среща на доставчици и потребители на природен газ, които трябва да разговарят за европейската енергийна сигурност, както и за бъдещите енергийни коридори, чието създаване буди противоречиви чувства сред експертите в тази област. Зад многото думи и неясни коментари от страна на президентската канцелария стана ясно, че на практика в София ще се срещнат група газови търговци, чрез които държавният ни глава ще се опита да повдигне западналия си авторитет както в Европа, така и пред геостратегическите щабове на Русия, за които доскоро се твърдеше, че стоят зад нашия Гоце и го подкрепят като политическа фигура от регионален мащаб.
Дни преди началото на газовата среща в българската столица администрацията на Първанов е изпаднала във видима паника поради валящите откази от страна на високопоставените гости, които трябваше да легитимират международния авторитет на българския президент. Хилари Клинтън, Ангела Меркел, Никола Саркози и останалите държавници, поканени още през миналата година, любезно се извиниха с неотложни дела и пренасочиха усилията на "Дондуков" 2 към по-дребните риби в световната политическа йерархия. Голямата надежда около присъствието на Владимир Путин пропадна буквално в последния час, а руснаците не пропуснаха случая да се изгаврят с хората на Първанов, като им подшушнаха, че участието на техния премиер в софийската среща е безсмислено след като няколко дни по-късно той ще преговаря в Москва със Сергей Станишев за общите енергийни проекти на двете страни. Представям си какви псувни е отнесъл бате Серго от президентската канцелария, където цялото Първаново войнство е мобилизирано до краен предел и прави всичко възможно да изчетка силно запрашения международен мундир на нашия главнокомандващ.

Всъщност на Цивилизатора, а отскоро и Газопроводчика Гоце хич не му пука за съдбата на енергийните коридори, минаващи през България. Главното му задание оттук до края на президентския мандат е да потърси възможно най-доходното място, което да удовлетвори нарастващите му амбиции, подхранвани от заобикалящите го политически клакьори. Примерът на бившия германски канцлер Шрьодер, заел богато платена шефска длъжност в енергийната империя на "Газпром", е пътеводна звезда и за наш Гоце. В името на тази химера той се луташе из чукарите на Средна Азия и разговаряше с местните диктатори за неосъществими на практика проекти, родени от болното съзнание на съветниците от "Дондуков" 2. С нескрита арогантност Първанов и неговата "експертна" дружина се опитват да пробутат на ЕС очевидната измама, че Азербайджан, Туркменистан и Узбекистан ще играят по европейската свирка и щедро ще снабдяват Стария континент с неограничени количества газ. И естествено, за задвижване на тази иначе бавна ориенталска машина ще бъде необходим един енергичен и опитен регулировчик, а неговото име, разбира се, е Гоце Балкански – специалист по всичко и най-вече по тънките дела и афери, с които България се прочу по цял свят през последните години.
Европа обаче трудно се хваща на евтините номера, които напоследък й пробутват червените "мозъци" в София. Брюксел иска да знае защо Първанов непрекъснато лобира за чужди интереси, а в същото време загърбва най-важните – тези на собствената му страна. ЕС гледа с подозрение необяснимата активност на Първанов и неговото бойно другарче Станишев в защита на редица руски енергийни проекти, които ще поставят не само България, но и редица европейски държави в още по-силна зависимост – икономическа и политическа – от плановете на Москва за пълен монопол върху петролните и газови доставки за Стария континент. Европа недоумява също така на какво се дължи необяснимата енергия, с която управляващите в България се опитват да вкарат и Турция като основен играч в енергийната далавера. Въпреки съмнителните перспективи и ползи около нашумелия проект "Набуко", Гоце и компания с магарешко упорство се натискат да вкарат България в поредната икономическа зависимост и то от нашия вековен недоброжелател и съсед – Турция. Европейската комисия очевидно не желае участието на Анкара в един толкова всеобхватен и амбициозен проект, защото много добре познава подлия нрав на анадолското изнудване, с което доста често си служат турските политици. Техните новоимперски амбиции се засилват със всеки изминат ден и сериозно застрашават диалога за приемането на Турция в ЕС.
Някак мимоходом изтече новината, че ако участва в "Набуко", Анкара ще иска да й бъде заплатено с 15 на сто от преминаващото през тръбите синьо гориво. Ако това условие бъде прието, цената на крайния продукт ще бъде силно завишена и на практика ние, българите, ще бъдем принудени да плащаме значително по-скъпо, отколкото даваме сега за получавания газ от Русия.

 За разлика от турците никой от нашите умници нито мисли, нито изчислява какви такси трябва да иска нашата страна от следващите потребители по веригата. Никой нищо не говори и за собствеността на газопреносната мрежа на наша територия и това поражда дежурните спекулации, че руснаците окончателно ще сложат ръка върху нея и ще ни превърнат в една обикновена охрана на преминаващите през нашата територия тръби.
Йезуитът Първанов често се пъчи в чужбина в защита на околната среда, а не продумва и дума у нас, когато текат бурни дебати и протести срещу унищожаването на българската природа. Гоце безочливо подмина и голямата опасност от замърсяване на нашето Черноморие с зле замисления петролопровод "Бургас – Александруполис" и още веднъж показа, че не е  държавен глава на всички българи, а дребна пионка в ръцете на международните олигарси. Именно към техния недостижим за простосмъртните Олимп се стреми и нашият Бай Гоце Балкански, за когото понятия като чест, достойнство и национални интереси са приказки за наивници, каквито за съжаление не липсват в нашето мило отечество.

Стефан Солаков

В. „Атака”