« Върни се назад Публикувано на 22.07.2009 / 18:07

Методи Андреев : Службите отглеждат и създават Симеон Саксгобургготски

 

 

– Г-н Андреев, на пазара са вече “Тайните досиета на царя”. Каква е вашата оценка на това документално разследване, откъси, от които тиражира национален всекидневник?

– Според мен, това което Алексения Димитрова пише до голяма степен е вид поръчка. Внушава се, че царят е бил жертва, едва ли не кристално чист и много тормозен. Нещата при него не стоят по този начин. За това говорят фактите. Факт първи – ние видяхме, че след идването на царя в България, той не хранеше лоши чувства към офицерите и агентите на бившата ДС. Човек, който е пострадал от тази система, колкото и благороден да е, може да не търси мъст, но е логично да търси правосъдие. Нека си спомним, че системата свързана с ДС се реанимира точно с идването на Симеон Сакскобургготски. Затова когато един журналист прави разследване на тема “Тайните досиета на царя” той трябва да е абсолютно независим от системата на ДС. Ще дойде време и ще разберете смисъла на това, което казвам.

НДСВ претърпя пълно фиаско на изборите, Симеон си подаде оставката, но остана в България. Кому е необходимо цялото това лъскане на имиджа на царя точно сега?

– Това не е случайно и ще обясня защо. Не забаряйте, че царят има синове, които не са се отказали да правят бизнес, или да участват в политическия живот на България. Те имат амбицията под някаква форма да се реализират в страната ни. Нашият народ има едно неприятно качество – много бързо забравя. И когато една неистина е повторена многократно в тиражен национален вестник, а после и в книга, народът започва да чувства носталгия, умиление, забравя кой всъщност беше този човек, какви хора той реабилитира. Затова казвам – много е важно журналистите, които пишат за царя да са независими от системата, от която черпят информация. Но нека пишат. Който има пари си плаща, защото изчистването на миналото струва пари.

– Според носителката на “Черноризец Храбър” Алексения Димитрова сведения за Симеон и семейството му са събирали 50 агенти, като тези хора са най-близкото обкръжение на царя! Дори не толкова наивният читател би си задал въпроса – как е оцелял Симеон в тази пропита от шпионаж и интриги среда?

– Вие представяте ли си колко глупав трябва да е този цар – най глупавият човек на света, ако не знае, че е следен. Представяте ли си – той да има 50 агенти в най-близкото си обкръжение и да не знае за това?! Това само един глупав човек може да го допусне. Това говори за глупост, ако разбира се изобщо е така. Аз смятам, че не е така. Смятам, че действително близкото обкръжение на царя е било наситено с хора свързани с Първо главно и с 6-то управление на ДС. И царят е знаел за това, защото това е било част от играта, част от нейните правила. Този “сценарй” говори за поети взаимни ангажименти и от двете страни – от страна на царя и от страна на службите. Логиката е простичка -ние \службите\ ще те протежираме, ще ти даваме възможност да живееш добре, но за сметка на това ти не трябва да имаш никакви тайни от нас. Това непрекъснато следене е нещо като гаранция за лоялност. Знаеш, че си непрекъснато сканиран, но го приемаш за да покажеш лоялност. Значи този човек е или много глупав или просто е знаел, че тези хора са агенти. Царят не е ги е изгонил от обкръжението си въпреки, че навярно е знаел за тях. Факт е че царското семейство напуска България незасегнато от революционните промени. Единствената “вреда” връху тях е референдума от 1947 г., който ликвидира монархията. Но това е политически процес, който отделни личности не могат да спрат. Забележете – новата власт, новият режим има отношение на симпатия към царското семейство. Това се доказа и от оперативната разбаротка “Паразити”. Там се проследява царската фамилията до 1965 г., след което делото е спряно. В “Паразити” ясно се вижда – офицерът от ДС, който е бил зачислен към царската фамилия пише, че на младини царицата майка Йоана Савойска, която е италианка, е симпатизирала на комунистите. Това го пише буквално. Тази царица не осъжда революционите промени, преврата на 9-ти септември 1944 г., тя не осъжда референдума от 47 година. Едва ли не царицата смята смяната на властта \падането на манорхията\ за нормално. Единственото, което тя не е харесала е, че този преврат се е случил по революционен начин. Йонна Савойска няма отрицателно отношение към политическите промени, които са извършени от комунистите тогава. Лелята на царя също е била едно много народна жена. Цялото царско семейство е възпитавано в дух на социалдемокрация, в духа на левите идеи, в което няма нищо лошо. Точно с тези “детайли” може да се обясни отношението на комунистическата власт към царското семейство. Не напразно нареждането на Сталин : “ Не закачайте царчето”, е толкова известно. То е показателно.

И сега е много смешно да се мисли, че един лидер на една конституционна система, какавато е била монархията, може да не представлява интерес за службите и да остане извън полезрението им. Напротив – службите до голяма степен са отглеждали, създавали са Симеон Саксгобургготски. Защо? Защото той е носител на цяла една епоха. Хора \като царя\ са необходими на всяка уважаваща себе си разузнавателна служба. Защото в него е инвестиран страхотен ресурс. Той е излючително интересен като обект за сътрудничество за бившите служби – и български и съветски, още повече, че той не би имал идеологически терзания, тъй като е бил с леви убеждения . Затова и в предишните ни разговори ви казах – смятам, че на въпроса дали той е бил вербован, може да се отговори само когато се видят документите. Но, че царят е знаел, че е обект на специално и голямо внимание от страна на комунистическите служби – за това спор няма. Той е знаел това. В същото време, един преследван човек, за какъвто се представя той – когато стана премиер на България започна да търси така наречено от него помирение между хората от ДС и тези, който те са разработвали \техните жертви\. Аз лично имах разговор със Симеон Саксгобургготски . Цялата комисиля се срещнахме с него. Както е редно, когато той стана министър- председател нашата комисия беше поканена в неговия кабинет в Министерски съвет. Там разговаряхме, а член на комисията му подари архивна снимка, на която Симеон е с леля си. При срещата възникна, да не казвам спор, но се отвори диалог между мен и царя. Той каза: добре г-н Андреев, вие смятате ли ,че истината, която е в архивите е полезна? Казах : г-н премиер, истината винаги е полезна. Да, де, ама това не е цялата истина. На мен ми казаха, че има много унищожени архиви, отвърна той. Казах : г-н премиер абсолютната истина е философско понятие. Като такова то е обект на изследване на много философски школи. А как виждате вие помирението – пита той. Ставаше реч за помирeние между комунисти \или хора с досиета\ и останалите. За да има помирение трябва да има някой, който да прости на някого. Това значи, че на този, на който ще прощаваме ние трябва да знаем за какво му прощаваме. Защото не всичко може да се прости, г-н премиер. Моята теза е, че една нация може да даде прошка на своите мъчители. Всеки народ би трябало да знае много добре историята си. Това беше разговорът ни със Симеон. Знам, че той лично е разпоредил закона и комисията да бъдат ликвидирани. За целта дори е подготвена специална група от юристи, имало е хора от министерство на отбраната, от министерство на вътрешните работи и трима представители на парламента. Те са били тези, които е трябвало да намерят начин как да се закрие комисията. Няма спор, че царят е дал нареждане. Това го знам от Владимир Дончев. Човек, който иска да направи помирие, не постъва така \закрива комисията по досиетата\. Нормално е първо да поиска изясняване на всички исторически факти свързани с този период, за да се научи истина, за да се знае кой на кого ще прощава. Защото не всичко може да бъде простено. Как постъпи царят – чрез неговото политическо разпореждане беше прекъснато действието на закона за достъп до документите на бившата ДС, а комисията беше изгонена по един срамен начин на 21 януари 2005 година от нейната сграда. Един преследван от службите човек не може да бъде толкова близък приятел със своите мъчители. Симен е близък с Бриго Аспарухов. Искаше да го направи съветник по националната сигурност. Симеон е близък с ген. Любен Гоцев, който още през 1995 г. Любен Гоцев ходи в Мадрид, самият Гоцев признава това. Дори, ако си спомняте Любен Гоцев беше един от офицално признатите съветници на царя и той много често ходеше във Врана. Това е факт. Никой не криеше, че Любен Гоцев и царя освен официалните срещи имаха и съвсем други \неофициални\.След това – Симеон прави бизнес с известен агент на ДС, за който има съмнение, че е бил агент и на КГБ. Говоря за Атанас Тилев. Нещо повече – Атанас Тилев дава на Симеон процент от своето застрахователно дружество. За какво прави това, паради каква причина?! Да не забравяме, че царят се е занимавал с една много деликатна дейнност, каквато е оръжейния бизнес. Ако вие се интересувате и желаете да научите истината за този негов период може да отидете в комисията да поискате делата за оперативна разбаратка, които се намират не в архива на МВР, а в ахрива на НРС. Това е бившото Първо главно управелине на ДС. По думите на Цвятко Цветков, а той знае какво говори – има 50 сантиметра дебели папки за царя. В тях, според Цветков, има доста интересни неща за Симеон. Те, забележете, са получени като информация от френските специални служби. От тях става ясно за този “деликатен” оръжеен бизнес на царя.

– Агент с псевдоним Мари пише : “все повече се утвърждава убеждението, че Симеон се занимава с контрабанда на накротици и че в тази дейност участват лица от двора на иранския шах”. Според авторката на книгата обаче не може да се вярва на истиността на подобна “дописка”, защото не е посочен източника на това убеждение?

– Да попитам –ами ако Мари е била сътрудник на френските специални служби? И е била на двойна “езда”. Защото на мен са ми казвали, че френските специални служби са подали тази информация. Тя е достигнала чрез наши агенти, които най-вероятно са работили и за французите. Не винаги е необходимо и целесъбразно да се сочи източника на информацията. Не всеки може да говори открито като да речем небеизвестният Димитър Иванов. В едно свое откровение той казва, че през 1989 г. е бил командирован \под прикритие\ в Мадрид от тогавашната първа фирма на Илия Павлов “Мулти Арт”. Целта на командировката \забележете\ е била да се срещне със свои агени близки на царя, за да може да разбере в каква посока се движи Симеон, какво смята да прави в навечерието на 10-ти ноември, а и след това. Самият Димитър Иванов каза : тогава написах един много интересен доклад, в който има много интересни неща за царя. Димитър Иванов каза тези неща, когато един министър на царя \Свинаров\, започна да лансира тезата, че трябва да има лустрация. Разбира се това не стана. Къде се намира този доклад, това не беше ли предупреждение към величеството. Затова нека не го величаем толкова много. Симеон е един посредствен човек, който се е родил под щастлива звезда. Ако той не беше роден в царското семейство, не беше син на Борис и на Йоана, той щеше да бъде един обикновен градинар , можеше да стане и фермер например. Това, че той се е родил в това семейство, не означава, че у него има някакъв потенциал. Не е ясно дори самият той какво образование има. Но при всички случаи този човек представлява интерес както за източните, така и за западните служби. Неговото идване в България беше една от големите сделки, в която за съжаление, участава и Запада. Забележете, че Симеон даде влас на хората свързани с ДС. Направи го без да се научи истината за тях, без да се потърси отговорност за това, което се е случило, той реабилитира хората на ДС. Нека си спомним избора му за министър на МВР – бишият партиен секретар на юридическия факултет Георги Петканов. Е, не може, човек които е пострадал от соцрежима да избере министър на вътрешните работи лице като Петканов. Вижте какви са юпитата, които той докара. Какви са приятелите на неговия син – деца на червената номенклатура. Не е истина, че царят е искал да бъде в коалиция със СДС. Истината е, че царят в началото е дал едно обещание, че той не иска да прави политика в България и ще подкрепи тогавашното ОДС. След това той действа в типичния за него йезуитски стил – мисли едно, говори друго, прави трето. Той излъга, пое ангажимент пред Васил Гоцев, но не си изпълни обещанието. Точно Васил Гоцев е бил човекът, който е контакувал с царя от името на СДС. Какво направи царят, когато дойде в Блъгария – взе си имотите. Така не постъпва човек, който сега изкарват балгороден, който казва, че го гонили парите. Такъв човек няма да държи все още 4000 декара гора, които доказано не са негови. Благородникът би върнал тези гори в жест на добра воля. Би направил това въпреки, че има юридически проблеми, които не позволяват на този етап връщането на тези имоти на държавата. Аз не съм против това Симен да си вземе имотите. Против съм той да взима неща, които не се негови. Стана ясно, че той е един меркантилен човек.

– Когато се каже, че царят ни е меркантилен веднага се сещаме за множеството изписаните страници за това как Сиемон се е оженил по сметка за дъщерята и единствената наследница на испански банкер мултимилионер. Сватбата се състояла въпреки, че церемонията е бойкотирана от царски фамили поради некралският произход на Маргарита.

– Да, пишат за това. Аз не мога да коментирам подобни неща, не смятам да ставам биограф на царя. Може пък да е било любов. Между другото на младини Маргарита е била симпатична, дори красива. Тя е интелигентна. Всеки мъж би се влюбил в подобна жена. Младият цар също е бил сипматичен. Така, че не бива да търсим непременно сметката в този брак. Според мълвата обаче, след брака семейството на Маргарита е забранило на Симеон да се разпорежда с фамилните пари, с наследството им. Като се прочетат документите ще се разбере това. Не не е тайна, че Симеон има влечение към хазарта, той е бил направо пристрастен. Не е тайна и това, че той е бил в тежко финансово състояние. Кой му помогна да изплува? Атанас Тилев? Бриго Аспарухов знае много за този момент от живота на царя. Затова и Симеон непрекъснато го лансира, въпреки отрицателното отношение към Бриго от страна на негови колеги, включително и хора от ДС.

– Според приближени на царя “българското правителство е пуснало слух, че е дало на царската фамилия 20 мил. долара компенсация за загубите от имуществото им”. Симеон твърди, че на майка му са дали едва 200 долара и то в американски бонове – и това е абсалютно всичко, което е взел. С вас и друг път сме си говорили за така наречето завещание на Борис до Симеон. В тази насока вашата теза е различна от от тази на Саксобугготски?

– Какво казва Симеон е негов проблем. Аз знам друго. При всички случаи това завещанието е много личен документ. Изследователите на царското семейство ще ви кажат, че не е логично да се роди царчето и царят на България \Борис\ да не направи завещание. Логично е царят да остави някакво завещание. Протоколът изиска царят да покаже едно благосъстояние на династията. Въпрос на престиж е било да завещае на своя първороден син значителна сума пари. Знаете, че завещанието се получава, когато човек става пълнолетен. През 1965 г, ако не се лъжа, Симеон става на 18 години. Точно тогава е спряно делото за оперативна разработка “Паразити” Въпросът е защо? Има ли някакво съвпадение межуд тези две дати. Ако е имало завещание, той точно в този момент е трябвало да го получи. Най-вероятно едно такова завещание е трябвало да бъде институционално защитено. Държавата е трябвало да изплати парите, завещани от Борис на младия цар. Защото когато Борис е правил това завещание не е имал идея, че ще почине преждевременно и, че комунистите ще са на власт, когато Симен стане на 18 години.

– Симеон стана на 18 и доколкото разбирам живее комфортно въпреки \и заедно\ с 50-те агенти в най-близкото си обкръжение?

– Той никога не е отричал това. Не са го оставили без пари. Това е една много интересена тема за изследване. Ако той е толкова много изстрадал, защо не вземе да разсекрети написаното за него в Първо главно? Да каже – ето, виже как са ме следяли, какво са писали за мен. Искам да обясня следното – от неговото най-близко обкръжение излезе един архитект и каза, че това което са писали службите за него са клевети. Това не е вярно. Ако и да са били служби на една тоталитарна система те са събирали само достоверна информация! Защото една служба е силна с достоверността и автентичността на информацията, която притежава. Това, което се пише и което се съхранява е истина. Ако вие прочетете документите сигурно ще откриете в тях доста нелициприятни неща за Негово Величестово. Не бива да се съмнявате в достоверността на архивите. В истината е силата на една спецслужбата.

– Според авторката на “Тайните досиета”, царят още не е прочел досието си. Нима е възможно човек от този ранг да не се поинтересува какво пазят архивите на службите за него? Тази теза не звучи ли наивно?

– Не не вярно, че не е чел. Специално “Паразити” са четени от царя. За архива на Първо главно не мога да отговарям. Но специално “Паразити” са четени от царя. Асен Ошанов е човекът, който по искане на царя дойде да вземе делото за оперативна разрабатка “Паразити”. Симеон изпрати своето конселиере Ошанов с пълномощно да вземе “Паразите” от архива на МВР. Делото е предадено на царя!

Самият Ошанов се интересуваше дали има нещо за него в архивите на ДС. Не знам да е имало, защото той не е бил обект на проверка от нашата комисия, аз не съм го проверявал. Той попита – вие г-н Андреев намерихте ли нещо за мен? Ошанов, който движеше делата на царя, проведе с мен интересен неформален разговор. Като шеф на комисията, той в присъствието на Маргарита Михнева каза: г-н Андреев, бихте ли се съгласили да станете зам.министър на вътрешните работи? Самият Ошанов е много интересна фигура, с интересни заслуги към соцвластта и към някои служби. Та тогава той подхърли ни в клин, ни в ръкав това предложение. Казах : това е абсурдно. В това правителство \на НДСВ\, с този човек \Симеон Саксгобугготски\, аз по никакъв начин и никога няма да участвам, не премам подобно предложение.

Да се върнем на “Тайните досиета на царя”. Докладите до службите за Симеон са четени от ген. Любен Гоцев, Милко Балев, бащата на Сергей Станишев \Димитър Станишев\, но няма сведения от тях да е проявявал интерес тогавашния първи Тодор Живков. Как да си обясним интереса на тези хора към “тайния живот на царя”?

– Веднага казвам – това са хората, който наредиха пъзела на така наречената демокрация в България. Точно това са хората, които са проектирали царя като “спасител на нацията”. Димитър Станишев \бащата на Сергей Станишев\ беше много, много тясно свързан със съветската система.

В частен разговор царят е заявил, че не се бори за престол, но е готов да се върне в България като министър-председател. Това е казал още през 60-те години на миналия век!

– Значи още тогава Симеон е планирал дейността си, имал е планове. Това е било известно на службите и това е помогнало да се разбере, че когато им е необходим те ще изпозват Симеон, той може да им послужи. Както вждате така и стана. Сега разбирате ли защо около царя трябва да има агнета – за да знаят хората от службите как да работят в бъдеше с него, как да го използват, за какво могат да разчитат на него.

– От внушението на презентацията на книгата разбираме, че царят едва ли не ще се изненада като научи кой го е следял, но все пак ще се досети кои хора са дишали във врата му \образно казано\?

– Аз ще кажа следното – в ББТ бях поканен да участвам в предаване заедно с Димитър Иванов – началника на 6-ти отдел на 6-то управелине. С него имахме много интересен разговор. Той ме похвали. Каза : г-н Андреев жалко, че не съм ви познавал по рано. От вас щеше да стане прекрасен агент за влияние. Това му баха думите. Благодарих. Казах : това изказано от вас направо е комплимент. Питах го: колко са агентите около царя в правителството му. Той попита : ти за кои знаеш. Казах : знам за 5 министри. Той се усмихна. Не каза вярно ли е, но в последствие добави – най-верните хора на царя са от ДС! Така, че няма от какво да се изненадва царя и за какво да се досеща. Мина време. Един от най-верните на царя \Свинаров\ започна да говори, че НДСВ щяло да прави лустрация. Веднаж се случи така, че аз бях при Бареков, когато министър Свинаров заговори пак за лустрация. Тогава му казах – г-н министър, ако направите това половината от вас няма да са в следващия парламент. Свинаров отвърна : ами, какво да правим. На другия ден при Бареков беше Димитър Иванов, който каза, че в министерския съвет на царя има трима министри агенти на ДС. Тогава Бареков ми се обади и и ми каза:– Методи, вие казахте един, а Димитър Иванов говори за трима. Отвърнах: Ники, ако включим и доверените лица, и кандидат агентите стават 5-ма. Но не мога да ти ги кажа, няма данни за тях, но това не означава, че не са хора на ДС. Разбира се след тази случка повече никой от НДСВ не заговори за лустрация!

Интересно е, че в интервю за западен вестник Симен казва : “Винаги съм имал талант за оперативна работа”…

– Той е доказал в своите бизнес контакти, че има талант за оперативна работа. Това е било забелязано от точните хора. Освен това Симеон сам признава, че има такъв талант. Оперативната работа всъщност се изразява в това да събираш и обобщаваш информация, като я изпращаш където трябва, или да влияеш на обществените настроения, като ги насочваш в определена посока. Всичко това изисква да се представяш за това, което всъщност не си… Това са похватите на шпионажа.

– Според “Тайните досиета на царя” Симеон е желаел да изпрати сина си Константин-Асен в социалистическа България на ски туризъм? Защо му е бил необходим този ход?

– Аз знам друго. Знам, че самият Симеон е искал да дойде в България. Отказали са му, защото е щяло да стане ясно, че той не е враг на народната република, на новия комунистически режим. Отказват му да посети България и той започва да изпраша сълзиви писма до много емиграти. Пише им как му е отказано да се върне в любимата си родината. Това го знам от емигранти. Те са ми разказвали : ние дори не смеехме да си мислим, че ще се върнем в България. Там имаме смъртни присъди. Кагато ние дори не можехме да си мислим за Родината, Симеон е искал да я посети. Това разказват емигрантите. Иначе не знам дали синът му е посещавал България докато Негово Величество е бил в “изгнание”.

Мария Друмева

В. Шоу

 

«