Мина в Закона за кредитните институции. Бизнесът и средната класа – жертвен агнец на чуждите банки

В проекта четем: „(3) В случаите на увеличаване на лихвата … по кредит, банката уведомява клиента …, преди влизане на промяната в сила, като посочва размера на променените погасителни вноски.”

Текстът е опасно двусмислен. От една страна е не просто чудесно, но етично и нормално като клиент да бъда уведомяван предварително за важни промени по вече отпуснатия ми кредит. От друга страна текстът внушава, че няма нищо по-eстествено от това банката да реши да промени лихвата след като е отпуснала кредита. Така се и обяснява новия текст в пресата “… ако банката реши да променя лихвата по кредита ви, ще трябва, преди това да е факт, да ви информира”. Ето това не е нормално и e потенциално вредно и опасно. След като сме подписали договор с банката, тя може и трябва само да изчислява лихвата, нo не и да решава за промяната й.

Законът за кредитните институции се отнася за всички видове кредити. Какво може да означава този текст за ипотечни, потребителски и бизнес кредити? Вносителят, Министерството на финансите, не мотивира този текст по никакъв начин.

Ако за мотивите можем да гадаем, последиците са кристално ясни –

Въже на шията на длъжника, което банката може да затяга своеволно. Как?

Клопката е в събирателния термин “лихва”. Върху променливата лихва могат да влияят както фактори, независещи от кредитора, така и такива, които зависят от него. Първите са основание за промяна в лихвата по действащ кредит. Вторите – не. Но текстът не отделя сеното от сламата.

Към независещите от банката фактори се отнасят, например пазарният индекс (СОФИБОР – за кредити в левове, ЮРИБОР – за кредити в евро), влошаване на кредитния рейтинг на страната или повишаване цената на защита от българския риск (CDS – Credit Default Swap). За подобни промени банката няма как да уведоми длъжника предварително, защото тези промени не зависят от нея и тя не може да ги знае отнапред.

Банката може да предупреди предварително за промяна на лихвата по причини, зависещи от нея. Например, повишаване дела на лошите кредити в портфейла й поради некадърно банкиране, облицоване на офисите си с италиански мрамор или пък желанието на управителния й съвет да си купи самолет или джакузи. Тези примери илюстрират абсурда на текста – те не биха били незаконни според предлаганата промяна. За повишаването на лихвата по вашия потребителски, ипотечен или бизнес кредит е достатъчно банката да ви уведоми предварително.

Какво да очакваме?

Дребният и средният бизнес, който финансира нуждите си от оборотни средства или инвестиции с банков кредит няма да бъде в състояние да направи бизнес план и да очаква печалба. Тя може да бъде изядена изцяло с едно предупреждение от банката. Нещо повече, банката – като правило чужда собственост – може да фалира своя български длъжник във всеки момент. Единственият начин да се прави бизнес е да се разчита на финансова помощ от семейство и приятели.

За младите семейства ще е добре да живеят под наем. Да вземат ипотечен кредит ще е равносилно на това да купят апартамент за банката-кредитор.

Кой има полза?

Изискването за предварително уведомяване при повишаване на лихвата по кредита може да бъде полезно. То може да бъде полезно за тези и само за тези кредитополучатели, които ще бъдат в състояние да погасят предсрочно кредита си, в случай че увеличената лихва не ги устройва. С това първоначално договореният срок на кредита губи смисъла си.

Какво да се прави?

Текстът в новата ал. 3 е излишен. Възможната полза – предварителното уведомяване за повишаване на лихвата – се компенсира многократно от вратичката, която текстът отваря за едностранно, възможно необосновано от промените в пазарните условия и произволно повишаване на лихвата по вече договорени кредити. Текстът в новата ал. 3 е вреден. Той създава впечатление у обществото, че повишаването на лихвата по вече отпуснати кредити е в реда на нещата, дори когато това повишаване е по едностранно усмотрение на банката.

За да не спусне кепенци бизнеса, Министерският съвет ще направи добре да отмени решението си от 7 юли и да внесе в Народното събрание нов проект, без коментираният текст.

Отделно от това вносителят, министър Дянков – би могъл да си зададе въпроса – кой е поставил този антибизнес, антибългарски проект на бюрото му? И кой ще плаща данъци догодина? Бизнесът трябва да попита за същото.

§9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, който започва така: “§ 9. В чл. 58 се създава ал. 3:…” да отпадне.

Д-р Любомир Христов

*Авторът е председател на УС на ИДФН (Институт на дипломираните финансови консултанти) и член на експертната група по финансово образование към Европейската комисия.