Министър-новатор раздава забавените чиновнически заплати и прилага авангарден метод
На 22 април 1935г.идва на власт правителството на Андрей Тошев.
В него за финансов министър е определен маститият шеф на Кредитна и бивш управител на Народната банка Марко Рясков.Новият ръководител на финансовото ведомство заварва нерадостна картина в държавния бюджет.
Особено тежко е положението на чиновниците.Според Рясков то е направо “страшно”.
Към 1935 г.държавата остава в дълг към тях с три неизплатени месечни заплати.
Чиновническата армия-от най-ниските до най-високите длъжности –попадат в унизителни парични задължения към хлебари, млекари и месари.
Нещо повече-те дори не смеят да се връщат от работа в къщи “по правия път”, за да могат да избегнат многобройните си кредитори.
Парадоксът стига до там членовете на Касационния съд да търси сключване на заем в частната Кредитна банка, на която Рясков е директор.
Самият председател на съда Карагьозов моли Рясков да му отпусне заем от 300 000 лева под поръчителството на председателите на отделенията в съда, което финансистът осъществява с готовност, но и с неудобство и срам, че дотам са докарали положението в държавата бившите финансови министри.
Затова е съвсем закономерно желанието на новоназначеният финансов бос Рясков да се опита да реши с един замах и колкото се може по-бързо чиновническият проблем у нас.
За да намери средства за изплащането на закъснелите чиновнически заплати новият министър се обръща към Финансовия комитет на Обществото на народите, тъй като след сключения през 1928 г.”Стабилизационен заем” от правителството на Ляпчев в размер на 5 000 000 английски лири покрай пълната автономия на Народната ни банка протоколите по заема предвиждат назначаването на един технически съветник, който да упражнява известни контролни функции в БНБ.
Рясков използва момента, когато представителя на Финансовия комитет в София-французинът Шейсон, идва да го поздрави с новия му пост, да му изложи своя проект-колкото ефикасен, толкова и прост, с това съществено предимство, че не разчита на никаква помощ от чужбина.
Замисълът на Рясков се свежда до това-да сконтира за 650 милиона лева съкровищни бонове при Народната банка със задължение да ги изплати до края на 1935 г.с постъпления от различните държавни приходи.
За тази цел е необходимо съгласието на финансовия комитет при ОН, тъй като представителят на комитета в банката контролира БНБ да ползва кредити само в определени рамки.
Шейсон одобрява проекта и прави необходимото още на следващия ден Рясков да получи телеграмата от Обществото на народите , с която финансовият комитет дава необходимото съгласие и дори поздравява българския министър за щастливо хрумнали му почин.
След одобрението на проекта от Министерския съвет финансовият министър вика при себе си директора на бюджетния контрол Арнаудов и му поставя задачата –след като вече е осигурил необходимите средства-да се изготвят ведомостите за дължимите чиновнически заплати за три месеца.
Апаратът на министерството е впрегнат в напрегната работа и на 29 май 1935 г.на българските чиновници са изплатени наведнъж четири месечни заплати-трите закъснели и едната текуща.
Този смел ход на Рясков му спечелва уважението и обичта на многобройната чиновническа гвардия у нас.
В течение на дълги години след краткото му министерстване той е спиран и заприказван от разни непознати нему лица, които винаги започват разговорите си с него с обръщението:”Вие не ме познавате, но ние, чиновниците, никога няма да забравим какво направихте за нас.”
Не малко приятели питат Рясков как за толкова кратко време и със замах успява да осъществи подобно чудо.
На този въпрос финансистът отговаря, че никаква магия не е направил, че стореното от него е нещо като “Колумбовото яйце”-всеки може да го направи, стига да има съзнанието, че на тежкото и неудържимо положение на чиновниците трябва да се сложи край.
Във връзка с поетия ангажимент да изплати до края на 1935 г. сконтираните в Народната банка бонове, Рясков разработва стройна програма за набавяне на средства.
Тя се свежда основно до затягане на данъчната дисциплина и до прилагането на нов метод за облагане на доходите на търговско-прломишлените и кредитно-застрахователните предприятия, които до неговото назначаване за финансов министър си плащат данъците въз основа на подадени декларации с посочен доход като резултат от стопанската им дейност от предидущата година.
Рясков установява, че фиксирането на прихода на фирмата става дефектно, а определянето на данъка се забавя с години и често пъти, когато той е предаден за събиране данъкоплатците или не са в положение да го платят, тъй като се иска за няколко години, или предприятията вече не съществуват.
След преглеждането на предоставената му информация фивнансовият министър разбира, че определените данъци не се събират навреме, ако и в абсолютни цифри да са малки по размер, че за много предприятия за няколко години данъкът е определян на- веднъж, като в редки случаи финансовите агенти са прибягвали и до недопустимата крайност да определят печалбите произволно.
Рясков разбира, че в отношенията на представителите на фиска и данъкоплатците съществува пълно недоверие и враждебност, положение, което той нарича “ненормално и неморално”.
Посочвайки констатациите си пред директора на преките данъци д-р Лещов, Рясков получава неудовлетворителния отговор:”Така е , когато се работи с неподготвен и слабо заплатен персонал.”
Марко Рясков осъзнава, че досегашната система на облагане на приходите е неподходяща.
Предприема разработката на нова система, при която субективаната преценка на облагателния финансов орган се свежда до възможния минимум, при което определянето на данъка се базира на обективни признаци-източниците на приходите.
При застрахователните предприятия това са събираните през годината премии по различните видове застраховки, приходите от презастраховки, получаваните приходи от заеми, наеми, собствени недвижими имоти, лихви от влогове.
При банките-приходите идват от пласмента, събраните комисионни за извършените услуги, доходи от консорциумни участия.
При захарната, циментената, трикотажната, химическата, маслодайната, пивоварната,, винарската и спиртна индустрия ,те се появяват в реализираните продажби от производството, в производството на електроенергията-при пласираните киловатчасове, в мелничарството- съответстват на килограм смлян продукт, в тютюневата търговия-приходоизточниците се откриват в продадените и изнесените от складовете манипулирани тютюни-на килограм и по произход, в ескпортните фирми-те са налице при продажната стойност на плодовете, яйцата, консервите, зърнените храни, билките и маслодайните семена.
Рясков решава да изпробва новата система на облагане именно в най-важната сфера-тютюневата търговия, за да я обхване за облагане още през предстоящия експортен сезон през есента на 1935г.
Целта е данъкът да се получи още същата година, а и за да се провери доколко новата данъчна система ще бъде практична, целесъобразна и ще даде нужните резултати в най-важния ни стопански сектор.
През май 1935 г. Министерският съвет по предложение на Рясков приема Наредба-закон за облагане на търговията със суров манипулиран тютюн.
Основните положения в него са две-фирмите, занимаващи се с търговия със суров манипулиран тютюн се облагат с необходимия данък въз основа на продаден килограм тютюн според произхода му като данъкът се плаща преди да се издаде преносителното свидетелство от акцизното управление-тоест преди да се изнесе тютюнът от склада.
Резултатът е неочаквано добър както по размери, така и по приложение и особено поради това, че държавата получава без никакво забавяне и без никакви отклонения и изненади точно определен приход.
Това стимулира Марко Рясков да разработи и отделен Закон-наредба за тютюна, одобрен от Министерския съвет единодушно и без всякакви измененея.
Ако и с разклатено здраве и след подадената оставка като финансов министър на 15 ноември 1935 г.Рясков продължава да работи още два месеца като частно лице във финансовото министерство, разработвайки в детайли и до край важния и отговорен Закон за облагане на приходите.
По този закон Рясков работи упорито с приемника си Кирил Гунев, както и с директора на преките данъци д-р Лещов.
Проектодоговоирът е изпратен за оценка на бивши финансови и търговски министри, на видни стопановеди.
Рясков свиква в Търговско-индустриалната камара в София конференция за публично обсъждане на проекта с участието на повече от 200 души от всички съсловия.
Марко Рясков излага основните положения на проектозакона и посочва защо се е отклонил от теорията и от досегашния начин на облагане на приходите-с цел установяване на по-ефективана и ефикасна база за определяне на данъците и за навременното им събиране, след което моли присъстващите за обсъждане и изказвания.
Дискусиите започват веднага.
Абсолютното болшинство одобрява проекта както по съдържание, така и по структура.
Проектозаконът е внесен за обсъждане от Кирил Гунев в Министерския съвет и е приет без никакви изменения на 8 февруари 1936 г.
На следващия ден премиерът Георги Кьосеиванов вика при себе си Марко Рясков .
С видимо задоволство той благодари на законотвореца с най-топли думи, като прибавя, че не му е известен друг случай в родната политическа история министър, след като напуска официалните си функции , да продължи да работи още цели два месеца напълно безкористно, доброволно и без пари.Оказва се, че България доживява и такъв прецедент.
Борислав Гърдев