Миришат ли пар(ти)ите?

Или не е чудно?
Разбирам цветовото затруднение на герберите. Освен синьото и червеното ( което би му отивало най-много на Бойко Борисов като поклонник на Тодор Живков), заети са също зеленото и жълтото.

Черното е боята на коалиционната патерица на властта и на подобни формирования с толкова патриотичен профил, че никога, ама абсолютно никога не се конфронтират с руското червено знаме. Бялото е направо абсурдно за такива безапелационни победители. Поне на този исторически етап от развитието на деградацията на демокрацията.

Розовото е някак неудобно за политическото мъжкарство, белязано от пипането на мускулите и демонстрирането на космите под мишницата като доказателство за изборна ( макар и безразборна в контактите си, направо промискуитетна) потентност. Лилавото пък е твърде царствено за народни хора с гузен принос за разбиването на двуполюсния модел.

Остава кафявото. То бе споменато пред мен в качеството на телевизионен водещ, когато главният секретар на МВР Бойко Борисов определи вътрешната политика като “екскремент в целофан” и категорично обеща да не го разопакова. Обаче…Знаете как мирише, нали. Но понеже съдържанието не е най-силната страна на Борисов, остава да се вгледаме в опаковката. В неговата метафора тя е прозрачна – буквално и в преносния смисъл. Макар и да е доста позацапана вече тъкмо в “шоколадовия” цвят…

Излиза, че герберите са прозрачни.
Или безцветни. Изберете сами. Нали затова са изборите?
Понеже преговорите с руснаците за АЕЦ “Белене” продължават герберите могат да поискат мнението им. И ще им кажат, че “на вкус и на цвет, товарищей нет” – което се отнася с особена сила до прибирането на комисионни.

Още старият воин, който от генерал се превъплъщава в император Веспасиан, го е казал също, когато е решил да спечели от тоалетните в Колизеума и обяснил, че “парите не миришат”.
Ок, парите не миришат.
А партиите?

Иво Инджев
www.ivo.bg